Новата политика на ОСЖД – активно сътрудничество с Европа

Мая ДИМИТРОВА

 

Юбилейната 34-та сесия на Съвещанието на министрите на страните членки на ОСЖД очерта амбициозна програма за следващата една година, когато домакин на 35-тата сесия ще бъде Украйна. Отбелязвайки своята 50-годишнина, всички участници в провелия се у нас международен форум се обединиха около виждането, че и в бъдещата си политика организацията трябва да продължи тясното сътрудничество с другата голяма европейска структура UIC. Всъщност, тази линия беше поддържана и досега, но политическите и икономическите промени, както и глобализацията, несъмнено изискват още по-тесни връзки.

 

Тази позиция беше защитена и от председателя на Комитетета на ОСЖД Тадеуш Шозда, който се спря на документите, чиято ревизия продължава - Спогодбата за международни железопътни товарни превози (СМГС) и Спогодбата за международни железопътни пътнически превози (СМПС), хармонизирането на двете правни транспортни системи – Единните правила за договора за международен железопътен превоз на товари (CIM) и СМГС, както и Единните правила за договора за международен железопътен превоз на пътници (CIV) и СМПС. В общата хармонизация са включени и всички останали документи на ОСЖД. Причината за започващия ремонт на нормативната база е либерализацията на европейските железници и необходимостта от тясна координация в работата на двете системи, която ще създаде условия за ефективното им синхронизирано действие и улесняването на превозите между двата континента, подчерта Тадеуш Шозда.

 

Във връзка с това в поздравителния си адрес, изпратен до сесията, премиерът Сергей Станишев обърна внимание, че политиката на правителството е насочена към утвърждаването на България като страна с отворена към света икономика. Затова и усилията са ориентирани към премахване на съществуващите пречки пред бизнеса, инвестициите, търговията и туризма. Необходимо условие за постигането на тази цел е изграждането на удобни, бързи и безопасни транспортни комуникации. Създаването на съвременна транспортна инфраструктура е основен правителствен приоритет. Част от стъпките, които сега се предприемат, са изграждането на нова и подобряването на съществуващата железопътна инфраструктура, строителството и реконструкцията на пътища и магистрали, отдаването на концесия на летища и пристанища, усъвършенстването на инфраструктурата и организацията на граничните пунктове. Целта е да се осигурят благоприятни условия за преминаващите международни превози.

 

Станишев изрази и убедеността си, че 34-тата сесия ще помогне за

 

По-добрата координация в работата на правителствата

 

на 27-те държави – членки на ОСЖД, за изграждане на Евроазиатска транспортна система, която трябва да отговори на съвременните нужди. Това са страните от Централна и Югоизточна Европа (Полша, Чехия, Словакия, Румъния, България), от ОНД, Литва, Латвия, Естония и тези от азиатския континент (Китай, Монголия, КНДР, Виетнам и Иран). В работата на ОСЖД, като наблюдатели, участват Германия, Франция, Гърция, Финландия, Сърбия и частната австро-унгарска железница Дер-Шопрон. Със статут на присъединени предприятия се ползват 19 фирми, производители на жп техника.

 

Мащабното преструктуриране и либерализирането на железопътния сектор наложиха да се предприемат кардинални промени в Българая, подчерта в своето встъпително слово министър Петър Мутафчиев. Той откри сесията и ръководи първото й пленарно заседание. Генералната цел е повишаване конкурентоспособността, либерализацията на пазара и отварянето му за частни оператори, което ще подобри качеството на услугите. Вижданията на българското Министерство на транспорта по отношение на железницата са определени въз основа на насоките на европейската политика в тази област, като са отчетени и специфичните особености на транспортната система у нас. Основните приоритети са модернизиране на железопътната инфраструктура по най-важните европейски и национални направления, както и акцентиране върху

 

Развитие на инфраструктурата за интермодални превози

 

модернизиране на транспортния парк, подобряване на безопасността и сигурността в железопътния транспорт, постигане на съвременен модел на икономически взаимоотношения, повишаване на професионалния и административния капацитет на хората, работещи в железниците. Ръководството на транспортното министерство ясно отчита необходимостта от сериозни инвестиции в тях. Но това предполага концентриране на усилията към постигане на съвременен модел на икономически взаимоотношения в сектора и по-активно прилагане на публично-частното партньорство за привличане на извънбюджетни инвеститорски капитали, очерта пред форума Петър Мутафчиев по-нататъшните намерения на държавата ни. Един от инструментите на публично-частното партньорство е концесионирането, като намеренията са то да се прилага в железопътните гари, терминали, както и други обекти от жп инфраструктурата. Предстои изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт и свързаните с него подзаконови актове. Ще се търсят и най-различни други форми за навлизане на частния капитал. Сред тях е създаването на смесени дружества с държавно участие в инфраструктурата, превозите и спедиторската дейност. Според българския министър, всички участници в 34-тата сесия на ОСЖД показват, че имат желание с общи усилия и в тясно сътрудничество да гарантират стабилност на жп системата. В същото време, промените в международното транспортно право отварят вратите за свободно договаряне между партньорите на железопътния транспортен пазар и дават широки възможности за доброволно коопериране в името на общия интерес. Според министър Мутафчиев, либерализиращият се пазар, както и предизвикателствата, които той предлага определят

 

Бъдещата по-активна роля и жизнеността на организацията

 

Все по-актуален става въпросът за подобряване на жп превозите по отделните коридори, в съответствие с приетата и утвърдена “Схема на главните жп коридори на ОСЖД в съобщението Европа - Азия”. България също активно участва в нея. От 13-те коридора, които тя обхваща, страната ни има пряко отношение към три. Така, Коридор №6 съвпада с Паневропейски №4, но с продължение към Азия през Турция, Иран, Туркменистан, Узбекистан, Казахстан и Китай. Страната ни играе възлова роля и в Коридор №10 - ТРАСЕКА, който чрез нашите пристанища Варна и Бургас се свързва с общоевропейските коридори № 4, 7 и 8. Преминаващият през Молдова и Румъния Коридор №12 на ОСЖД съвпада на наша територия с направлението Русе - Димитровград, част от Общоевропейски коридор №9 с отклонението си към Русе и Варна.

 

Сега ОСЖД концентрира усилията си за развитието на няколко отделни коридора – №1, 9 и 11, за които е разработила подробна концепция. Най-дългият измежду тях – №1, преминава през 11 страни – Полша, Латвия, Литва, Естония, Беларус, Русия, Казахстан, Узбекистан, Китай, Монголия, и завършва в КНДР. През миналата година в отделни участъци на Русия, като Омск - Барабинск - Новосибирск, максималният товаропоток е достигнал около 100 млн. тона, а в Китай, между Пекин и Тянцзин – 150 млн. тона в двете направления. Необходима е много добра координация между всички изброени държави. Така ще може да се предлага по-конкурентна услуга. Вече са набелязани конкретни мерки за модернизацията на инфраструктурата в Полша, Беларус, Русия и Китай за постигането на скорост от 160 км/ч. Разработената стратегия предвижда мащабно строителство, включващо изграждането на много мостове, удължаване на специализираните коловози в гарите, предназначени за обработка на тежкотоварни влакове, модернизиране и ново строителство в част от пристанищните жп гари, електрифицирането на нови участъци, внедряването на модерна диспечерска централизация. Равносметката показва една оптимистична тенденция –

 

Пътническите превози през миналата година са нараснали

 

с 5%в сравнение с 2004, като общият брой на хората, използвали услугите на железниците по направлението, е достигнал 3 млрд. души. В експлоатация е въведена и 800 км нова жп линия в Иран. Стартирало е строителството на високоскоростна магистрала в Китай, като там през 2005 са открити 1230 км нови линии, от които 400 км са двупосочни, а 400 км – електрифицирани. В Казахстан вече работи нова линия, дълга 404 км. Наблюдава се съществено увеличение на мултимодалните превози по всички направления на страните от ОСЖД, отбеляза Анзор Глонти, член на Комитета, който изнесе подробна информация за състоянието и перспективите на програмата. Създават се нови транзитни контейнерни влакове в Полша, Румъния, Литва, Чехия, Украйна, Узбекистан.

 

По трасето на целия Коридор №1 функционират 38 терминала, като тенденцията е техният брой да се увеличи значително до 2010, когато разработената стратегия за дискутираните три коридора трябва да бъде вече реализирана. Най-късият между тях – №9, дълъг 845 км, обхваща територията на три страни – Беларус, Литва и Русия. Той е най-прекият път между литовската столица Вилнюс, пристанището Клайпеда и един от най-развитите промишлени региони на Руската федерация – Калининският. Само на територията на Литва работят четири контейнерни терминала. С разработения до 2010 Комплексен технико-икономически план се прогнозира неколкократен ръст на превозите. Подобна е тенденцията и за Коридор №11 между Русия - Азербайджан и Иран. В перспектива се предвижда модернизиране на електрифицираните участъци, развитие на контейнерните превози и телекомуникациите, подобряване на работата в граничните преходи, както и усъвършенстване на превозните технологии за опасни товари. Всъщност, последните два проблема са актуални за цялата мрежа на ОСЖД. Направеният анализ показва, че в тази насока трябва да се работи усилено, като се търси интензивната подкрепа на всички правителства. Приетата Конвенция за международен превоз на транзитни товари е само една стъпка в тази посока. Но за да започне тя ефективно да действа, е необходимо да се ратифицира от всички държави.

 

Тадеуш ШОЗДА, председател на Комитете на ОСЖД:

 

Много важен момент от бъдещата работа на нашата оганизация е сътрудничеството с COTIF. В съвместната дейност централно място заемат конвенциите по товарните и по пътническите превози. Сред най-близките й прояви е първият влак, който ще бъде пуснат експериментално на 1 септември. Координираме усилията си и по превоза на опасни товари. Измененията при тях влизат в сила от 1 юли.

 

.Защо е толкова важно това сътрудничество? Транспортният процес между Европа и Азия изисква специални правни норми, които трябва да се съгласуват, за да се постигне съвместимост между двете системи. Въз основа на постоянния анализ, ОСЖД координира проблемите между различните железници. Държи сметка за технологичната, техническата и правната съвместимост със системите, действащи в Европа. Стратегическата цел на държавите членки на ОСЖД е формирането на сигурна транспортна система и укрепване на позициите на транспортния пазар. И тъй като всички жп администрации при нас са държавни, правителствата определят приоритетните области, по които те ще работят. Затова бъдещето им зависи от инвестиционната и законодателната подкрепа, която получават от тях, а също от това, как успяват да съчетаят възможностите си с потребностите на клиентите.

 

Сергей АРИСТОВ, зам. транспортен министър и ръководител на руската делегеция:

 

Сега усилията ни се насочват към усъвършенстването на организацията, което е нов и много положителен момент. Страните членки заемат около 37 млн. кв. км площ, а населението им е над 2 млрд. души. Дължината на линиите е 276 хил. км, по които ежегодно се превозват повече от 3,2 млрд. пътници и над 5 млрд. т товари. Отбелязвам това, защото то доказва значението на организацията, в която членуваме. В нея всяка страна има своята тежест и място. Например Словакия и Украйна успешно осъществиха разработването на “Правила за разполагане и закрепване на товарите във вагоните и контейнерите”. Това са нови полезни изсквания за разполагане на товарите и по-специално на металната продукция.

 

Много актуален е и въпросът за превоза на товари във вагони-контейнери в Азорско-Черноморския и Каспийския басейни, върху който заострихме вниманието на колегите. Трябва да се усъвършенстват правилата за превоза и на този вид товари, тъй като в процеса участват много страни, както железопътна, така и водна администрация. Един такъв документ трябва да стане приложение на СГМС. Отсъствието му затруднява откриването на нови фериботни линии. Добре е, че това се прие и в рамките на една временна работна група ще се направи.

 

Йежи ПОЛЯЧЕК, министър на транспорта и ръководител на полската делегация:

 

Подкрепям основните насоки, по които ОСЖД планира да се развива през следващите 10 години. Те не са самоцелни, а ще създадат реални условия за интеграцията на европейския и азиатския континент и усъвършенстването на железопътните превози. В това отношение конкретните цели, като усъвършенстване на нормативната база за безпрепятствен превоз на хора и товари, повишаване на конкурентоспособността, продължаване на хармонизацията на основните документи, актуализиране по основните коридори на правилата за превоз на опасни товари и хармонизирането им с RID, са все неща, без които бъдещето е немислимо. В този контекст трябва да подчертая, че е много важно укрепването на сътрудничеството между различните железници в глобализиращия се свят. Създаването на скоростни магистрали, развитието на мултимодалните превози между Европа и Азия, усъвършенстването на тарифната политика в международните направления, провеждането на комплесни дейности за облекчаване пресичането на границите и постигането на съвместима оперативност са все неща, за които следва да държим сметка, ако искаме да имаме съвременни железници, предлагащи качествени и привлекателни услуги.


.:: Начало ::.