Завръщането на железницата в Букурещ

Петре Курканеану, зам.-генерален директор на Групата за железопътни проучвания и проекти (ГЖПП)

Андрей Димитру, съветник на генералния директор на ГЖПП

Железопътната мрежа на Румъния е с обща дължина 11 364 километра, от които дължината на двойните линии е 2707 км, а на електрифицираните участъци - 3929 км. Географското разположение на страната дава възможност през нея да преминават основни международни железопътни линии, които свързват както Северна и Южна, така и Западна и Източна Европа.

През периода 1993 - 1996 г. румънският парламент ратифицира присъединяването на страната към международните конвенции и споразумения, отнасящи се до интегрирането на националната железопътна мрежа в европейската, каквито са Европейското споразумение за основните международни линии (AGC), Европейското споразумение за основните международни линии за комбинирани превози (AGTC), Проектът за трансевропейска железница (TER). Последната транспортна конференция по въпросите на трансевропейските превози, проведена в Хелзинки през 1997 г., определи десетте транспортни коридора, които пресичат територията на Европа и свързват различни региони на континента. Три от тези коридори минават през територията на Румъния – това са коридори ІV, VІІ и ІХ. Коридори ІV и ІХ са предназначени за мултимодални превози с участието на железопътния транспорт.

Задълбоченият анализ на възможностите за възобновяване на превозите по стария “Път на коприната” ясно показва, че маршрутът през територията на Румъния и пристанище Констанца ще бъде ефективен вариант за свързването на Европа със страните от Кавказкия регион, Централна Азия и Далечния Изток.

В настоящия момент решението на Европейския съюз се отнася до откриването на коридора Европа - Кавказ - Централна Азия (ТРАСЕКА) за железопътни и автомобилни превози. Този коридор пресича Черно и Каспийско море от запад на изток и осъществява връзка с главните трансевропейски транспортни коридори.

Букурещ: ключов железопътен възел

Населението на Букурещ наброява над два милиона жители, към които следва да се добавят още 250 000 души, живеещи в предградията на румънската столица. Гъстотата на населението е 3600 души/м2, което означава, че Букурещ е един гъсто населен и компактен град. Той е и основният железопътен възел в страната, в който се осъществява връзката на пет от осемте главни железопътни линии на територията на Румъния, както и на три от второстепенните линии. Връзката на Букурещ с основните европейски столици се осъществява чрез трансевропейски коридори ІV и ІХ.

Интермодални пътнически превози

Градският транспорт в Букурещ, както във всички големи урбанистични агломерации, поражда сериозни проблеми. Задръстванията и пресичането на трафикопотоците, най-вече в централната градска част, водят до значително намаляване на търговските скорости, което се отразява негативно върху качеството на транспорта и възможностите за пътуване. Недостатъчният капацитет на зоните за паркиране спрямо броя на автомобилите предполага свръхнатоварване на уличния трафик, а паркирането по улиците намалява трафичния им капацитет и води до задръствания и пътно-транспортни произшествия.

За разрешаването на тези проблеми се разработва система за интермодални превози, включваща железопътни мотриси и минибусове, които да осъществят връзките между железопътните гари и спирки по протежение на околовръстната железопътна линия и централната градска зона, както и с населените зони около Букурещ извън периметъра на околовръстната железопътна линия.

Тази интермодална система ще включва превоз на пътници с влакове по съществуващите железопътни линии, като в близост до железопътните гари и спирки ще бъдат разположени специални минибусове, които да транспортират пътниците до централната градска част.

Използването на електрически мотриси има редица преимущества: възможност за лесно качване и слизане на пътниците, високи скорости на кратки разстояния, отпадане на необходимостта от маневра в крайната гара поради наличието на командни кабини в двата края на мотрисите, повишен комфорт при пътуване (климатична инсталация, екологичен санитарен възел, видео, телефон, факс), висока степен на безопасност, ниски нива на вредни емисии, намалена консумация на електрическа енергия.

Градът разполага с добре развита железопътна мрежа, капацитетът на която се използва само частично.

Мотрисите ще се движат по съществуващите линии и най-вече по околовръстната линия. Последната е с дължина 81,83 км и обхожда острани целия град. От общата дължина на околовръстната линия 32,18 км (или 39%) е дължината на еднопътния участък, а в останалите 49,65 км линията е двойна. Близо 52 км са електрифицирани, което отговаря на около 63,5% от общата дължина на линията.

Няколко други железопътни линии осигуряват връзката между околовръстната линия и гарите в града (Букурещ Норд, Букурещ Баняса, Букурещ Обор, Букурещ Котрочени и Букурещ Прогресул).

Железопътният комплекс в и около Букурещ включва 20 железопътни гари. Повечето от тях са оборудвани така, че да отговарят на съвременните системи за пътнически превози и не изискват реконструкции, разширяване или модернизация. За да се въведе новата система за интермодални превози, е необходимо да се направи следното:

Новите железопътни връзки в Букурещ

Прогнозните разходи са посочени в долната таблица

Прогнозни разходи

за изпълнение на програмата за интегриране на железопътните превози

Обект

Количество

Единична цена

(в милиони евро)

Обща сума

(в милиони евро)

1-ви етап

     

Железопътен транспорт

     

Модернизация на гари

20

0,5

10

Изграждане на спирки

30

0,2

6

Електрифициране на участъци

100 км

0,25

25

Изграждане на депа

1

40

40

Изграждане на подстанции

3

0,8

2,4

Закупуване на подвижен състав

40

3,5

140

Общо

   

223,4

Шосеен транспорт

     

Закупуване на минибусове

100

0,05

5

Изграждане на депа

2

5

10

Общо

   

15

Общо за 1-вия етап

   

238,4

2-ри етап

     

Железопътен транспорт

     

Изграждане на депа

1

40

40

Удвояване на участъци

40 км

3

120

Изграждане на нови линии и гари

30

5

150

Закупуване на подвижен състав

40

3,5

140

Общо

   

450

Шосеен транспорт

     

Закупуване на минибусове

100

0,05

5

Общо за 2-рия етап

   

455

Общо за 1-ви и 2-ри етап

   

693,4

Новата Централна гара Букурещ

Досега са направени проучвания по два варианта за модернизация на гара Норд (главната столична гара, през която преминава 85% от пътническия трафик):

Основните аргументи в полза на изграждането на нова гара са, че сега съществуващата гара няма достатъчен капацитет и не дава възможност за разширяване. Самата конструкция на приемното здание не отговаря на съвременните изисквания и в близост до него няма достатъчно големи площи за паркиране на автомобили.

През първия етап бъдещата гара ще разполага с 14 коловоза с полезна дължина между 500 и 550 метра, като се предвиди възможността за увеличаване броя на коловозите до 20, ако в по-далечно бъдеще това се окаже необходимо.

Всички перони ще бъдат достатъчно широки и покрити с козирка по цялата си дължина. Ще бъдат изградени пешеходни подлези, които свързват пероните с гаровия площад и спирките на градския транспорт.

Новата пътническа гара ще бъде оборудвана със съвременни технологии. По време на строителните работи съществуващата гара Букурещ Норд ще бъде закрита за движение. За да се осигури транспортното обслужване на пътниците по време на изграждането на новата Централна гара Букурещ, е необходимо да се осъществят редица подготвителни работи в рамките на целия железопътен комплекс във и около Букурещ: системна обвръзка на някои от съществуващите гари (Букурещ Обор, Букурещ Баняса, Букурещ Прогресул); изграждане на нова железопътна гара (Букурещ Пипера); изграждане на нова железопътна връзка между новата гара Букурещ Пипера и околовръстната линия; удвояване на участъка Буфтеа – Могосоая; електрификация на участъка Чиайна – Букурещ Прогресул; удвояване на участъка между главна линия 900 и околовръстната линия.

Прогнозните разходи за всички горепосочени дейности възлизат на около 500 милиона евро.

.:: Начало ::.