Европейската железопътна промишленост през XXI век

Дрюин НЮВЕНХЮИЗ

Генерален директор на UNIFE (Съюз на европейските железопътни индустрии)

Търсенето на пътнически и товарни превози ще бележи постоянен ръст през идните десетилетия, тъй като населението на света ще нарасне от 6,2 милиарда през 2002 г. до 9,3 милиарда през 2050 г. според прогнозите на ООН. Този демографски ръст ще се наблюдава най-вече в градските зони. Въпреки наличието на подобен потенциал за железопътните продукти, и то в дългосрочна перспектива, европейската железопътна промишленост понася негативните последствия от три основни процеса: намаляването на дела на железопътните превози, явния спад в заявките и продължаващата консолидация.

Европейската железопътна промишленост заема водещо място (70 %) в световния пазар, чийто оборот през 2003 г. е възлизал на 50-60 милиарда евро. Тази промишленост осигурява 130 000 работни места в Европа. Европейските производители са в челните редици по отношение внедряването на нови технологии. Европа продължава да бъде най-важният пазар за железопътната промишленост и далеч изпреварва пазарите на NAFTA (Северноамериканската зона за свободна търговия) и азиатско-тихоокеанските пазари.

Прогнозите до 2007 г. сочат, че общият пазарен ръст на година ще възлиза на 0%-2%, което е значително изоставане спрямо очаквания ръст в други сектори на европейската икономическа зона, където пазарът на подвижен състав се намира в стагнация, докато телекомуникационните системи играят все по-значима роля, а пазарът на ремонтното обслужване все повече нараства. Подобен, нисък като цяло, ръст няма да бъде достатъчен за тази промишленост, ако тя иска да запази челното си място и своя технологичен капацитет, за да поеме бъдещото търсене на железопътни услуги.

Предизвикателствата

Европейската железопътна промишленост преживява период на изключителни финансови затруднения. Основните доставчици и много от дребните и средните предприятия в сектора са засегнати от тази тенденция. Основната причина е глобалният икономически спад, който принуди много правителства да намалят инвестициите си в железопътни проекти. В допълнение към това, редица други фактори също оказаха сериозно влияние върху развитието на европейската железопътна промишленост:

- Цените на железопътните продукти спаднаха с до 30% през последните 10 години, докато в същото време тяхната сложност нарасна;

- Железопътната промишленост не може да реализира значителни икономии поради липсата на техническа хармонизация в основния й пазар - европейския;

- Железопътната промишленост трябва да отговори на изискванията на различните процедури за оценка на готовата продукция, прилагани в различните национални и локални пазари, което генерира високи разходи;

- Нараства конкуренцията от страна на азиатските производители, чиито производствени разходи са по-ниски, като някои от тях получават държавни помощи, експортни субсидии и кредити от държавни банки;

- Липсата на ритмичност в общественото търсене на промишлена продукция води до несигурност по отношение на използването на производствените мощности;

- Спадът в заявките от железопътните оператори не се компенсира от ръст в договорите за извършване на сервизно обслужване поради ограничения трансфер на услуги в областта на ремонта и модернизацията;

- Железопътната промишленост се нуждае от допълнително консолидиране, за да придобие по-рационална и ефективна структура.

Нормативна рамка

Политическият дневен ред в Европа през последното десетилетие бе насочен към насърчителни мерки за съживяването на железниците като транспортен отрасъл, който гарантира икономически растеж и устойчиво развитие. Този дневен ред имаше следните три основни цели:

- Увеличаване конкурентоспособността на железопътния транспорт в Европа с оглед общия икономически растеж и подкрепата за вътрешния пазар на ЕС;

- Насърчаване на устойчивата мобилност;

- Намаляване на обществените разходи посредством увеличаване ефективността на железопътните превози.

Този политически дневен ред зададе рамката за една постепенна реформа в железниците, която се осъществи в три етапа на регулация и либерализация (т.нар. три железопътни пакета). Тази реформа все още не е дала кой знае какви положителни резултати - нито като подобрена конкурентоспособност, нито като по-ефективно управление, нито като по-високо качество на железопътните превози.

За осъществяването на така очертаните цели Европейската комисия лансира създаването на интегрирана европейска железопътна зона, отдава приоритетно значение на железниците по отношение развитието на паневропейските мрежи и насърчава създаването на справедлива система за определяне на инфраструктурните такси за всички видове транспорт.

Една от главните пречки пред създаването на такава интегрирана европейска система е липсата на техническа и експлоатационна хармонизация. В настоящия момент европейската железопътна система представлява пъстра смесица от различни технически спецификации, включително и за такива важни аспекти като електрическото напрежение и сигнализацията.

Създаване на пазар за модулно железопътно оборудване

Постоянните съвместни изследвания в областта на железопътния транспорт са свързани с общата хармонизация на сектора. Европейската железопътна промишленост, включително УНИФЕ, железопътните оператори и Европейската комисия предприеха съвместни проучвания, насочени към разработването на общопризнати, паневропейски технически спецификации за всички основни компоненти на железопътните продукти, включително локомотиви, пътнически вагони и главните елементи от железопътната инфраструктура. Водеща роля в този процес има Европейският консултативен съвет за железопътни изследвания (Errac).

Errac е люлката на основните изследователски проекти за бъдещето на железопътния транспорт в Европа, каквито са Modtrain (Модулен високоскоростен влак), Modurban (Модулни системи за градска железница) и Integrail (Интелигентна интеграция на железопътни системи).

Подобни тенденции към един “модулен” европейски пазар за железопътни превози предвиждат производството на взаимозаменяеми железопътни компоненти от различни производители на базата на общи продуктови платформи и хармонизирани интерфейси. Всъщност по време на целия цикъл на живот на един пътнически вагон се подменят всички негови компоненти с изключение на главните елементи, като например рамата.

Двояката цел на взаимозаменяемостта е увеличаване броя на доставчиците и респективно конкуренцията между тях при намаляване на техническата диверсификация. “Модулният” принцип дава възможност за подмяна на компоненти от един производител с компоненти на друг производител, тъй като всички отговарят на едни и същи спецификации и изсквания за безопасност.

С оглед на все по-голямата сложност на новите информационни под-системи ще бъде изключително важно новите продукти да се разработват на базата на общи и взаимозаменяеми модулни принципи, приложими за цялата гама железопътни приложения.

В областта на ETCS железопътната промишленост е поела ангажимента да работи в посока на взаимозаменяемостта на компонентите в дългосрочен план, за да отговори на новите изисквания на клиентите.

“Модулният” принцип ще окаже значително влияние върху предизвикателствата, с които се сблъскват производителите на железопътни компоненти, и ще спомогне за осъществяването на следните аспекти:

- намаляване на производствените разходи посредством реализиране на частична или пълна взаимозаменяемост на компонентите и прилагане на общ подход към безопасността. Това ще доведе до намаляване на общите разходи за целия жизнен цикъл на продуктите и системите, което е от полза за всички заинтересовани страни;

- намаляване на разходите за експлотация, поддръжка и ремонт на взаимозаменяемите железопътни компоненти, което да намали и покупната им цена;

- намаляване на средната продължителност на процедурите по закупуване на продуктите, както и намаляване на общите разходи, поради прилагането на обща тръжна документация;

- подобряване на надеждността на железопътните возила и компоненти;

- повишаване на нивото на безопасност поради употребата на “изпитани” комбинации от железопътни возила и подсистеми;

- в областта на продуктите и услугите, свързани с изграждането на железния път, ще се хармонизира прилагането на концепции за намаляване на съвкупните разходи каквато например е концепцията за общите разходи за целия цикъл на живот, на базата на високо първоначално качество на железния път и ниски разходи за неговата поддръжка.

В допълнение към това, увеличената степен на взаимозаменяемост на частите ще намали пречките пред навлизането на нови производители в сектора на европейската железопътна промишленост и ще увеличи конкуренцията между производителите на компоненти и подсистеми.

Препоръките на UNIFE

Водещото място на европейските производители на железопътни компоненти в момента се дължи на гъвкавото производство и прилаганите съвременни технологии.

Независимо от това обаче, може да се очаква, че производителите от други региони на света могат да развият своите позиции и да увеличат пазарните си дялове в бъдеще. Високият им инженерен потенциал, съчетан с по-ниските производствени разходи, може да се окаже от ключово значение за бъдещето на европейските производители. В днешното време на интензивен търговски натиск европейската железопътна промишленост беше забележително активна при сблъсъка си с препятствията, поставени от новия XXI век. Приемайки принципа за модулните железопътни компоненти, промишлеността скъсва с традиционната търговска логика и доброволно се включва в процеса на техническа хармонизация и стандартизация, който неимоверно ще увеличи конкуренцията. За да гарантира своето бъдеще, европейският железопътен промишлен сектор трябва да предприеме следните стъпки:

- Увеличаване на инвестициите в железопътното оборудване - това представлява предпоставка за устойчивото развитие на железопътната система в разширяващия се Европейски съюз. Европейската железопътна инфраструктура, включително коловозите, терминалите, сигнализацията, тунелите и мостовете, трябва да може да посрещне прогнозираното повишено търсене на железопътни услуги;

- Насърчаване на интероперативността. В много отношения Европа все още се намира в началните етапи на развитие на железопътната интероперативност, която трябва да улесни създаването на единна европейска железопътна система. Този процес ще изисква огромни усилия от страна на всички заинтересовани страни. Следователно, принципът за интероперативността следва да бъде изтъкван и налаган във всеки етап и всяко ниво от разработването на транспортната политика;

- Окончателно внедряване на ERTMS. От всички нововъведения, основаващи се върху принципа за интероперативността, ERTMS е в най-напреднал стадий. Но железопътният транспорт може да се възползва от всички предимства на ERTMS, едва когато тази система бъде повсеместно и съгласувано внедрена в европейската железопътна мрежа. UNIFE счита, че програмата за изграждането на трансевропейските мрежи (TEN) следва са бъде възприемана като начин за осъществяване на прехода от настоящите национални сигнализационни системи към технологията на ERTMS. Тази програма трябва да включи и сигнализационно оборудване във влаковете, независимо от факта, че средствата по линия на TEN се отпускат основно за инфраструктура. Въпреки че сигнализацията е основна част на железопътната инфраструктура, както инфраструктурата, така и сигнализационното оборудване във влака съставляват “съществен елемент” от безопасността. Осигуряването на финансиране за сигнализационно оборудване във влаковете означава, че ще се гарантира възможността всички железопътни предприятия да ползват едно изключително важно предимство в условията на конкурентна среда;

- Хармонизиране на процедурите за закупуване и сертифициране на компоненти и системи в цяла Европа. Това ще бъде от полза за всички заинтересовани страни в железопътния сектор и ще подпомогне търговския растеж на европейската железопътна промишленост.

Две мерки в случая са от особено значение: внедряването на задължителни и стандартизирани дефиниции за общите разходи през целия цикъл на живот и инвестиране в уеднаквено приемане и изпитване на продуктите в цяла Европа;

- Максимално прилагане на критериите, заложени в концепцията за общите разходи през целия жизнен цикъл и концепцията за надеждността, пригодността, лесната поддръжка и безопасността, с цел да се постигне устойчиво намаляване на разходите при внедряването на съвременни технологии;

- Увеличаване на обема на ремонтните работи, възложени на железопътната промишленост от страна на железопътните оператори. Това ще компенсира спада в поръчките, породен от по-дългия жизнен цикъл и по-голямата производителност на подвижния състав, и ще даде по-добра възможност на производителите да се възползват от техническия опит, набран при ремонтното обслужване, и да го вложат в нови изследвания и конструктивни решения с цел по-нататъшно усъвършенстване на железопътната промишлена продукция.

.:: Начало ::.