Качествено нов етап в тарифирането на товарните жп превози

Ст.н.с. д-р инж. Ясен Гочев – КПМР 

Инж. Валерия Начева – ПИСТ

 

За успешното решаване на проблемите, свързани с автоматизацията на тарифирането на товарните превози – изготвянето на товарителниците, свързаните с тях отчетни документи и последващо обработване на данните за нуждите на статистическата отчетност в БДЖ, се работи от години [1, 2, 3 и др.]. Изключително успешни стъпки в тази насока са разработването и внедряването на АИС “СВИ” [2] и АИС “СИСТАР” 1.0 [3].

 

В редовна експлоатация от 1993 в гара Свиленград е внедрена АИС “СВИ”, а АИС “СИСТАР” 1.0 поетапно е внедрена от 1995 и успешно се експлоатира до края на 2005 в гарите: Плевен-запад, Свищов, Горна Оряховица, Търговище, Шумен, Русе-запад, Дружба, Бургас-изток, Бургас-запад, Бургас-разпределителна. Двете АИС успешно решават задачите на ниво гара – точното (съгласно действащите тарифни документи) изготвяне на първичните превозни документи (КП-М, КПМР-П, CIM, СМГС) и производните от тях отчетни документи съгласно [4]. За съжаление, с внедряването и на двете АИС не се реализира предаване на данните по електронен път от мястото на тяхното зараждане (гарата) до ПИСТ (ГИИЦ) и КПМР за последващо обработване. Това налага, за нуждите на статистическата отчетност, първичните и отчетните документи в КПМР да се кодират и въвеждат ръчно. Пак ръчно се осъществява контролът на издадените документи в КПМР, така се въвеждат в КПМР и данните от първичните документи за нуждите на системата “Централно плащане” А всеизвестно е какви са резултатите от повторното ръчно въвеждане на данните от първичните документи – възможност за допускане на грешки и най-вече значително отместване във времето на крайния резултат – нерядко до два месеца от момента на събитието! Тоест, и в ПИСТ, и в КПМР данните се обработват по технологии от средата на миналия век! Не по-различни са резултатите и при предаване/приемане на данни по телефона. А азбучна истина е, че без точна, подходящо структурирана и своевременно подадена статистическа информация много трудно се взимат правилни управленски решения.

 

Невъзможността за предаването на данните от гарите, в които е внедрена АИС “СИСТАР” 1.0 до КПМР и ПИСТ, ограничените възможности на операционната система (DOS), езикът за програмиране и базата данни (Clipper) и модифицираната до такава степен база данни за всяка гара, в която е внедрена АИС “СИСТАР” 1.0, че практически всяка гара работи с различна база данни, наложиха нейното цялостно преработване, което по същество си е изграждане на една нова АИС – АИС “СИСТАР” 2.0.

 

Основните параметри на АИС “СИСТАР” 2.0 са:

- операционната система за работните станции е Windows – избор, който позволява внедряването на съвременни технологични решения;

- базата данни е Microsoft Access и се състои от два вида таблици: работни – съдържащи въведените данни от превозните документи, и нормативно-справочни – каталози на администрации, гари, тарифни ставки, допълнителни ставки и др. Отделните таблици са свързани помежду си релационно, с цел бързо действие на работа със системата;

- езикът на програмиране е Visual Basic 6.0. Този език е от ново поколение и дава възможност за създаване на менюта, които максимално да улесняват работата на потребителите със системата. Всички относително постоянни данни са въведени предварително във формата на каталози (вид товарителница, вид тарифа, отправна/получаваща администрация, отправна/получаваща гара и пр.) и потребителят на системата може да избира само от падащи менюта. По такъв начин въвеждането на некоректни данни се свежда до минимум;

- общият брой подпрограми и процедури е около 50. Те могат да се разделят на подпрограми за избор на определен вид дейност (въвеждане, коригиране, анулиране на определен вид товарителница, извеждане на даден вид справка), за въвеждане на данни (нов курс валута, нов клиент, нов код за централно плащане), модули за изчисляване (контролна цифра от номера на вагона и контейнера, изчисляване на тарифна ставка, изчисляване на тарифното намаление/увеличение) и др.

 

АИС “СИТАР” 2.0 е разработена така, че се извършва логически и формален контрол още при въвеждането на данните от потребителите. При некоректно въвеждане, се извеждат съобщения, описващи вида на грешката и името на полето, в което са грешните данни. След позиционирането на мишката и кликване върху бутона “ОК”, върху появилото се съобщение, курсорът на мишката автоматично се позиционира в полето с грешката и потребителят трябва да коригира данните. На потребителят не се дава възможност за продължаване на работа, докато не въведе коректни данни. При стартиране на всеки нов екран, курсорът на мишката автоматично се позиционира на полето, което трябва първо да се въведе. Преминаването в следващото поле става с натискане на бутона “ENTER” от клавиатурата. За отказ от всеки екран, мишката се позиционира на бутона “Отказ”. След въвеждането на всички данни, системата автоматично извършва изчисляването на превозните такси и ги извежда на екран.

 

АИС “СИТАР” 2.0 позволява извеждане на многобройни (над 160) справки и отчети. Те могат да се разделят по следните критерии:

Видове отчети:

- съгласно [4];

- статистически справки по въведените превозни документи;

Вид носител – екран, хартиен носител, електронен вид;

Структура – текстови(ТХТ), табличен(EXCEL), табличен (Datareport);

Периодичност – ежедневни, десетдневни, месечни, за произволен период;

Потребител на справките – гара, ПТП, КПМР;

 

Специфичните особености на работата с персонален компютър не позволяват добавяне на текст, в последващ период от време, на вече отпечатан от компютъра изходен документ, на който клиентът междувременно е положил подпис. Това е в противоречие със съществуващата ръчна технология за водене на отчетните документи (книга), регламентирана съгласно [4]. Това налага еднократно (или многократно?) да се отпечата лявата страна на ДП-13 (дай картинка) и многократно (или по-точно толкова пъти, колкото са клиентите от лявата страна) на дясната страна. Това налага нормативно регламентиране чрез изменения в [4].

- ежедневно, след приключване на отчетното денонощие, гарите, в които е инсталирана АИС “СИСТАР” 2.0, предават въведените данни (всички атрибути на товарителниците) по електронен път (мрежа на БДЖ, мрежа на БТК или Интернет) до FTP SERVER в ПИСТ. Гарите (т.нар. базови гари), обработващи товарителници на други гари, задължително предават данните и за тези гари. Предаваните данни програмно се криптират и архивират, като този процес се извършва скрито от потребителите.

- На следващата сутрин предадените данни от гарите се обработват на персонален компютър – чрез команден файл, автоматично се извършва декриптиране и дезархивиране на файловете върху персоналния компютър и се прехвърлят на VAX318 чрез TELNET. Там чрез команден файл се извършва:

проверка за наличност и цялостност на информацията, филтриране на данните (ако от определена гара повторно или многократно са предадени едни и същи данни) и пр.

извеждане на справки за гарите, които не са предали данни или предадените данни по една или друга причина не могат да се обработят и се налага повторното им предаване;

 

След това те се прехвърлят отново на FTP SERVER в определена за целта директория (папка). Отдел “АПО” към КПМР ежедневно изтегля от тази папка предадените файлове на персонален компютър, от който същите файлове се прехвърлят към NOVELL SERVER, базиран в КПМР. От този сървър данните са на разположение, за изтегляне и по-нататъшна обработка, на персоналните компютри от отдел “Централно плащане” към КПМР. Тъй като тези данни съдържат данните от товарителниците, то на тяхна база могат да бъдат изчислени дължимите суми от клиентите, които са на “Централно плащане”, съгласно действащите им договори.

- след извършените проверки, предадените данни се обработват и обединяват чрез команден файл на VAX318 в два вида файлове – поотделно за вътрешни и за международни превози, по определен макет. В края на всяка десетдневка данните от товарителници от гарите, без инсталирана система “СИСТАР” 2.0 се въвеждат ръчно от оператори в “АПО” към КПМР по действащия макет. Те се предават в ПИСТ на VAX318 по вътрешна мрежа. Тези данни и данните, предадени от система “СИСТАР” 2.0, се обединяват в общ поток в система “Товарни превози”, от която се извеждат отчети по ПТП-та и за БДЖ мрежата.

 

Разработени са ръководство за администратора на АИС “СИСТАР” 2.0, ръководство за потребителя, инструкция за техническа и софтуерна поддръжка, инструкция за работа при аварийни ситуации и възстановяване на нейната работоспособност, технология за обмен на данните, предадени от товарните гари, и други документи с цел максимално да бъдат улеснени всички специалисти, ангажирани с експлоатацията и поддръжката на системата.

 

Първият етап от внедряването на АИС “СИСТАР”2.0 (февруари - септември 2005) обхвана гарите, в които до този момент функционираше АИС “СИСТАР” 1.х (Плевен-запад – 2 работни места – калкулация и експедиция, Свищов – 2 работни места – калкулация и експедиция, Горна Оряховица – 2 работни места – калкулация и експедиция, Търговище – 1 работно място, Шумен – 1 работно място, Русе-запад – 1 работно място, Дружба – 2 работни места – калкулация и експедиция, Бургас-изток – 3 работни места – калкулация – 1 работно място и експедиция – 2 работни места, Бургас-запад – 2 работни места – калкулация и експедиция, Бургас-разпределителна – 1 работно място). Причините за това са:

- търговските ръководители и другите специалисти в тези гари познават системата АИС “СИСТАР” 1.Х, имат опит в нейната експлоатация и преходът към качествено новата АИС “СИСТАР”2.0 е по-бърз и по-безболезнен;

- не е разумно специалистите от ПИСТ (които по същество са едни и същи хора) да поддържат за дълъг период от време в актуално експлоатационно състояние две, на практика различни, АИС. Особено при често сменящи се нормативни документи в областта на тарифирането на товарните превози.

 

През същия период от време АИС “СИСТАР” 2.0 е внедрена и в гари (респективно работните места във всяка от тях), определени след минимизацията на целевата функция [3]: София-товарна – 1 работно място, Пирдоп – 2 работни места – калкулация и експедиция, Илиенци – 1 работно място, Пловдив-товарна ОП юг – 1 работно място, Обединена – 3 работни места.

 

През първия етап АИС “СИСТАР” 2.0 е внедрена в редовна експлоатация в 15 базови гари. Реално броят на обхванатите гари е значително по-голям, тъй като със системата се обработват и товарителниците от гарите, принадлежащи към гарата, в която е базирана АИС “СИСТАР” 2.0.

 

Вторият етап от внедряването на АИС “СИСТАР” 2.0 (декември 2005 - юни 2006), обхваща гари, също определени след минимизацията на целевата функция [3]: Русе-товарна – 1 работно място, Русе-север – 2 работни места, Филипово – 2 работни места, Метал – 1 работно място, Варна-фериботна, Варна-пристанище, Повеляново, Разделна, Кърджали, Димитровград-юг и Лом – 2 работни мяста – общо в още 11 базови гари.

 

На третия етап (септември 2006 - юни 2007) АИС “СИСТАР” 2.X се предвижда да бъде внедрена в още около 25-30 базови гари, като в края на третия етап ще бъде обхванат около 85 - 87 % от товарооборота на гарите в БДЖ.

 

С внедряването на АИС “СИСТАР” 2.0 успешно се решават проблемите по изготвянето на товарителниците и отчетните документи в гарите. Товарителниците са изготвени в съответствие с действащите нормативни документи и единични са случаите за издаването от КПМР на контролни поправки по тях. Намалява се (теоретично – при точно спазване на разработената технология) до 24 часа периода от време от заминаването на товарната пратка от отправната гара до предаване на данните за тарифирането на превоза в отдел “Централно плащане” в КПМР. Намалява се (теоретично – при точно спазване на разработената технология) до 24 часа периода от време от заминаването на товарната пратка от отправната гара до обработването й за нуждите на статистическата отчетност. За съжаление, все още не са решени изцяло проблемите по предаването на данните по електронен път до ПИСТ и КПМР и последващото им обработване за нуждите на “Централно плащане” и “Товарна статистика” (поради тази причина по-горе е посочено “теоретично”, докато реалностите са доста по-различни).

 

Основните проблеми при разработването и внедряването на АИС “СИСТАР” 2.0 са:

1.         Налага се търговските ръководители в гарите да усвояват нова материя (работа с персонален компютър в средата на графична операционна система и нов програмен продукт), опасения компютрите да не “изядат” работните им места, опасения, че при внедряването на АИС “СИСТАР” 2.0 ще бъдат разкрити техни дребни грешки и нарушения и т.н. Вярно е, че в началото издаването на товарителниците с помощта на АИС “СИСТАР” 2.0 е по-бавно от това на ръка, тъй като компютърната грамотност на част от търговските ръководители е повече от минимална или напълно липсва, работата със системата още не е усвоена, а и голяма част от принтерите са бавни (проблем, който ПИСТ постепенно решава със закупуване на високоскоростни, макар и значително по-скъпи, принтери). На търговските ръководители им трябва известен перод от време (поне 3-4, а за някои от тях и повече месеци), за да усвоят напълно работата с програмния продукт. Ежедневие е специалисти от ПИСТ да пътуват до гарите, за да отстраняват волно или неволно допуснати грешки от страна на търговските ръководители при работата с АИС “СИСТАР” 2.0. Независимо от реализирането на цяла поредица от програмни решения (напомнящи и предупреждаващи прозорци и екрани, падащи менюта, подсказващи, напомнящи и пр. текстове, въпроси от типа “Сигурни ли сте” и т.н., логически и формален контрол още при въвеждането на информацията и други) за избягване допускането на грешки от страна на потребителите, грешките са относително много. Най-често се пропуска да се въведе код за централно плащане при въвеждането на превозни документи, които ще се тарифират съгласно договор за централно плащане – в този случай системата извършва тарифиране съгласно тарифните правила и върху товарителницата се разпечатват суми, с които неправилно се задължава гарата. Други често срещани грешки са неправилен избор на гара, на вид товар и т.н. Често се пропуска и въвеждане на допълнителни такси. Досега не е потърсена административна отговорност от търговски ръководители, допускащи чести грешки – проблем, чието решаване е в прерогативите на съответното ПТП, но потърпевши са ПИСТ, КПМР и като цяло БДЖ ЕАД!

 

2.         Не е решен, на задоволително ниво, проблемът с коригирането на данните на сгрешени товарителници след заминаването на съответния влак. Грешки – волни или неволни, винаги ще се допускат от търговските ръководители и другите кадри, работещи със системата. Но намирането на оптимално технологично решение, което, от една страна, да затвори пътя към превози на вагони, нерегистрирани в АИС “СИСТАР” 2.0 (с всички произтичащи от това негативни финансови последици за БДЖ ЕАД) и, от друга страна, корекция на данни, за които вече е осъществен трансфер към ПИСТ и КПМР (а междувременно и обработени от други системи) е много, много сложна задача!

 

3.         На практика почти всички изчисления на превозните цени и добавъчните такси не се извършват по тарифа, а по телеграми и договори, нерядко с изключително сложен алгоритъм за програмно реализиране. Някои от тези телеграми и договори са конфиденционални и предоставянето им на програмистите, поддържащи АИС “СИСТАР” 2.0 в актуално експлоатационно състояние, е съпроводено с допълнителни затруднения. Някои телеграми се изпращат до гарите, но не се адресират и до ПИСТ. Понякога влизат в сила със задна дата или от следващия ден и практически за програмистите няма технологично време за отразяване на промените в програмното осигуряване и неговото своевременно разпращане по гарите.

 

4.         Не е решен проблемът с отдалеченото администриране на персоналните компютри по гарите от ПИСТ. Допълнително затруднение са различните операционни системи на персоналните компютри по гарите – Windows XP и Windows NT, при това и с различни SP. Персоналните компютри по гарите не са защитени от използуването им не по предназначение.

 

5.         В много гари съществуват обективни пречки по стабилното предаване на данните от персоналния компютър до ПИСТ:

- само един телефонен номер (железничарски) за цялата гара, който се използува и за други служебни цели;

- нестабилна телефонна връзка чрез БТК или НК ЖИ;

- липса на Интернет-оператор в района на гарата или такъв с високи финансови изисквания;

- в някои гари няма покритие от мобилните оператори, а масовото използване на GPRS е почти непосилно за БДЖ ЕАД поради финансови причини.

 

6.         Внедряването на АИС “СИСТАР” 2.0 налага изменението и в някои нормативни документи, като най-важният от тях е Инструкция за сметководството и отчитането на експлоатационните приходи в БДЖ ЕАД [4]. Измененията в такъв важен нормативен документ изискват технологично време за дефиниране на самите изменения (добре обмислени и правилно структурирани, за да не въвеждат изпълнителските кадри в допълнителни затруднения), а не между другото от специалисти, ангажирани с многобройни ежедневни експлоатационни задачи. А и кадрите, които трябва да формулират съответните текстове, също не са заинтересовани това да се извърши във възможно най-кратки срокове.

 

7.         Липсата на висококвалифицирани проектанти и програмисти в ПИСТ, познаващи в детайли и технологичните процеси в БДЖ, и владеещи модерните системни и програмни инструменти. Текучеството на тези специалисти в ПИСТ е голямо (причината е ниското заплащане на този труд в БДЖ ЕАД – многократно по-ниско от това на свободния пазар на този вид труд в България). Поради липсата на стимули, няма и заинтересованост от страна на пряко ангажираните специалисти за по-бързото разработване и внедряване на системата.

 

8.         Пълноценното използване на предадените данни от гарите в КПМР налага разработването и внедряването на нови технологични решения и преработването на немалък брой системи и програми от съществуващото системно и програмно осигуряване в КПМР. Но броят на кадрите в КПМР, решаващи тези проблеми, е силно ограничен, при това те са изключително ангажирани с ежедневните експлоатационни задачи и проблеми. А проблемите със заплащането на труда им е идентичен със същия проблем в ПИСТ – виж т. 7.

 

9.         Разходите по разработването и внедряването на АИС “СИСТАР” 2.0 не са малки (предвид текущото финансово състояние на БДЖ ЕАД), но за да се почувства ефектът от внедряването на АИС “СИСТАР” 2.0 е задължително всички тези разходи да бъдат извършени в пълния им обем (най-вече за персонални компютри, високоскоростни принтери, подходящи модеми и други комуникационни решения, лицензи за операционни системи и допълнително програмно осигуряване за всички гари и от третия етап на внедряването и за ПИСТ и за КПМР, за материално стимулиране на кадрите и т.н.). Финансовото обезпечаване е единственото необходимо и достатъчно условие за успешното внедряване на АИС “СИСТАР” 2.0 – и кадрите ще бъдат заинтересовани, и ще могат да се внедрят изцяло всички разработени технически и технологически решения.


.:: Начало ::.

Литература:

1. Гочев Я. Система за тарифиране на товарните превози “от врата до врата” във вътрешно съобщение с помощта на 16-битов персонален компютър, сп. “Железопътен транспорт”, бр. 4/1990.

2. Гочев Я. Автоматизираната система за обработка на спедиторските документи и на документите за транзитни товари за БДЖ – неизползвано средство за повече валутни приходи, сп. “Железопътен транспорт”, бр. 4/1992.

3. Гочев Я., Д. Захариев, Възможности за автоматизация: тарифирането, контролът му и статистическата отчетност на товарните превози в БДЖ, сп. “Железопътен транспорт”, бр. 7/1995.

4. Инструкция за сметководството и отчитането на експлоатационните приходи в БДЖ ЕАД, С., 2002.