Анджей ЖУРКОВСКИ: Трябва да се знаят и ползват правата от членството в ЕС

 

Анджей Журковски е директор на Научно-техническия център на железниците във Варшава, Полша. Преди да оглави центъра, г-н Журковски има впечатляваща кариера в полските железници (РКР). Работи в полското Министерство на транспорта. Бил е член на Управителния съвет на РКР Intercity, а днес е член на Комисията за пътнически транспорт на UIC.

С г-н Анджей Журковски разговаря кореспондентът на “Железопътен транспорт” във Варшава Александър Гаджанов

 

Г-н Журковски, вече 55 години ръководеният от Вас център работи за развитието на полските железници. Каква е историята на фирмата и какво е естеството на дейността ви сега?

 

Научно-техническият център на железниците (Centrum Naukowo Techniczne Kolejnictwa – CNTK) е създаден през 1951. Почти половин век той функционираше в рамките на Полските държавни железници (РКР) със своите научни разработки, диагностична дейност, експертизи и консултации.

 

От шест години насам продължаваме тази дейност като независима научноизследователска структура. Бизнес-партньори на CNTK са традиционните представители на железопътната промишленост – производителите на тракционен състав и системи за железниците и градския релсов транспорт, фирмите на Група РКР, както и новите железопътни превозвачи и оператори на инфраструктурата. Сътрудничим си и помагаме на органите на местното самоуправление по всички въпроси, касаещи железопътния транспорт.

 

Дейността ни е съсредоточена в следните направления: изследвания на подвижния състав, неговите подсистеми и елементи; изследвания на електрическите подсистеми и елементи в жп състава; изследвания на захранващите системи на електрическата тракция и електроенергетиката; изследвания на железните пътища и релсовия път в градския транспорт; изследвания на системи и устройства за контрол на движението; изследвания на материалите и елементите на подвижния състав и инфраструктурата; изследване на системите за телекомуникация и радиовръзка, както и провеждане на изпитания на опитния полигон в Жмигруд.

 

Разполагаме със съвременна лабораторна база. Обособени са следните лабораторни комплекси: Автоматика и телекомуникация, Метрология, Изследване на подвижния състав и лаборатория за изследване на материалите и конструктивните елементи.

 

Каква е международната дейност на центъра? С какви разработки участвате на международните железопътни форуми?

 

Нашият център е асоцииран член на UIC и на ОСЖД. Специалистите ни активно участваха в решаването на въпросите, свързани с интероперативността, които сега се поемат от Европейската железопътна агенция (ЕRA) към Европейската комисия. Сътрудничим с колеги от чужбина при работата по различни проекти – сега например участваме при създаването на VІІ рамкова изследователска програма на ЕС.

 

През 2000 получихме сертификат от EISENBAHN – BUNDESAMT (EBA), който признава CNTK за изследователска единица, провеждаща типови изследвания на релсов транспорт.

 

Като най-голямо постижение в последно време може да се отбележи фактът, че CNTK е първото, и засега единствено, предприятие, сертифицирано съобразно железопътните директиви на ЕС. През януари 2006 центърът получи сертификат от Управлението за железопътен транспорт за извършване на изследвания, съгласно изискванията на TSI (технически спецификации за интероперативност), за следните железопътни директиви:

- 8211;96/48/EC, касаеща интероперативността на трансевропейската система на високоскоростни железници;

- 8211;2001/16/EC, касаеща интероперативността на трансевропейската система на конвенционалните железници;

- 8211;2004/50/EC, променяща и допълваща директиви 96/48/EC и 2001/16/EC.

CNTK беше сертифициран от Европейската комисия и вече притежава сертификат № 1467. В резултат на това, изследванията, извършени в центъра, вече се признават във всички страни на ЕС.

 

Със свои разработки, експонати, презентации участваме в много железопътни прояви в страната и чужбина. От самото начало сме изложители на най-големия железопътен форум в света – InnoTrans. През септември тази година ни очаква поредното представяне на петото издание на панаира. Използвам случая любезно да поканя всички читатели и мои български приятели да посетят нашия щанд, който се намира в палата 4.1, щанд 137, на Messe Berlin.

 

След няколко месеца се очаква България да влезе в Европейския съюз. Въз основа на собствения ви опит от присъединяването на Полша през 2004, кои промени в областта на железниците смятате за най-съществени след влизането на страната ни в ЕС?

 

Макар че страната ви влиза в съюза две и половина години след Полша, смятам, че процесите по подготовката за влизането ни в ЕС течаха успоредно. В тази връзка, и въз основа на моите собствени наблюдения, смятам, че няма да настъпят кой знае колко големи промени, защото независимо че сте в предприсъединителен период, българските железници се стараят да действат и да решават проблемите си така, както биха ги решавали и като член на ЕС, т.е. работят за въвеждане на европейските директиви, реализация на нови инвестиционни проекти, съобразяване с изискванията на Европейския съюз в транспортната сфера и т.н.

 

Опитът ни показва следното: след приемането в съюза европейското сътрудничество в областта на железниците се задълбочава още повече. Трябва да се ползват всички права, които дава членството. Много полезна в това отношение е дейността на Общността на европейските железници (CER), чийто член е България. Тази организация е своеобразен “филтър” - старае се да разбере проблемите и нуждите на всички железници и да заеме становище, съобразено с интересите им като транспортна система. Това сътрудничество е много важно. Друг важен извод от опита след присъединяването е, че трябва упорито да се защитават собствените интереси. За щастие, в областта на железниците тези интереси в повечето случаи са общи за различните железопътни компании. За България сега е важно да има свои представители в новосъздадените структури като ERA и други организации. Това е, що се касае до стратегическите въпроси.

 

По отношение на тактическите въпроси, много важно е да се разполага с кадри, владещи чужди езици и най-вече английски. Бяхме свикнали, ще го потвърдят и моите български приятели, че за международен железничарски език бе приет френският, но този период е към края си. Трябва да се лансират млади, способни хора без предразсъдъци и комплекси, но с много знания и енергия, които свободно да контактуват и умело да защитават българските интереси.

 

Вие сте активен участник в работата на комисията по пътнически превози в UIC. Как оценявате сегашното състояние на пазара на международните пътнически превози в страните от Централна Европа.

 

Пътническият транспортен пазар в Централна Европа дълги години беше в неизгодна ситуация. Това беше свързано, от една страна, с начина на формиране на цените въз основа на тарифата TCV, а, от друга, с ниската покупателна способност на населението. Не е без значение и географското положение на отделните държави – в това отношение Полша е в сравнително по-изгодно положение от България, Румъния или Македония, например.

 

През последните години конюнктурата на транспортния пазар се промени и ситуацията започна да се подобрява. След падането на желязната завеса и повишаването на жизнения стандарт на населението, пътникопотокът Изток - Запад и Север - Юг значително се увеличи. За съжаление, от тези процеси се възползва най-вече автобусният транспорт. В това отношение успехите на железниците са по-умерени. Стана възможно въвеждането на по-гъвкави тарифи, модернизацията на инфраструктурата и подвижния състав съкратиха времето за пътуване и създадоха по-привлекателни условия, което значително подобри превозните оферти. Според мен, влияние върху развитието на този пазар ще има изграждането на мрежата за скоростни железници. Съответните разработки са направени, изчислени са примерните разходи и въпрос на близко или по-далечно бъдеще е този проект да бъде реализиран. Ако трябва като експерт да направя някаква прогноза за переспективите в най-близко бъдеще, смятам, че скоростна железница ще се появи по-скоро вътре в България, между големите градове, а по-късно ще бъде свързана с международната мрежа. Твърде възможно е да намерите някакво регионално решение със съседните държави.

 

Ако трябва да обобщя, мисля, че в България следва да се развива предимно вътрешният пазар на железопътни превози и то приоритетно в две направления на пътническите превози: високоскоростни връзки между големите градове и агломерационните превози. Мнението ми за професионализма на българските колеги е много високо, имайки предвид работата им в комисиите на UIC, и съм сигурен, че те ще намерят най-добрия вариант за развитие на пътническите превози.

 

Имате голям опит в издателския бранш, касаещ транспорта като цяло, автор сте и на много публикации. Как оценявате нивото на списание “Железопътен транспорт”, намирате ли в него полезна за Вас информация?

 

По принцип изданията са такива, каквито са изискванията на пазара. Във вашето списание международната тематика е широко застъпена, имате добре информирани автори, държите читателите си в крак с новостите, а това е голямо преимущество за едно браншово издание. Навярно ще продължите тази информационна линия и след приемането ви в ЕС, защото тогава потоците от информация значително ще се увеличат. Изключително ценя списание “Железопътен транспорт”, възхитен съм от новото графично оформление, което съответства на най-съвременните изисквания на издателския бизнес. Въпреки че не владея езика ви, с интерес следя публикациите, а много полезен в това отношение е английският конспект на съдържанието. Към читателите на списанието се обръщам с най-сърдечни пожелания за просперитет в обединена Европа, горещо поздравявам и моите приятели в България – страна, към която храня най-топли чувства.


.:: Начало ::.