Амбициозна инфраструктурна стратегия на правителството

Мира ПЕТРОВА

 

Около 13 млрд. евро ще се вложат до 2015 у нас в модернизирането на националната инфраструктура. Това стана ясно по време на представената от правителството на 12 юли Национална стратегия за интегрирано развитие на инфраструктурата през 2006 - 2015. По-късно в дискусията с министрите на финансите Пламен Орешарски, на транспорта Петър Мутафчиев, на регионалното развитие Асен Гагаузов, на икономиката и енергетиката Румен Овчаров и на околната среда Джевдет Чакъров се включиха представители на бизнеса и синдикатите, депутати, както и неправителствени организации.

 

Според премиера Сергей Станишев, до края на правителствения мандат реално могат да бъдат усвоени за изпълнение на проекти около 5,5 млрд. евро. Едно от основните пера за финансиране остават европейските фондове. От структурните и от кохезионните се очаква да дойдат към 6 млрд. евро, заяви на свой ред министър Орешарски, който направи финансов анализ на стратегията. Ще се разчита и на заеми от международните банкови институции като Европейската инвестиционна банка.

 

Предвидени са значителни инвестиции в транспорта, като парите за пътната и за железопътната инфраструктура са разделени приблизително поравно, но везните все пак натежават в полза на железниците. За развитието на транспортната инфраструктура се отделят 4,7 млрд. евро, от които 1,8 млрд. са предназначени за железниците. Сред особено предпочитаните форми при обновяването на гарите, пристанищата, магистралите и летищата е публично-частното партньорство. Прогнозите са, че през следващата 2007 от публичния сектор ще постъпят 2,5 млрд. евро.

 

Според министър Петър Мутафчиев, целта на стратегията е максималното усвояване на европейските пари. По оперативна програма “Транспорт” от кохезионните фондове се отпускат над 1,6 млрд. евро. Ако документът се приеме, още тази година може да стартира изготвянето на най-важните за развитието на икономиката и страната ни инфраструктурни проекти, като така ще се гарантира оползотворяването на по-голям процент от евросредствата. В страните, присъединили се преди нас към ЕС, той варира между 35% и 80%. Амбицията е европарите да се използват толкова ефективно, че да се постигне горната граница на усвояемост, която държавите преди нас са имали. Тук става въпрос и за вече стартирали проекти. В областта на жп транспорта например, това е удвояването и електрификацията на линията Пловдив - Свиленград. Включена е и модернизацията на осигурителната и телекомуникационната техника по линията Благоевград - Кулата, която е част от Паневропейски коридор №4. По първият проект отчуждителните процедури вече са приключили, уточни Петър Мутафчиев. Вторият е малък по стойност (около 4,5 млн. евро), но е важен за подобряване сигурността на движението.

 

От документа става ясно, че в сравнение с останалите страни от Източна Европа, България разполага със сравнително добре развита железопътна мрежа. Лошото е, че тя е строена преди 50 и повече години с геометрични параметри, долно строене и съоръжения за скорост 100 км/ч. Хроничният недостиг на средства за поддържане през последните две десетилетия са я амортизирали напълно, което допълнително намалява експлоатационните скорости в почти всички направления. Пак липсата на пари е довела до неспазване и удължаване на сроковете за ремонт, се отбелязва в стратегията. Посочено е дори, че има места, където “запасът на коефициента на сигурност е пред изчерпване”.

 

За разлика от географското си разпределение, в технологично отношение националната жп инфраструктура е значително изостанала от повечето европейски държави. През последните десет години е подновена едва 18,6% от общата й дължина. Извършен е среден ремонт само на 790 км от главните жп линии и на 41 км от второстепенните. Провежданата досега политика е била насочена изключително към подновяване или ремонтиране на отделни отсечки, което в никакъв случай не променя в положителна посока превозната способност на българската железница. Разработваните програми за поддържане и развитие на инфраструктурата не са били обезпечени с необходимите финансови средства от държавния бюджет и неизпълнението им също е повлияло за фаталното изоставане на ремонтите. Използвани са остарели технологии, изискващи повече персонал и по-големи материални разходи.

 

През последните десет години за обновяването на осигурителната техника са инвестирани само средства от международни програми и заеми от Световната банка. Горе долу на същия принцип на доизживяване са оставени и телекомуникационните и радиокомуникационните съоръжения. Аналогично е положението с електрозахранването, енергийните съоръжения и контактната мрежа, въпреки че по завършена електрификация България е на водещо място сред останалите източноевропейски страни.

 

Очертавайки съществуващата ситуация, стратегията поставя амбициозната цел за по-широка модернизация, която през първите години ще засегне “най-тесните” места на железопътната инфраструктура. Посочено е осъвременяването на линията София - Перник - Радомир, което ще се извърши за 103 млн. евро, както и електрификацията и реконструкцията на участъка Свиленград - турска граница на обща стойност 35 млн. евро. Очертани са и линиите, включени в Европейското споразумение за най-важните международни комбинирани превози, както и терминалите и граничните пунктове, имащи особено значение за развитието на мултимодалния транспорт у нас. В това отношение, подробно е разгледана инфраструктурата и възможностите както на морските, така и на големите крайдунавски пристанища, които са бъдещите логистични опорни точки на широката мрежа за комбиниран транспорт, предвидена да се изгражда у нас до 2015. И тъй като железопътната инфраструктура, изискваща се за изграждането й, не удоволетворява съвременните изисквания, приоритетно се предвижда модернизиране на нейните основни направления. Терминалите ще се преоборудват с нови съоръжения и технологии, необходими за осъществяването на комбинирани превози.

 

За първи път в национална стратегия, чийто мащабен стремеж е да обхване чрез интегриран подход основните национални инфраструктурни проблеми, очертавайки мерките за преодоляването им, се отделя толкова място на мултимодалния транспорт, за който досега повече се говореше, без реално да се осигуряват условия за развитието му. Надежда, че в бъдеще транспортната ни политика ще претърпи сериозни корекции, дават и очертаните приоритети за железниците. В тях се открояват няколко основни момента: ускорено изпълнение на текущите мащабни инфраструктурни проекти и разработване на дългосрочна инвестиционна програма; изграждане и развитие на ключовите инфраструктурни връзки с национално, трансгранично и европейско значение; развитие на инфраструктурата, необходима за осъществяване на интермодални превози.

 

По време на дискусията, за първи път представителите на бизнеса също дадоха положителна оценка на така очертаните намерения, но препоръчаха, предвид дългите срокове, стратегията да остане отворена, за да има възможност за периодичната й актуализация.


.:: Начало ::.