Обединена Европа е не само идея

Кристиан СКАСО

Франция - съиздател

Порои удавиха релсите на Пражкото метро, водни стихии обхванаха Румъния, неспирни дъждове заляха България. Изведнъж, в началото на юли, Централна Европа се озова лице в лице с климатична напаст, която покоси градове и села, зари под планини от кал шосейните и железопътни мрежи. Загинаха хора, промениха се стотици човешки съдби. Юли - 2005, без съмнение, ще остане черен за тези страни, които през последните години положиха колосални усилия за съживяване на икономиките си, за да успеят да отговорят в необходимите срокове на критериите за членство в Съюза.

Какво може да се каже при всяка поредна природна катастрофа, по правило оставяща много безнадеждност и огромни материални щети?! СПЕШНО, ИЗВЪНРЕДНО ФИНАНСИРАНЕ – това е единствената светлина в тунела след подобни бедствия. И естествено е, очакванията да са насочени към ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ.

България и Румъния, на които предстои да бъдат приети в Общността, без отлагане трябва да бъдат подпомогнати от страните - членки. Сега е моментът, да се покаже на практика, че Европа е не само химера. Именно в такива ситуации, навременното оказване на помощ позволява да бъде забравена бюрокрацията на Брюксел и това, че утежнената административна машина не е форма за бягство от задължения към бъдещето на континента.

БДЖ и CFR, имат нужда от спешна гаранция, че финансовите средства, необходими за възстановяването на техните жп мрежи, ще бъдат деблокирани.

Европа е длъжна да заяви присъствие в подобни моменти и заедно с управляващите на съответните държави, да демонстрира “и де юре, и де факто” европейската солидарност. Едновременно с това, да направи всичко възможно, отпуснатите суми да не потънат на местна почва, а да бъдат използвани по предназначение. Нищо няма да се получи, ако не бъде изготвен изчерпателен списък на потребностите, подкрепен от прецизни изчисления и проекти за възстановяване.

За пострадалите райони, за плуващите железници - безалтернативното решение са финикийските знаци. Когато пиша тези редове, усещам съзнанието си отчетливо провокирано от мисълта на Спиноза - “Нито да плачем, нито да негодуваме, а да се помъчим да забележим врата...” /от лат. “Neque lugere, neque indignare sed intelligere porta...”/.

И затова, всеки от своята камбанария, според собствените си възможности и чувство за отговорност, трябва да се покаже на висотата на изключителната, на извънредната ситуация и да настоява за ЕКСПРЕСНИ ОТГОВОРИ... ОТ БРЮКСЕЛ.

.:: Начало ::.