Крилатото колело – символът на железницата

Инж. Димитър ДЕЯНОВ

 

Най-широко разпространеният и известен отличителен знак за железниците е “крилатото” железопътно колело. То отдавна се използва като символ от повечето железопътни администрации по света, независимо от голямото разнообразие в интерпретациите на вложената в него идея.

 

Не е известно кога и кой пръв е измислил крилатото колело. Едва ли става дума за нарочно търсен знак. Вероятно първото такова колело е нарисувано от някой неизвестен скромен труженик – железничар, като украса на документ, таблица или на работното му място и впоследствие е разпространено като сполучлив символ. Възможно е обаче, историята да пази някъде името на създателя, ако изработката е била поръчана за отличителен знак на някоя конкретна железница.

 

Нека се вгледаме внимателно в разпространеното в БДЖ , от края на XIX век, крилато колело (фиг. 1), което е, може би, най-близко до първоначално създадения, преди около 150 - 160 години, оригинал. То представлява интересно съчетание между крилата на птица и железопътно колело, или по-точно, това е птица, разперила криле за полет, чието тяло е заменено от железопътно колело.

 

Стилизираните крила имат здрава предна “атакуваща” част и богато оперение.

 

Какво символизира крилатото колело?

 

Да си припомним бързото развитие на железниците в средата и втората половина на XIX век. А птицата и нейните крила са символ именно на неудържимия порив, бързината и стремителния напредък. Логично е обяснението, че железопътното колело, украсено с крилата на птица, изразява най-вече три неща:

 

Първото е бързината, с която железниците – това революционно за XIX век транспортно средство, значително превъзхождащо всички останали, се разпространяват по света.

 

Второто е фактът, че железниците се превръщат в символ на бърз стопански напредък, точност, сигурност, култура и благоденствие. Благодарение на тях и най-отдалечените места на планетата (докъдето достигат) биват приобщени и пробудени за пълноценен живот.

 

Третото е, че новият символ олицетворява скоростта, с която се движат влаковете. Още в средата на XIX век например, бързоходните локомотиви “Крамптон”, поели с първите европейски експреси, имали техническа възможност за скорости от порядъка на 100 км/ч (и повече) – нещо нечувано и невиждано дотогава. Истинска революция в транспорта! Затова едва ли е чудно, че движението на такъв влак, “летящ” по релсите върху характерните за железопътния подвижен състав колела с едностранно разположен реборд, се символизира именно с характерното “крилато колело”.

 

Дотук се опитах да обясня, какви послания носи създаденото в зората на железницата крилато колело. Сега нека разгледаме развитието на този символ във времето, неговите разнообразни интерпретации и стилизирането му, разбира се само като тенденция, без да си поставяме за цел описанието на многобройните варианти на основната идея.

 

На фиг. 2 е показано крилато колело, взето от официалната таблица за експлоатационните показатели на нашите железници през 1909, на фиг. 3 – от книга на известния в миналото наш железопътен инженер Тодор Каракашев, издадена през 1912, а на фиг. 4 – вариант на символа от периода около и след Първата световна война. И докато във всички представени дотук примери крилата на птицата все пак се възприемат като такива, ето едно крилато колело (фиг. 5), изобразено по доста по-различен начин, което украсява корицата на известното “Списание на държавните железници и пристанища в България” (под това име днешното списание “Железопътен транспорт” излиза между 1926 и 1944).

 

Като потомствен железничар, израснал по гарите и още отрано получил достъп до железничарски списания, книги и всичко, което е железница, признавам, че в детските си години възприемах крилата на това колело като ресор. Да, като обикновен железопътен ресор, който, според детските ми представи символизира колко меко вози влакът, за разлика от... конската каруца, например!

 

Всяко време има своите специфични представи и виждания за вида и естетичната стойност на изображенията. Това се отнася особено до символичните изображения, където голяма роля играе въображението. Не съм срещу по-модерното, рационално, остроумно и стилизирано изобразяване, но според мен процесът, който условно можем да наречем “осъвременяване на крилатото колело”, често води до прекалено голямото му опростяване. На фиг. 6 е показан нашият символ, отпечатан върху различни издания (правилници, календари, разписания и др.) на БДЖ между 1950 и 1980. Дори пишещият тези редове, когато му беше възложено да направи новото (тогава) серийно означение на тракционния подвижен състав (въведено от 01.01.1965), под влияние на модернистичните интерпретации на железничарския символ, създаде така нареченото “крило”, което започна да се поставя на всички локомотиви и мотриси, доставени у нас след 1965 (фиг. 7).

 

По същото време (т.е. 50-те и 60-те години на XX век) има и немалко примери за придържане към първоначалното изобразяване на крилатото колело, какъвто е случаят с дизелелектрическите локомотиви на датските железници (DSB) тип MY, серия 1100 (фиг. 8).

 

Впрочем, у нас имаше и опити да се търси общ символ за всички видове транспорт, в резултат от които железничарското крилато колело беше окичено с котва и дори с автомобилни гуми. За щастие, това увлечение бързо беше изживяно.

 

Но, докато крилото символ (фиг. 7) все пак е в съответствие (съзнателно търсено) със строгите и подчерано праволинейни форми на съвременния подвижен жп състав, по отношение на документалната украса мисля, че умереното стилизиране би било по-подходящо. В този смисъл е нужно да обърнем по-голямо внимание на първообразното представяне на чисто железничния символ. Разбира се, това не означава да се върнем непременно към първоначалната подробна изразна форма. Става дума за малко по-богато и по-сполучливо интерпретиране на образа на крилатото колело в два-три варианта, с цел поставянето му върху бланки за писма, печатни издания, разписания, календари, рекламни и други материали, свързани с железниците, като за целта следва да се ангажират и известни наши художници, които да работят съвместно с железопътните специалисти и историците изследователи в областта на хералдиката.

 

Най-разпространената днес разновидност на железничарския символ – крилатото колело, който може да се види във всички официални документи и други материали, свързани с нашите железници, е показана на фиг. 9. След отделянето на НК ЖИ, този знак остана за БДЖ ЕАД, а за НК ЖИ колелото се замени с очертан напречен профил на железопътна релса. Дали това са най-подходящите и най-сполучливите знаци, предвид на изложеното по-горе, следва да се помисли. Не бива обаче да се забравя, че дори най-елементарното писмо, написано навреме, в изискан стил и върху бланка с естетично оформена антетка, изобразяваща вековния символ на железницата – крилатото колело, говори за традиция, за престиж и допринася за авторитета на съответната жп администрация.