2012
2011
2010
2009
2008
2007
archives






Бързоходният парен локомотив 05.01 е възстановен

Инж. Димитър ДЕЯНОВ

 

Deanov.jpgВ приетата и обявена през 1939 стандартизационна програма за бъдещото обновяване на локомотивния парк в БДЖ, на първо място, сред установените вече стандартни локомотиви, е поставен типът Б 2-3-117,5, серия 07, с експлоатационно предназначение “за возене на експресни и бързи влакове по линиите Пловдив - Свиленград, Пловдив - Бургас, София - Варна (през Подбалканската линия), с маса до 370 т, а за останалите главни линии – с ограничена маса до 220 т, без използване на помощни локомотиви”.

За съжаление, от тези най-бързи локомотиви в БДЖ (конструктивна скорост 120 км/ч), е направена само една доставка (5 броя), по договора, сключен на 13.10.1939 между Главната дирекция на БДЖ и фирмата Fr. KRUPP – Essen, която изработва локомотивите.

Готовите машини пристигат в България, както следва: 07.01, 07.02 и 07.03, в началото на август 1941, а 07.04 и 07.05, в началото на ноември 1941. Приемателните проби се извършват в района на софийската тракция. Първите три локомотива остават на работа в Локомотивно депо София, а след пристигането на последните два, всички са изпратени и зачислени в Локомотивно депо Горна Оряховица.

Още с въвеждането им в експлоатация, серията на локомотивите е сменена от 07 на 05. Това се налага от необходимостта да се определят нови (неповтарящи се с нашите) серии на ЮДЖ-локомотивите, намиращи се в ЖП район Скопие, след като от 1 юни 1941 на БДЖ е възложено да организира жп експлоатацията там.

По-подробно, за провала на доставките и документираните намерения на Главната дирекция на БДЖ да попълни локомотивния парк с най-малко още 30 машини серия 05, за промяната на серията от 07 на 05, както и за причините доставените 5 локомотива за 2 години да домуват в три депа: София, Горна Оряховица и Пловдив, съм писал в книгата “Локомотивното стопанство на БДЖ 1947-1990”, С.,1993, стр. 247.

След около година несполучлива експлоатация в депо Горна Оряховица (до края на 1942), локомотивите серия 05 са зачислени в депо Пловдив, където остават до 1947, когато са предадени на депо Бургас за обслужване на по-дългото тракционно рамо Бургас - Стара Загора.

От 1952, когато за бързите и пътническите влакове по цялата линия Пловдив - Бургас се въвежда колцева езда, локомотивите серия 05 са зачислени в депо Стара Загора и именно там биват използвани най-пълноценно. С основно депо Стара Загора, в което по правило влизат само за промивка или за по-голям ремонт, а с оборотни депа Пловдив и Бургас и смяна на персонала в гарата на основното депо (Стара Загора), докато трае техническият престой, локомотивите серия 05 постигат най-големия среден денонощен пробег за парни локомотиви в БДЖ – от 550 до 650 км.

Направените конструктивни изменения по локомотивите от тази серия са: от 1959, за кратко време, шибърите-уравнители система “Müller” са заменени с шибъри-уравнители система “Трофимов”; от 1961 до 1963, при преминаването им през заводски ремонт, медните пещи са заменени с нови – стоманени (на локомотив 05.01 – през 1961), а наскоро след това са преведени на мазутно-въглищно и накрая – на пълно мазутно горене.

Към 1964-1965, без разрешение от отдел Локомотивен на Главно управление на железниците, в Локомотивно депо Пловдив, а и в другите депа на едноименното жп управление, започват масово да свалят от локомотивите димоповдигащите крила (щитове) тип “Wagner”. Това са депата, които най-късно получават локомотиви с такива крила, но това не им пречи първи да посегнат към демонтирането им. Макар че това противоречи на всички правилници, то не се пресича навреме от отдел Локомотивен и по приблизителни пресмятания около 40-50 локомотива от сериите: 01, 02 (всички), 03 (един), 05 (всички), 10 и 14, предадени на Пловдивското жп управление, в кратък срок губят крилата си. Това сериозно конструктивно изменение, засягащо както техническата необходимост от тези крила, така и естетичния външен вид на локомотивите, се извършва безогледно по настояване, а някъде и с прякото участие, на локомотивните бригади. Като целта е да се намали с няколко квадратни метра площта, която те трябва периодично да почистват!

Редовната влакова работа на локомотивите серия 05 продължава до 1970-1972, когато обслужваните от тях влакове се поемат от дизелова тракция.

Оставени в резерв (05.01, през 1970, 05.04 и 05.05, през 1971, а 05.02 и 05.03 през 1972), след около 30 години служба в БДЖ, те са бракувани на 4 юли 1975 (05.02 и 05.03) и на 10 август 1976 (05.01, 05.04 и 05.05). За музейната колекция на БДЖ, съгласно заповед № 18/08.01.1979, е запазена машината 05.01, а другите са унищожени.

Локомотив 05.01 престоява в депо Стара Загора до 1993, когато е преместен в база Калояновец, а на 9 март 2002 е докаран в София, където престоява още 8 години. През това време се изготвят няколко докладни записки до Управителния съвет на БДЖ за уреждане на възстановяването и се правят изискващите се изпитвания на котелната му стомана.

Най-сетне, в началото на 2010 се открива възможност и от 20 март се дава ход на подготвителните работи. Самото възстановяване на локомотив 05.01 започва на 24 април 2010 в Локомотивно депо София. То се извършва съобразно действащия “Правилник за ремонт на парни локомотиви в депата”, но в хода на реставрацията се налага да се изпълнят и редица операции със заводски характер.

Локомотивът се повдига на крикове в началото на май. Извадени са всички машинни колооси и талиги-комплект. След основно измиване се демонтират и разглобяват колоосните букси. Извършва се пълна дефектоскопия на колоосите: оси, звезди, лагерни шийки и кривошипни цапфи. До 1 юни е извършена ревизията, комплектовани са и боядисани: предната двуосна талига, сцепните колооси и Adams-талигата. Паралелно се работи по ревизията на парния котел и цялата котелна арматура. Извършено е основно почистване, оглед и боядисване на локомотивната рама и всички носачи към нея.

В началото на юли локомотивът е спуснат на колоосите, сцепните щанги са монтирани, а след монтажа на котелната арматура, в средата на юли, е извършена успешно и водната проба на котела. От този момент започва последователно ревизията на средната, дясната и лявата парна машина, включително кръстоглавно-паралелните им групи, което продължава до края на август, поради необходимостта да се изработят и заменят редица износени детайли. Успоредно с това се работи по топлоизолацията и обшивките на котела, а по тендера: вдигане, пълно почистване, ревизия на талигите, ремонт по въглищния бункер и тендерния брус.

През септември се извършва ремонт на прегревателните елементи. След тяхното изпитване с водно налягане 30 кг/см2, те са монтирани на локомотива. Изработени са нови обшивки на парните цилиндри. Възстановена е локомотивната будка. Започва работата по възстановяването на тръскащата скара в пещта. Към средата на октомври локомотивната будка е вече монтирана на мястото си, тръскащата скара е готова и тендерът е спуснат върху талигите. Успоредно с тези операции върви подготовката на локомотивната будка и на тендера за боядисването им.

От края на октомври и през ноември реставрацията продължава с монтаж на подготвените и ревизирани агрегати, възли и части: кноровата помпа, централните мазилни помпи Nk и техните маслопроводи, обзавеждането на локомотивната будка, инжекторите, пясъчника с обшивката на парния дом, обшивката на питателния дом, новите димоповдигащи щитове (крила), новите главни и помощни въздушни резервоари, парни, водни и въздушни тръбопроводи, електрическата инсталация.

Полага се особено старание външният вид на локомотива и обслужването му да се доближат максимално до тези по време на доставката. Поради това и заради големите трудности при набавянето и възможността понастоящем в депата да се съхраняват сравнително малки количества мазут, е решено локомотивът да се преведе (както е било първоначално) изцяло на въглищно горене.

В процеса на реставрация се налага изработката или замяната на редица големи и масивни конструктивни елементи, както следва:

●    Изцяло нов вътрешен шатун-комплект, поради липсата му на локомотива (вероятно е унищожен или откраднат). Шатунът е изработен по оригиналния чертеж на фирмата Fr. Krupp от ФАЕ София OOД, с много висока степен на прецизност;

●    Изцяло нови димоповдигащи щитове (ляв и десен) по оригиналните чертежи, поради липсата им (те са демонтирани при експлоатацията на локомотива в депо Стара Загора);

●    Нови главни и помощни въздушни резервоари, поради изтекъл срок на годност на наличните;

●    Изцяло нова тръскаща скара в пещта, поради демонтажа на оригиналната, във връзка с превеждането на локомотива през последните години от експлоатацията му на пълно мазутно горене;

●    Замяна на целия тендер, поради унищожаване на въглищния му бункер, на чието място е изграден мазутен резервоар, и невъзможност да се възстанови първоначалният му вид. Тендерът е заменен със същия по конструкция тип, от музейния локомотив 11.10, а този от 05.01 ще бъде прикачен на 11.10. При замяната се запазват тендерните талиги от 05.01, които са с по-голям ресурс на колоосните бандажи.

●    Изцяло нови кръстоглавни болтове за трите кръстоглава, поради липсата им (били са откраднати);

●    Нови форкопфни болтове към тендерния брус, поради негодност на наличните;

●    Изцяло нова тръбна разводка на централната мазилна инсталация;

●    Изцяло нова електрическа инсталация.

Всички тези усложнения по реставрацията на локомотива се вземат предвид още в началото, при определяне обема на ремонтните работи, затова срокът за възстановяване на машината като действаща, съгласно заповед № 9-149 от 21.04.2010, е определен на 12 месеца.

Работата започва със сформирането на основна шлосерска работна група в състав: Валентин Петков – ръководител, Ангел Алексиев и Георги Спасов. Организацията на възстановителния ремонт е поверена на ръководителя на район София – Георги Георгиев. На различни етапи от реставрацията на локомотива в нея се включват и участват активно необходимият брой шлосери и други ремонтни работници, всеки по своята специалност. Така, на практика, възстановяването на локомотив 05.01 се извършва от цялата работилница на депо София. За усилване на ремонтната бригада в работата се включват и четирима шлосери от район Подуяне.

Благодарение на създадената стегната организация, осигуряваща добра последователност и паралелност при ремонтните операции и постоянната ефективна работа само на необходимия състав на бригадата (за да не си пречат), възстановителният ремонт на локомотив 05.01 е извършен за около 8 месеца, вместо за предвидените 12, за което всички непосредствени участници в него заслужават поздравление.

Трябва да отбележим и големия принос на директора на Локомотивно депо София – инж. Стефан Деянов, за връщането към живот на намиращата се в почти безнадеждно състояние, машина. Той успя да защити пред ръководството на БДЖ ЕАД необходимостта от възстановяването на локомотив 05.01. След правилна преценка осигури своевременно поръчките на споменатите по-горе крупни възли и части във външни предприятия, както и специалните за случая материали. Изработи лично нов паспорт (пожизнена книга) на локомотива. Непрекъснато контролираше хода на ремонтните работи и се грижеше своевременно да неутрализира появяващите се пречки от най-различен характер.

Решаващата подкрепа за навременното осигуряване на необходимите средства за възстановителните работи дойде от зам. изпълнителния директор на БДЖ ЕАД Христо Драганов. Благодарение на това, се създадоха условия за непрекъсната работа на бригадата и, в крайна сметка, усилията по реставрацията на локомотив 05.01 се увенчаха с успех.

В началото на декември монтажът по локомотива приключва. Довършват се последните бояджийски работи. На 7 декември машината и тендерът са скачени и тендерът е зареден с въглища. На 8 декември се запалва огънят в пещта и се пристъпва към проверка на всички функциониращи с пара агрегати, възли и части.

Ходовите изпитания: изолирана скоростна проба, за обща проверка на локомотива в движение и действието на спирачната система, се провеждат на 15 декември, а влакова (товарна) проба с 3В4, в участъка София - Вакарел - София, на 16 декември 2010.

Парният локомотив 05.01 е сертифициран на 20 декември 2010, с което всъщност е въведен в експлоатация като действащ музеен парен локомотив за атракционни, туристически, представителни и юбилейни пътувания, организирани от БДЖ, с депо на домуване – София.

 

Снимки: инж. Стефан Деянов