Професионалното образование и реализацията на кадрите в жп транспорта

Доц. д-р инж. Стойо ТОДОРОВ

Ръководител на катедра “Железници”, УАСГ

 

Подготовката на кадри за жп транспорта е важна и основна дейност за отрасъла. Открай време тази подготовка се осъществяваше вътре в отрасъла. Всички училища, институти и центрове, подготвящи кадри за железниците, бяха подчинени пряко на Министерството на транспорта или пък министърът на транспорта лично одобряваше учебните  им планове. През последното десетилетие обаче, професионалното образование в областта на железниците структурно се премести към Министерството на образованието и науката.

 

Някои училища и институти и преди бяха към това министерство и по-лесно понесоха прехода, макар че и при тях се почувства влиянието на структурната промяна. Най-вече на входа. Налице беше отдръпване на младите хора, изгубили донякъде интерес към професията на железничаря. В тази посока действат, разбира се, и много други фактори, но тук ще разгледам преди всичко проблемите, породени от структурните промени.

 

Структура на професионалното образование в железниците

 

Железницата е отрасъл на народното стопанство, в който работят хора с различна квалификация, с различни професии и образователни степени. Това се обуславя от изискванията за професионалната квалификация по длъжности и ефективното влагане на ресурси, предназначени за образование на кадрите.

 

Както споменах по-горе, дълги години подготовката на кадри за железниците ставаше централизирано в сферата на Министерството на транспорта:

- Специализирани средни училища, сержантски училища и техникуми с различна степен на квалификация;

- Специализирани полувисши и висши училища, включително и военно училище;

- Специализиран институт по железопътен транспорт;

- Центрове за обучение на кадри към различните подразделения, включително и военни.

 

Заедно с тях железопътно образование се даваше и в отделни факултети и специалности на други висши училища, институти и академии към Министерство на образованието, но техните учебни планове се одобряваха и от министъра на транспорта.

 

Сред структурните реформи, които се запомниха от обществото, са трансформирането на войските към Министерството на транспорта в държавно предприятие “Транспортно строителство и възстановяване” и разделянето на БДЖ на НК “Железопътна инфраструктура” и превозвач БДЖ ЕАД.

 

В този период бяха закрити сержантските училища по железопътен транспорт, преобразувано беше Висшето военно транспортно училище, приватизиран бе НИТИЖТ (с отпадане на нерентабилните научни разработки), закрити бяха центровете за подготовка на кадри към войските на Министерството на транспорта.

 

В средните специализирани училища по железопътен транспорт отпаднаха важни професионални направления, като например поддържането на жп линии и съоръжения.

 

В същото време, в бившите техникуми по строителство специалността “Транспортно строителство” или се сля с “Архитектура и строителство”, или се превърна в “Пътно строителство”. Стигна се до момент, в който в учебните планове на строителните техникуми отпадна дисциплината “Железопътно строителство”.

 

При осъществяването на реформата най-малко пострадаха самостоятелните институти и университети, при които обучението на кадри е съсредоточено в отделни факултети и катедри, като ТУ, УНСС и УАСГ. Макар че и там се почувства липсата на подкрепа от Министерството на транспорта. Съгласуването на учебните планове с министерството отпадна, което пък води до промени в тях, които не са в полза на практическата подготовка на кадри.

 

Проблеми, породени от реформите

 

Главният проблем, породен от реформите в професионалното образование в областта на железопътния транспорт, е загубата на интерес от младите хора към работата в отрасъла. Пословичната любов към професията на железничаря, предавана от поколение на поколение, намалява и дори липсва. За съжаление, вече не са редки случаите дългодишни и потомствени железничари да насочват децата си към работа извън системата на железниците.

 

В УАСГ реформите доведоха до спад в броя на желаещите да учат в специалност “Железопътно строителство”. Още в строителния техникум, откъдето са повечето студенти, те получават знания само по “Пътно строителство”. Така те имат подготовка и насоченост в друга професионална реализация и трудно се преквалифицират.

 

Приватизирането на НИТИЖТ пък намали донякъде интереса към най-висшите нива на обучение – получаване на научната и образователна степен доктор. Което пък води до намаляване на професионалистите с най-висша квалификация в железниците. На практика, обучаващите се да получат званието доктор са само от сферата на образованието. Работещите в железниците не проявяват интерес, а и материалният стимул за получилите званието доктор в системата е символичен.

 

За съжаление, същото е положението и по отношение на кадрите със средно образование. Липсата на подготвени кадри от средните училища по важни професионални направления води до изграждането на професионални учебни центрове към БДЖ ЕАД и НК “Железопътна инфраструктура”. Те са акредитирани от Националната агенция за професионално образование и обучение.

 

Там се обучават хора, които вече работят в системата на железниците, но нямат необходимото професионално образование, което обикновено се получава в средните училища. Тоест, точно тези, които по една или друга причина са преобразувани или закрити. Следователно, има нужда от кадри, но подготовката им вече не е системна и целенасочена, като в училище – три или четири години, а с продължителност само три или шест месеца.

 

Някои изводи

 

Професионалното образование в сферата на железопътния транспорт има сериозни проблеми, липсват отделни части и звена от единния образователен процес. Необходимо е Министерството на транспорта да поеме отново контролните и координиращи функции, за да се синхронизират усилията с Министерство на образованието.

 

Следва ясно да се посочат, от гледна точка на потребителите на кадри, необходимите специалности, включително и с осигурена переспектива за работа, особено в средните професионални училища. В тази връзка би било добре да се възстанови специалността, свързана с “Поддържането и строителството на жп линии и съоръжения” в професионалните гимназии по железопътен транспорт.

 

Би било полезно да се възстанови и специалността “Железопътно строителство” в професионалните гимназии по строителство, архитектура и геодезия и изобщо изучаването на дисциплината “Железопътно строителство”.


.:: Начало ::.