Железницата срещу стихиите

Цветелина СТЕФАНОВА

В периода 3 – 14 юли 2005 г. железниците ни сякаш попаднаха във водовъртеж. Неспирните проливни дъждове превърнаха жп линиите на Северна и Североизточна България във воден ад. Вместо с лодки, БДЖ ЕАД осигуряваха превоза на пътниците в проблемните участъци с автобуси. Романтиката беше изместена от всекидневната упорита борба на хиляди железничари със стихията. Всички те всеотдайно се включиха в неравна битка с природата, за да бъдат възстановени железопътната инфраструктура и редовният график на движение на влаковете.

Бедствието неизбежно наруши нормалния работен ритъм в двете железопътни компании. Национална компания „Железопътна инфраструктура” (НК ЖИ) имаше сериозни проблеми – някои от гарите бяха изцяло наводнени (гара Бутово, гара Невша), баластовата призма в много железопътни участъци беше напълно отнесена, което наложи предприемането на спешни мерки по укрепването и обезопасяването на проблемните зони. Превозвачът също трябваше да предприеме спешни мерки в кризисната обстановка. Специалистите на дружеството взеха отговорно решение временно да бъде преустановено движението на някои влакове, а други да се пренасочат по алтернативни маршрути, като същевременно се търси оптимален начин за изпълнение на поетия ангажимент към пътниците – осигуряване на превоз до крайната гара.

Железницата отвърна на удара на природата с още едно решително действие. По инициатива на вицепремиера и транспортен министър Николай Василев в Министерството на транспорта и съобщенията беше сформиран кризисен щаб. Ръководеният от зам.-министър Анелия Крушкова екип в състав: изпълнителният директор на БДЖ ЕАД Наско Цанев, генералният директор на НК ЖИ Димитър Гайдаров, областните управители на Велико Търново и Русе и заместник-областния управител на Варна, търсеше изход от бедствената ситуация. Представители на кризисния щаб посетиха най-засегнатите райони непосредствено след пороите. Там те обсъдиха с представители на местните управи необходимите мерки за борба с бедствието, както и бъдещото сътрудничество между железопътните компании и областните администрации.

Още в първите дни на бедствието специалистите по поддръжката и ремонта на железния път в НК ЖИ оцениха щетите като огромни. Независимо от денонощната работа на аварийните екипи, борбата със стихията в най-тежко засегнатите участъци продължи дни. В окончателния експертен доклад, изнесен на 14.07.2005 г. от компанията, бе посочено, че за пълното възстановяване на железопътната инфраструктура ще бъдат необходими около 106 млн. лв.

От НК ЖИ алармираха, че около 10 058 000 лв. са нужни само за най-належащите ремонти, които са налагат, за да бъде възстановено движението на влаковете в цялата страна. Подробните данни показват, че поройните дъждове са довели до кризисна ситуация в сектора, като необходимите първоначални средства са разпределени така:

За окончателното възстановяване на техническото състояние на железопътната инфраструктура са необходими още около 88 000 000 лв., чието разпределение е:

Списъкът продължава със сумата 7 937 657 лв., която е необходима за трайното възстановяване на енергозахранващите съоръжения, осигурителни инсталации и телекомуникации.

Влошените метеорологични условия наложиха спешни промени в транспортната схема на БДЖ ЕАД. Независимо от екстремните и динамични условия, в които работеха, служителите на железопътния превозвач демонстрираха отлична организация и дисциплина. Пътниците бяха своевременно транспортирани с автобуси, макар че шосетата също бяха засегнати от природната стихия, което допълнително усложни експлоатационната обстановка.

За периода 4.07 - 13.07.2005 г. бяха транспортирани около 9000 пътници от 181 влака, движещи се по основните засегнати участъци. Превозът беше осигурен с 255 автобуса, наети от различни транспортни фирми. За същия период бяха отменени 127 влака, а с променено разписание и маршрут се движеха 70 влака.

БДЖ ЕАД осигуриха информационно обслужване на гражданите по време на бедственото положение и всекидневно отговаряха на многобройни въпроси на клиентите за актуалните промени в разписанието на влаковете.

Проливните дъждове възпрепятстваха основно движението на влаковете в посока от и към гара Варна. В периода 4 – 7 юли 2005 г. от гара Горна Оряховица към гара Варна придвижването с влак беше невъзможно. Между гарите Горна Оряховица и Шумен и двете железопътни линии в участъците Попово – Дралфа и Хан Крум – Надарево бяха изцяло заляти с вода. Нощните влакове, пътуващи по линията София – Варна, бяха пренасочени по Подбалканската железопътна линия през Карлово, за бъде избегнат проблемния участък между Горна Оряховица и Шумен. БДЖ ЕАД компенсираха своите клиенти с временна промяна в цените на билетите поради намалената скорост на движение. До 11 юли включително билетите за пътуване с ускорените бързи влакове “Златни пясъци” между София и Варна се продаваха по цени за бързи влакове.

В два други железопътни участъка Славяново – Асеново и Джулюница – Стражица едната железопътна линия беше наводнена. След възстановяване на движението БДЖ ЕАД намалиха скоростта на движение на влаковете в тези участъци до 15 км/ч , за да гарантират безопасността на пътниците.

Бързите влакове между Плевен и Варна се движеха по обиколен маршрут – след Горна Оряховица продължаваха през Русе, Каспичан, Шумен и Комунари, за да се избегнат прекъснатите за движение участъци между Горна Оряховица и Шумен и между Каспичан и Провадия.

Особено тежко беше положението в участъка Дряново – Царева ливада, където проливните дъждове активираха свлачище и голямо количество скална маса беше затрупала железопътната линия. Движението на влакове в участъка също беше преустановено от 4.07.2005 г. Специалистите по поддръжка и ремонт на НК ЖИ прогнозираха, че за възстановяване на движението ще е необходим продължителен период от време.

Поради срутване на железния път в участъка Хитрино – Висока поляна движението в този участък беше преустановено и влаковете изчакваха принудително в гара Самуил. Създадена беше организация за превозването на пътниците от Самуил към Каспичан и Провадия.

Международните влакове между Истанбул и Букурещ се движеха по обиколен маршрут – през София.

И когато всички се надявахме, че кризисната ситуация е овладяна и скоро нормалният ритъм на работа в железницата ще се възстанови, надеждите ни бяха залети от ...

Втората вълна

В късните часове на 12.07.2005 г. поройните дъждове възпрепятстваха движението на влаковете в железопътните участъци Калофер – Тъжа, Шивачево – Твърдица и Самуил – Висока поляна. Отнесената от проливните дъждове баластова призма на железния път причиниха дерайлиране на двата локомотива и 6 вагона от композицията на товарен влак, съставена от общо 24 вагона, в отсечката между Шивачево и Твърдица. Поради свличане на скална маса върху железния път в участъка Калофер – Тъжа беше преустановено движението на влакове в нощта на 12 срещу 13 юли. По тази причина бързият влак Бургас – София и нощният влак от София за Варна през Карлово бяха пренасочени по алтернативни маршрути. След възстановявяне на движението влаковете преминаваха тази отсечка с 25 км/ч.

Заради активирано свлачище в междугарието Самуил - Висока поляна беше преустановено движението на влакове между Самуил и Каспичан. Международните влакове от Москва към Варна и Бургас бяха отклонени през Горна Оряховица и Шумен. Ускорените бързи и бързите влакове, които по график трябваше да се движат по подбалканската линия, бяха отклонени от обичайния си маршрут само между Тулово и Зимница, за да се избегне участъка между Шивачево и Твърдица. След Тулово влаковете преминаваха през Стара Загора, Нова Загора и Ямбол, след което от Зимница продължаваха по обичайния си маршрут към Варна и Бургас.

В крайна сметка, служителите на БДЖ ЕАД И НК ЖИ доказаха, че умеят да плуват в кризисни води. Това обаче не е достатъчно. Защото железницата ще успее да се задържи на повърхността само ако държавата и европейските институции и фондове й осигурят “спасителна лодка” под формата на спешна финансова помощ.

 

Необходими са мащабни превантивни мероприятия

Инж. Емил КЪЛЧИШКОВ, регионален управител на ПЕПЖИ Горна Оряховица

В цялата си история нашето предприятието не се е изправяло пред толкова сложна ситуация. Само извършените извънредни проверки от служители на ПЕПЖИ Г.Оряховица бяха причина да няма дерайлиране на подвижен състав. След направените констатации и навреме подадените сигнали беше прекъснато влаковото движение. Блокирани бяха железопътните направления Г.Оряховица – Варна и Г.Оряховица – Стара Загора, а в отделни междугария скоростта на влаковете беше намалена.

На 03.07.2005г. беше мобилизиран целия ръководен състав и всички аварийни и дежурни групи на предприятието. Създадохме организация и започнахме най-неотложните аварийно-възстановителни работи. Още през нощта, в тежките условия на проливен дъжд и силен вятър, стартираха работите за временно възстановяване техническите параметри на железния път. В тях доброволно се включиха и служители, които не бяха дежурни. Професионализмът, експедитивността, ентусиазмът и себераздаването на железничарите дадоха резултат. Постепенно беше възстановено движението по засегнатите от бедствията железопътни отсечки. Денонощно продължават разчистването на свлачищата и механизирания ремонт на железния път.

Според количествено-стойностните сметки, средствата, необходими за възстановяване на щетите, нанесени на жп инфраструктурата само в района на ПЕПЖИ Г.Оряховица, надвишават 32 000 000 лева.

Налага се изводът че е необходимо провеждането на мащабни строителни мероприятия с превантивен характер в системата на НК ЖИ. Важно и необходимо условие за това е ангажирането на държавните институции за осигуряване на необходимите финансови средства както от бюджета, така и от европейски фондове и други международни финансови институции. Да не забравяме, че като основен елемент от националната транспортна и отбранителна система на страната ни (която е член на НАТО), железопътният транспорт изисква по-голямо внимание за развитието му в посока към интеграция с транспортната система на ЕС.

.:: Начало ::.