“Икономиката, глупчо!”

Навремето Бил Клинтън спечели втория си президентски мандат, използвайки един простичък лозунг “It’s the Economy, Stupid!” (т.е.“Икономиката, глупчо!”). В съвременния, глобализиращ се свят икономическите съображения действително са в основата на всичко, което се случва около нас. Те определят политиката, заради тях се водят войни, пак те очертават посоката и задълбочаването на интеграционните процеси в Европа, включително и в областта на транспорта.

Още от създаването си, преди 117 години, Българските държавни железници също поставят в основата на своята дейност ясно осъзнатата икономическа изгода. За ключовото място на чисто икономическите съображения в стратегията им свидетелстват в частност и публикациите в нашето списание през 30-те години на миналия век (с основание считани за един от най-успешните периоди в историята на БДЖ). Така, в януарския брой на “Списание на държавните железници и пристанища в България”, тогавашният му главен редактор инж. Георги Згурев отбелязва в статията си “Железници и автомобили”, че е “необходимо да се подобри железопътната експлоатация, като тя се рационализира и комерсиализира. Трябва да се направи ползването на железниците във всяко отношение по-приятно, отколкото е сега… На железниците им е необходима истинска автономия, без такава не може да се очаква траен и здрав напредък в железопътното дело у нас”.

За съжаление в продължение на половин век българските железници бяха част от една, оказала се в крайна сметка неефективна, централизирано-планова система, в която икономическата изгода бе оставена на второ място. Което до голяма степен предопредели и трудностите, с които се сблъскаха железниците в годините на “прехода”. Наред с грешките при изграждането на железопътната ни мрежа (довели до това, че тя на практика не обслужва достатъчно ефективно икономическите интереси на страната и позволява транспортното й заобикаляне) и тоталното фаворизиране на автомобилния транспорт за сметка на железопътния, сред причините за това бе и липсата на истинско икономическо мислене у значителна част от железничарския елит.

Днес обаче нещата започват да се променят. Железниците постепенно се отърсват от прекаленото съсредоточаване в чисто техническите проблеми, концентрирайки се именно върху икономическите въпроси, както и върху тези от стратегически характер. Защото е очевидно, че нарастването на конкурентоспособността на БДЖ ЕАД е процес едновременно на повишаване на икономическата ефективност на дружеството и на увеличаване на дела му на транспортния пазар. Неслучайно в ръководството на железниците навлизат все повече икономисти и специалисти по финансово управление. Същата тенденция от години доминира в транспортния сектор на развитите държави. Неслучайно и на страниците на нашето списание напоследък се появяват (и ще продължат да се появяват) толкова сериозни икономически анализи. В крайна сметка, ако не се научим да мислим икономически, сме обречени да изглеждаме като глупаци не само в очите на конкурентните видове транспорт, но и на съседните железници, които отдавна са поставили трезвия икономически разчет в основата на своите стратегии за бъдещето.

Инж.Тодор КОНДАКОВ

Главен редактор

.:: Начало ::.