Нов опит за железопътна приватизация в Аржентина

Хуан Пабло МАРТИНЕС

Le Rail” – Франция

 

Аржентинското правителство отново предприема опит за приватизация на дългата 7000 км жп мрежа Белграно. След неуспеха през 1993, правителството решава да запази за няколко години публичния статут на компанията, но мрежата не подобрява техническите и финансовите си показатели. Към края на 1999 е взето чисто политическо решение за отдаването й на концесия на железничарския синдикат Union Ferroviaria с обещанието за големи годишни субсидии, предназначени за обновяване на инфраструктурата. Икономическата криза, която страната преживява малко след това, проваля реализацията на този проект и техническото състояние на мрежата се влошава още повече. При тези условия синдикалното управление на железниците бързо стига до финансов крах.

 

Железницата Белграно продължава невъобразимия си упадък. По тази толкова обширна мрежа се превозват едва 700 000 т товари годишно, а големите региони на страната вече не се обслужват от нея, въпреки че по картите все още е обозначен железният път, който ги пресича.

 

Правителството обявява оцеляването на мрежата за ключов въпрос. Подготвен е нов проект за концесия. Управлението е възложено на консорциум, в който влизат китайската група Sanhe Hopefull Grain & Oil, аржентинската група Macri и местните компании Roggio и Emepa – единствените участници в предишния конкурс за обществена поръчка. Поради влошената ситуация на мрежата Белграно, правителството се ангажира да поеме голяма част от необходимите инвестиции. Всички се надяват, че комбинацията от частно управление и публични инвестиции ще помогне за спасяване на предприятието. Отчитайки успехите на други приватизирани жп компании, правителството е изпълнено с разумен оптимизъм относно бъдещето на Белграно.

 

Все пак и опасностите не са малко. Едната се крие в намерението на правителството да включи в новото предприятие и синдиката на шофьорите на камиони. Това е политическата цена, поискана от този мощен синдикат в замяна на подкрепата му за управляващите. Всички си дават сметка, че оцеляването на железницата ще доведе до намаляване на шосейния трафик. Остава и една голяма въпросителна: ще бъде ли спазено във времето обещанието за значителни публични субсидии?


.:: Начало ::.