2012
2011
2010
2009
2008
2007
archives




Единственият парен снегорин в БДЖ

Инж. Димитър ДЕЯНОВ

 

Deanov.jpgПреди 80 години във фирмата HENSCHEL – Kassel е произведен първият и единствен в цялата история на нашите железници парен роторен снегорин. Чертежът към договора, с който е поръчан снегоринът, е подписан през февруари 1930 от инж. С. Генков – тогава началник Отделение Тракционно в Главната дирекция на БДЖ.

Поръчката е свързана с необходимостта железопътната администрация да се справи по-ефективно с тежките зимни условия и особено със снегонавяванията в Североизточна България, по линията Русе - Каспичан - Варна. Това принуждава Главната дирекция на БДЖ да вземе по-сериозни мерки за осигуряване проходимостта по железопътните линии през зимата, тъй като работата на използваните дотогава обикновени плугове-снегорини, бутани от локомотиви, е твърде незадоволителна.

По онова време фирмата Henschel строи за германските железници (DR) и други железопътни администрации два типа парни роторни снегорини. Те се различават само по големината на котела и по това, че първият тип се носи от две триосни талиги, а вторият – от една триосна и една двуосна талига. Снегорините нямат собствен ход. Цялата машинна част, състояща се от парен котел без прегревател, двуцилиндрова парна машина Zwilling, преводен редуктор и останалото помощно оборудване, служи за задвижването на челно монтирания снегозагребващ ротор. Напредването (ходът) на снегорина при работа се осъществява от друг бутащ локомотив.

Поръчаният за БДЖ роторен снегорин е петосен (с една триосна и една двуосна талига). Има фабричен номер 21845/1930 и първоначален експлоатационен номер – Sn 101. Главните му технически данни са показани в таблица 1.

 

Таблица 1

Парен котел

работно налягане                                           13 кг/см2

димогарни тръби                                            234 броя

външен диаметър на тръбите                            46 мм

разстояние между тръбните решетки        3700 мм

скарна повърхност                                               3,2 м2

нагревна повърхност:                                                   

   а) на пещта                                                        12,1 м2

   b) на димогарните тръби                             111,5 м2

обща нагревна повърхност                           123,6 м2

Парна машина

брой и диаметър на цилиндрите             2 х 430 мм

ход на буталата                                                 560 мм

Снегозагребващ ротор

диаметър                                                            2960 мм

обороти                                                         150 об/мин

Разстояния и маси

разстояние между средите на талигите    5000 мм

база на снегорина                                            7000 мм

диаметър на колоосите                                    850 мм

собствена маса на снегорина                     61 510 кг

маса на снегорина в служба                       66 530 кг

 

При работа, роторният снегорин се обслужва от трима души: машинист и помощник, които стоят в кабината за управление, в предната част на снегорина, и огняр, поддържащ огъня в пещта и работното налягане в котела. Неговото място е в будката, разположена между снегорина и тендера, както при обикновения парен локомотив. От двете страни на котела има проходима връзка между кабината за управление и будката на огняра, посредством тристъпални надлъжни площадки над парната машина, задвижваща снегозагребващия ротор.

Машинистът командва, посредством регулаторния лост в кабината за управление, пускането, режима на работа и спирането на парната машина, задвижваща ротора. Той отваря страничните крила, позволяващи да се загребва сняг и да се прави проход, малко по-широк от габарита на возилата, като в същото време, заедно с помощника, следят за знаците, указващи за негабаритни съоръжения, за да притворят крилата и да се избегне евентуалния удар с тези съоръжения. Двамата командват и посоката, в която се изхвърля снегът – вляво или вдясно, за да не се засипват с изхвърлен сняг перони, приемни здания и други крайпътни съоръжения. Това става чрез спиране на ротора, обръщане хода на парната машина (респективно – посоката на въртене на ротора) и механизъм, обръщащ в нужната посока отвора, откъдето се изхвърля снегът. Роторът има десет двойки, шарнирно монтирани, загребващи лопатки. Всеки две лопатки са свързани помежду си с лостче, така че, когато роторът се върти в едната посока, се отварят тези загребващи лопатки, които са по посока на въртенето, а при обратно въртене – другите лопатки. Едновременно с обръщането на въртенето на ротора, механично се отварят и съответните загребващи лопатки.

Ходът на снегорина (до мястото на работа, придвижването напред, спирането и други евентуални маневри), както вече споменах, се осъществява от друг бутащ (теглещ) локомотив. Съгласуването на действията между машиниста на снегорина и машиниста на локомотива става чрез сигнали, подавани с парните свирки, каквато има и снегоринът.

При внимателното проучване на документацията около доставката на нашия парен снегорин става ясно, че той е поръчан и доставен без тендер. В България към него е прикачен триосен тендер, тип 3Т16,5, съответно пригоден с изграждането на покривна пристройка в предната му (към будката) част, отговаряща на тази на снегорина, и монтирането на капаци, покриващи въглищния бункер, срещу засипването му по време на работа със сняг. Поради това, написаното за снегорина на стр. 130, в книгата ми “Локомотивното стопанство на БДЖ 1947-1990”, издадена през 1993, се оказва неточно, за което поднасям извиненията си на читателите.

Парният роторен снегорин е изпитан по линията Русе - Варна през зимата на 1930 -1931 и е приет в парка на БДЖ. Оттогава той се използва при нужда всяка зима по железопътните линии в известната с тежки снежни навявания Североизточна България

С въвеждането през 1936 на новото серийно и номерно означение за локомотивния парк на БДЖ, снегоринът е преномериран – от Sn 101 на № 101 (отпада само буквеното означение), а последният си № 99.081 получава с излизането на окръжно предписание на Главната дирекция на железниците № V–3–182 от 07.021947. През октомври 1981 снегоринът е докаран от Железопътно управление Горна Оряховица за основен ремонт в софийския Железопътен завод. След приключване на ремонта, с цел да се увеличат въглищният и водният запас на снегорина, неговият триосен тендер е заменен с четириосен – тип 2’2’Т28. Четириосният тендер, на който предварително е направена съответната ревизия, е взет от бракувания през 1975 локомотив 11.08 и е прикачен към снегорина на 1 ноември 1981.

След този ремонт снегоринът 99.081 е използван още две години за разчистване на снегонавяванията по Главна линия № 9, между Русе и Каспичан, и клона Самуил - Силистра. През 1983 от тогавашната Германска федерална република е доставен нов модерен дизелов роторен снегорин, на който е даден експлоатационен номер 91-01. Той е двуосен, самоходен, с два дизелови двигателя – единият за задвижване на снегозагребващия ротор, а другият – за осигуряване движението на самия снегорин. Когато се наложи да смени посоката на движение, се задейства устройство, което го повдига над релсите и го завърта на 180о, след което го спуска върху релсите и той може да тръгне в обратната посока, без други маневри.

Новият снегорин поема борбата с преспите през зимните месеци по железопътните линии в Североизточна България, а парният 99.081 е оставен като резервен в Локомотивно депо Каспичан. След 1997 е обявен за музеен експонат в музейната колекция на БДЖ. Преместен е в базата за локомотиви на гара Асеново, където се намира и понастоящем.