Турските държавни железници – с поглед към бъдещето

Цветелина КОРСАЧКА

 

През тази година Турските държавни железници (TCDD) празнуват 150 години от основаването си. Историята на железопътната компания започва с построяването на жп линията Измир - Аядин, чиито основи са положени на 23 септември 1856. По-късно Англия и Германия получават разрешение за изграждане на железопътна инфраструктура на територията на Османската империя.

 

В периода 1856 - 1922 на територията на Османската империя са построени железопътни линии с обща дължина 8619 км.

 

В днешните граници на Република Турция са останали около 4000 км от железопътните линии на Османската империя. Въпреки ниския жизнен стандарт и техническата изостаналост на младата република, между 1924 и 1940 са завършени около 3300 км жп линии. Възходът на държавата, създадена от Мустафа Кемал Ататюрк, продължава с национализирането на железопътните линии, собственост на чужди държави. Преди обявяването на републиката, 70 % от железопътната мрежа е разположена в земите на запад от линията Анкара - Коня. В периода след създаване на Република Турция 78,6 % от новоизградените железопътни линии са в източната част на страната.

 

През 1950 общата дължина на жп линиите достига 7671 км. В момента железопътната инфраструктура на Република Турция е с обща дължина 10 984 км. Главните жп линии са 8697 км, а второстепенните – 2287 км. Близо 97 % от железопътна мрежа се състои от единични линии, т.е. не е удвоена.

 

В качеството си на член на Международния съюз на железниците (UIC), Турските държавни железници спазват регламентираните технически изисквания и международните стандарти в железопътния транспорт.

 

Инвестициите се превръщат в приоритет

 

През последните няколко години турските държавници отново възродиха железопътния сектор, несправедливо пренебрегван от 1946 насам. Инвестиционната програма за железниците, изпълнявана през 2005 и 2006, има приоритетно значение измежду всички направени инвестиции в икономическия сектор.

 

Разпределението на инвестициите за Турските държавни железници през последните години е, както следва: 349,08 млн. долара през 2003; 688,46 млн. долара през 2004 и 930,60 млн. долара през 2005. През 2006 субсидията за държавната железопътна компания е “само” 619,61 млн. долара, но тази сума е пет пъти по-висока, в сравнение с отпуснатата финансова помощ през 2002.

 

Ръководството на Турските държавни железници възприе нова корпоративна философия, която е изцяло ориентирана към търсене на нови инвестиции, постигане на стабилна финансова структура, съобразяване с изискванията на клиентите и обучение на персонала. Най-важните цели, с оглед развитието на железницата и предлагането на конкурентоспособна услуга, са:

- да се убеди турското общество в предимствата на високоскоростните влакове;

- да се осъществи реконструкция на железопътната инфраструктура;

- да се осигури благоприятна среда за частния сектор.

 

Проекти за високоскоростни линии

 

Амбициозната програма за съживяване на железопътния транспорт на Република Турция предвижда проектиране и изграждане на високоскоростни линии по най-важните жп отсечки в близките 10 години. Размерът на инвестицията ще бъде 10 млрд. долара. Планира се реконструкция на част от съществуващата жп мрежа чрез изграждане на високоскоростни линии:

 

Проектът за високоскоростна линия Анкара - Истанбул. След реализирането му, времепътуването по тази отсечка ще бъде намалено на 3 часа. Очаква се първата фаза на проекта да бъде напълно завършена през 2006, а втората – през 2008. Допълнително предимство е намаляване на времепътуването по линията Анкара - Измир на 2 часа. Прогнозите сочат сериозно увеличение на пътникопотока по това направление – от 10 % на 78 %.

 

Проектът за високоскоростна линия с тунел под Босфора (т. нар. “проект Мармара”, касаещ Истанбул и околностите му). Дължината на жп линията е 76,3 км – от Халкалъ, в европейската част на Истанбул, до Гебзе, разположен на азиатския бряг. Проектът има специфично историческо и екологично измерение, предвижда използване на модерни технологии и гарантира висок капацитет и отлична интеграция с другите транспортни системи. Очаква се, след реализацията му, да бъдат превозвани по 75 хиляди пътници само в едната посока. Железопътната връзка между Европа и Азия ще бъде завършена през 2009.

 

Проектът за високоскоростна жп линия Анкара - Коня. В момента разстоянието от 696 км по направлението Анкара - Афион - Коня се изминава с влак за 10 ч и 5 мин. След изграждането на нова високоскоростна жп линия с дължина 212 км, времепътуването ще бъде намалено до 1 ч и 15 мин. Предвижда се проектът да бъде финализиран през 2007.

 

Проектът за високоскоростна жп линия Балиш - Йозгат - Юлдъзили - Шиваш. Железопътната линия Анкара - Шиваш е с дължина 602 км, които се изминават за около 12 часа. Проектът предвижда намаляване на дължината й с около 131 км, което ще съкрати времепътуването със 7 часа. Максимално разрешената скорост по новата отсечка ще бъде 250 км/ ч.

 

Проектът за високоскоростна линия Бурса - Аязма - Османели. По това направление се планира изграждане на двойна железопътна линия с дължина 105,5 км. Влаковете ще могат да развиват максимална скорост от 250 км/ч, което пък ще съкрати времепътуването до 2 часа.

 

Железопътните връзки с Южен Кавказ

 

Проектът Карс - Тбилиси. В момента Република Турция няма железопътна връзка с Азербайджан и Грузия, поради което единственият “железопътен мост” е през Иран. Успешната реализация на проекта Карс - Тбилиси ще осигури директна железопътна връзка между Турция и Грузия. Сред основните цели на проекта са:

- да осигури жп връзка между Турция, Грузия и Азербайджан;

- да осигури алтернатива на коридора Изток - Запад, минаващ през Иран;

- да свърже Турция с Централна Азия;

- да осигури по-бърза и по-сигурна транспортна връзка между Европа и пазарите и енергоресурсите на Централна Азия;

- да свърже Централна Азия със Средиземноморския регион чрез комбиниран транспорт (железници и воден транспорт) по маршрута Република Турция - Грузия - Азербайджан – Туркменистан;

- да осигури изгодна позиция на транзитната Република Турция по пътя към Централна Азия.

 

Проектът предвижда изграждане на нова единична жп линия с обща дължина 98 км, разположена на територията на две различни държави. Близо 68 км ще бъдат на турска територия, а останалите 30 км – на грузинска земя. В допълнение ще бъде извършена рехабилитация на участъка Ахалкалаки - Марабда, чиято дължина е 160 км.

 

Стойността на амбициозния проект е 252 млн. долара. Турската държава ще поеме 200 млн. долара от разходите, а осигуряването на останалите 52 млн. долара е задължение на Грузия. Пусковият срок на новата железопътна връзка е до 2010.

 

Железопътният проект Хопа - Батуми. Реализацията на проекта Хопа - Сарп - Батуми ще улесни транспортната връзка между туркоезичните постсъветски републики от Средния изток и Република Турция. Транзитното преминаване през турска територия също ще бъде по-бързо и по-сигурно. Новата железопътна линия напълно ще отговаря на изискванията на туристическата индустрия за превоз на пътници. Планира се осигуряване на връзка с новите железопътни линии Гиресун - Тиреболу, Трабзон - Тиреболу - Диарбекир и Трабзон - Риз - Хопа. Съществуващата жп мрежа ще свърже Руската Федерация с републиките от Средния изток през Кавказ.

 

Железопътна линия ще бъде с обща дължина 33 км, а стойността на проекта ще бъде приблизително 260 млн. долара.

 

Проектът за високоскоростна жп връзка с Иран

 

Днес най-важната жп линия между Турция и Иран е Елациг - Мус - Татван - Ван. Тя е свързана с иранския град Котур, чрез област Юзалп и граничния пункт Капъкой.

 

Железопътната линия за товарни превози Ван - Юзалп - Капикой - Котур е изградена през вече далечната 1962, с цел развиване на икономическите връзки между Иран и Европа, както и повишаване качеството на транспортната инфраструктура между Иран и Република Турция. Първоначалният замисъл е да се достигне до Европа чрез фериботната връзка Ван - Татван или през пристанищата на Егейско море (например Измир).

 

Преминаването през езерото Ван, чиято дължина е 48 мили, отнема средно между 4 до 6 часа при подходящи метеорологични условия. Неблагоприятните атмосферни условия, както и техническите повреди на плавателните съдове водят до сериозни проблеми при превоза. Сред предимствата на жп линията Ван - Татван са:

- изключва евентуални закъснения, вследствие на ограничения брой фериботи;

- увеличава икономическите ползи на Република Турция, вследствие на по-бързата връзка между Иран, Република Турция и Европа;

- възвръща интереса към историческия, културния и туристическия потенциал на селищата, разположени около езерото Ван;

- допринася за развитието на земеделието в региона;

- осигурява допълнителна трудова заетост.

 

Обновяването на подвижния жп състав

 

Благодарение на финансова помощ, отпусната от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), беше подписано споразумение с корейската компания ROTEM за доставка на 12 дизелови двувагонни композиции.

 

Подписано е споразумение и с Испанската CAF за доставка на 10 високоскоростни влака, съставени от 6 вагона, с капацитет 419 пътници и скорост 219 км/ч. Новите влакове ще бъдат въведени в експлоатация до края на 2007.

 

През 2006 пък започна разглеждане на оферти за закупуване на 80 електрически локомотива.

 

Турските държавни железници очакват утрешния ден с ясното съзнание, че са поели по верния път. Ръководството на компанията предприе редица инициативи, сред които реконструкция и модернизация на съществуващата жп мрежа, изграждане на двойни железопътни линии, унифициране на сигнализацията, развитие на международните Ro-La превози и комбинираните превози, както и все по-масово навлизане на компютърните технологии.