2012
2011
2010
2009
2008
2007
archives




Политика за устойчиво развитие на жп транспорта

Политика за устойчиво развитие на жп транспорта

Гл. ас. д-р Христина НИКОЛОВА

УНСС

 

Транспортът има ключова роля за икономическото и общественото развитие. Той генерира растеж чрез улесняване на търговията с индустриални и селскостопански стоки, както и чрез увеличаване на възможностите за достъп до здравеопазване, образование и други национални и регионални обществени услуги. На макроикономическо ниво инвестициите в транспортния сектор повишават растежа, чрез увеличаване възвръщаемостта на частните инвестиции. На микроикономическо ниво усъвършенстването на транспорта способства за намаляване на цените на ресурсите и по този начин – за намаляване на производствените разходи [1], за увеличаване възможностите за достъп до различни пазари и косвено подпомага развитието на икономиката на страната [2]. От своя страна, транспортната инфраструктура има съществено значение за икономическия растеж, за мобилността на трудовите ресурси, за предлагането на транспортни услуги и за конкурентоспособността на българската икономика, като цяло. Качеството на транспортната инфраструктура и обществените транспортни услуги влияе значително върху алокационните решения на фирмите и отделните хора.

В този контекст следва да се оцени важното място на жп транспорта. Относителната му независимост от течните горива и, особено, сравнително ниските външни ефекти са основните причини да се обърне по-голямо внимание на въпроса за неговото устойчиво развитие.

Състояние на жп транспорта в България

Състоянието на железопътния транспорт в страната се характеризира с непрекъснат спад на превозите.

Както е видно от фиг. 1, участието му в общите количества превозени товари в страната спада от 38-40% през 1997-1998, до 11-12%, съответно, през 2006 и 2007. Това се дължи, от една страна, на значителното увеличаване участието на обществения автомобилен транспорт както на вътрешния, така и на международния транспортен пазар, а от друга – на влошените параметри на качеството на предлаганите от железопътния транспорт услуги. Влияние за това развитие оказват и ниските цени за превозите, предлагани от автомобилните превозвачи и гъвкавото предлагане на този вид услуги.

Фиг. 2 показва, че участието на жп транспорта на пазара на пътническите превози също бележи непрекъснат спад и от относителен дял 6-7% в края на 90-те години на миналия век, през 2007 той е спаднал до 3,6%. Въздействие на този пазарен сегмент оказва по-високата конкурентоспособност на автомобилните превозвачи, привличащи все повече клиенти с ниски цени и по-добро качество на предлаганите услуги. От друга страна, влияние оказва и значителната автомобилизация на населението през последните години.

Предвид изложените тенденции в развитието и участието на железниците на транспортния пазар, очевидна е необходимостта от разработването на дългосрочна програма за тяхното стабилизиране и устойчиво развитие. Освен добрите перспективи за железниците, които се очертават от Европейската транспортна политика, трябва да се отчетат и значителните предимства, свързани с относително по-малката зависимост на превозите с жп транспорт от цените на течните горива и високата екологичност.

Разработването на Секторната оперативна програма “Транспорт” от българското правителство е насочено към предприемане на подходящи мерки за осигуряване на качествена инфраструктура и постигане на основните цели за подобряване състоянието на жп транспорта. Факт са законодателните промени, регламентиращи установяването на справедлива конкуренция на пазара на жп превозите. Освен БДЖ ЕАД, още четири дружества са лицензирани за извършване на товарни превози (Булмаркет ДМ ООД, БЖК АД, Газтрейд АД и Унитранском АД). Регулирането на дейността по управлението, експлоатацията и използването на жп инфраструктурата, като естествен монопол, е свързано с ясно дефиниране на държавното участие и с обмислянето на възможности за прилагане на публично-частни партньорства при изграждането и управлението на нови инфраструктурни обекти.

Основните средства, предвидени за директно финансиране развитието на железопътната инфраструктура за 2007, са в размер на 580 млн. лв., от които 464 млн. лв. са от ЕС и 116 млн. лв. – от държавния бюджет. През последните няколко години държавата все още играе важна роля за покриването на значителния недостиг на средства, необходими за поддържането и ремонтите на инфраструктурата чрез осигуряването на бюджетни средства.

Таблица 1 представя размерите на държавното финансиране за периода 2003-2006, както и планираните средства за 2007-2009. Очевидно е, че сумата на недостатъчните средства постепенно се снижава.

Таблица 1. Инвестиции в железопътна инфраструктура, млн. лв.

година

Необходими средства

Осигурени средства

Недостиг

Държавен бюджет

Инфраструктурни такси

2003

145

35

35

75

2004

169

52

40

77

2005

204

82

50

72

2006

184

80

55

49

2007

156

100

35

21

2008

156

106

35

15

2009

156

110

35

11

Източник: Секторна оперативна програма Транспорт 2007-2013

Програмата за развитие на жп инфраструктурата има за основен акцент подобряване на услугите, предлагани от железопътните оператори на вътрешния и международния транспортен пазар, и е насочена към подобряване на техническите и операционните параметри на железопътните линии, контактната мрежа, телекомуникационните и сигнализационните съоръжения при граничните пунктове. Тези мероприятия са насочени по транспортни оси, дефинирани от политиката за изграждане на Трансевропейска транспортна мрежа (TEN); Споразумението за високоскоростните железопътни линии (AGC); Споразумението за железопътните линии за комбинирани превози (AGTC) и Трансевропейския железопътен проект (TER).

Устойчиво развитие и транспортна политика

За да е ефективна, от гледна точка на устойчивото развитие, транспортната политика трябва да отговаря на три основни изисквания. Първо, трябва да гарантира подобряване качеството на предлаганите услуги и повишаване на техния обем и достъпност. Това изискване кореспондира с концепцията за икономическа устойчивост. Второ, трябва да гарантира не само увеличение на търговията, но и възможно най-голямо повишаване качеството на живот на обществото. Това е свързано с концепцията за екологична устойчивост. Трето, ползите от един по-качествен железопътен транспорт трябва да се разпределят за всички социални групи от населението, което пък касае социалната устойчивост [5].

Икономическата, социалната и екологичната устойчивост са взаимно зависими и не могат да съществуват една без друга. Железопътна транспортна система, която е в лошо състояние, защото е икономически неустойчива, не може да отговори на търсенето на населението и често генерира различни негативни ефекти върху околната среда. С цел да се решат тези проблеми, могат да се приложат синергични инструменти за разработването на транспортната политика, които да въздействат върху всичките аспекти на устойчивото развитие и да генерират решения, носещи изгоди за всички заинтересовани страни. Тези инструменти са свързани с подобряване поддържането на активите на превозвачите и инфраструктурния управител, включване на външните разходи за всеки вид транспорт в инфраструктурните такси, техническа ефективност на осигуряването и безопасността на превозите, усъвършенстване на процедурите за сключване на договорите за превоз и други административни мерки. От друга страна, стремежът към по-висока ефективност при предлагането на транспортни услуги в конкурентна среда може да доведе до съкращения на персонал, което ще наложи някои допълнителни социални разходи и промяна на цените и услугите. Тези мерки могат да имат отрицателно въздействие върху определени потребители.

Стабилното икономическо състояние е фундаментално за устойчивото развитие. Затова инвестициите в жп транспорта трябва да продължават да бъдат обект на задълбочени анализи, на базата на разходите и ползите, които предизвикват, но следва да се има предвид и екологичният ефект от тях. За да се гарантира дългосрочна устойчивост на една система, трябва да се осигури и адекватно поддържане на нейните капиталови активи. При предлагането на железопътни транспортни услуги, много често се определят ниски цени, които не могат да осигурят адекватното поддържане на съоръженията. Разходите за поддържане на жп линиите и субсидиите за все по-трудната за управление инфраструктура често водят до нарастване на общото фискално бреме.

Промените в глобалната икономика доведоха и до промени в търсенето на транспортни услуги, породени от хода на икономическото развитие. С цел да се възползват от изгодите на глобалната търговия, железниците трябва да предложат товарни превозни услуги, които са бързи, надеждни и, преди всичко, гъвкави при задоволяване нуждите на клиентите. Трябва да се има предвид, че търсенето на по-гъвкави транспортни решения през последните години доведе до повишена зависимост от автомобилния транспорт. Използването на този вид транспорт обаче доведе до повишаване на общата консумация на енергия и предизвика замърсяване на околната среда и други странични ефекти, които не винаги са обратими, и, без съмнение, противоречат на принципите за устойчиво развитие. На практика, тези вредни екологични и социални ефекти много трудно могат да се поправят, след като обществото и бизнесът са ориентирали своите дейности и са се приспособили към високата степен на зависимост от автомобилния транспорт.

Предизвикателството в случая е да се изработи стратегия за повишаване устойчивостта на железопътния транспорт. Както вече установихме, проблемите в този сектор са много и разнообразни. Лошото състояние на инфраструктурата и затрудненият достъп до нея са най-тежките от тях, докато ниското качество на транспортните услуги остава на втори план. Необходими са последователна политика за развитие на този вид транспорт и институционални промени, за да се повиши икономическата, екологичната и социалната устойчивост. Новият фокус няма да повлияе върху важното значение, което има ефективността на транспорта за търговията, мобилността и икономическия растеж, като цяло. Трябва да се подчертае, че акцентът традиционно се поставя върху функционирането на публичния сектор и неговото регулиране, а това не винаги допринася за последователно и устойчиво развитие.

Критерии за стратегическо развитие

Голяма част от мерките за подобряване на транспортните услуги имат за цел намаляване на транспортните разходи. Те често могат да доведат до реализирането на положително влияние върху околната среда чрез намаляването на консумацията на течни горива и замърсяването на въздуха. Много от транспортните проекти все по-често са насочени към подобряване състоянието на околната среда, а не само към предотвратяване на директните негативни ефекти върху нея. В тези случаи фундаменталният въпрос е какъв следва да е основният акцент в транспортната политика?

Стратегията за развитие на жп транспорта трябва да се основава на анализ “разходи-ползи” и да включва както чисто транспортни, така и цели, свързани с екологията [6]. Освен това, тя трябва да включва краткосрочни управленски и ценови инструменти и дългосрочни стратегически инструменти, за да може да идентифицира необходимостта от инвестиции. В тази връзка трябва да се проведат изследвания за дефиниране на критичните екологични последици и за определяне на ефективността от пряката намеса на държавата при тяхното отстраняване. Подходящата рамка за изграждането на такава стратегия може да включва:

●     Стратегически и структурни мерки, като създаването на икономически стимули за чувствително към екологията поведение. Въпреки че резултатите от тези мерки могат да се забавят във времето и са трудни за прилагане, от гледна точка на администрацията и опазването на околната среда, те са изключително важни и са базисни за екологично устойчиво развитие на жп транспорта. В тази стратегическа рамка могат да се идентифицират и някои приоритетни мерки, носещи много големи ползи, тъй като имат сериозно влияние върху начина на живот и здравето на членовете на обществото.

●     Трябва да се избере най-подходящата технология, на базата на относителната ефективност на разходите, в контекста на основните проблеми на жп транспорта и при отчитане възможностите на предприятията от сектора за ефективни действия. Това много често означава, че приоритетните действия не са тези, които са насочени към достигане на технологичните стандарти на развитите европейски страни, а онези, предизвикващи незабавни промени в използването на съществуващите съоръжения.

Заключение

Постигането на устойчивост на железниците е най-важното условие при изграждането на последователна политика за развитието на този вид транспорт. Клиентите желаят железопътни превози, които са надеждни, удобни, достъпни и си заслужават парите. Обществото, като цяло, желае железопътен транспорт, допринасящ за икономическия растеж и способстващ за посрещане на предизвикателствата, свързани с опазването на околната среда. Следователно, железниците могат да отговорят на тези нужди, само ако разполагат с капацитета, необходим за удовлетворяване търсенето на клиентите, желаещи да използват този вид транспорт.

По отношение качеството на предлаганите транспортни услуги, е необходимо те да са достатъчно достъпни. В тази връзка могат да се предприемат мерки, свързани с намаляване на опашките при закупуване на билети, да се улесняват клиентите и да се повиши безопасността. Необходими са инвестиции в средно големите гари, които са занемарени или им липсват базови съоръжения, както и да се отдели повече внимание на областите, пренебрегвани в продължение на дълго време от железниците. Основната насока в това отношение е подобряване на достъпа до гарите.

Следващата важна мярка, която може да се предприеме, е да се акцентира върху екологичните предимства на жп транспорта. Най-големите плюсове на железниците в това отношение могат да бъдат: задоволяването на търсенето от страна на всички, които желаят да имат “зелен” избор по отношение на пътуванията и осигуряването на качествени транспортни услуги, с цел да се задържат съществуващите клиенти.

Постигането на устойчиво развитие на железниците е свързано с постоянно и стабилно финансиране. В този смисъл са необходими инвестиции в адекватен мащаб, осигурявани от правителството и европейските фондове. Разработването на дългосрочна стратегия за устойчив жп транспорт е сериозно предизвикателство, тъй като влаковете и вагоните, които се закупуват днес, ще са в употреба и след 30 години, а други активи ще се използват дори по-дълго. Трудностите в този контекст са свързани с това, че не е възможно да се предвиди достатъчно точно търсенето на превози толкова далеч в бъдещето. Някои градове и райони ще се разрастват повече от други, а хората и предприятията вероятно ще отговорят на предизвикателствата на глобалното затопляне чрез промяна в начините си за придвижване от едно място на друго и в начините на работа.

Устойчивото развитие изисква по-широк поглед върху приоритетите за развитие на железопътния, успоредно с другите видове, транспорт, за да се намери най-добрият баланс между нуждите на икономиката, обществото и околната среда. Предвид това, основните амбиции са за: железници, допринасящи за икономическия просперитет на обществото чрез осигуряването на възможности за пътуване на повече хора при минимизиране на негативното влияние върху околната среда; железници, които са достатъчно гъвкави, за да се адаптират и да отговорят на социалните промени, като защитават изградената инфраструктура и подобряват възможностите за по-продължителното й използване; железници, които са достъпни и удобни за използване. Това може да се постигне при гарантиране на сигурността, безопасността и надеждността на превозите, както и при стабилно финансиране. Именно това трябва да са основните аспекти на стратегията – да се развие устойчив и модерен железопътен транспорт в страната.

 

Литература:

[1]   Binswanger, H., M-C. Cheng, A. Bowers and Y. Mundlak. “On the Determinants of Cross-Country Aggregate Supply.” Journal of Econometrics 36(1/2), 1987, pp. 111-131.

[2]   Riverson, J. and S. Carapetis. “Intermediate Means of Transport in Sub-Saharan Africa: Its Potential for Improving Rural Travel and Transport.” World Bank Technical Paper 161. World Bank, Africa Regional Office, Technical Department, Washington, D.C, 1991.

[3]   Закон за железопътния транспорт, бр.97/28.11.2000г. и последващите изменения.

[4]   Baldwin, R. & Cave, M. Understanding Regulation. Oxford: University Press, 1999, pp.43-56.

[5]   Munasinghe, M. “Environmental Economics and Sustainable Development.” World Bank Environmental Paper Number 3, World Bank, Environmentally Sustainable Development Department, Washington, D.C, 1993

[6]   World Bank, Sustainable Transport: Priorities for Policy Reform.