Железопътни проекти в Западна Гърция

Инж. Никола ПЕТРОВ

Институт за балкански и европейски изследвания

Сред най-големите инфраструктурни проекти в съседна Гърция е т.нар. Западна железопътна мрежа, която, от една страна, ще свърже с жп линия Кочани, Каламбака, Янина и йонийското пристанище Игуменица (като по този начин шосейната магистрала, известна като Виа Игнатия, ще бъде допълнена с пряка железопътна връзка между Истанбул и Игуменица), а от друга - ще осигури железопътна връзка между Янина, Арта, Агринио, пристанището Платияли, Мисолонги, Антирио, Рион, Патрас, Пиргос, Кипарисия и Каламата, формирайки нов Йонийски (Западeн) железопътен коридор, като част от Трансевропейската жп мрежа (TEN).

С осъществяването на проекта западните гръцки пристанища ще се свържат с националната железопътна инфраструктурна мрежа, като последната най-сетне ще придобие завършен вид. Според ръководството на Гръцките железници (OSE), изграждането на Западната железопътна мрежа ще позволи превръщането на пристанищата на Игуменица и Патрас в ключови за транспортния трафик между (Западна) Европа и Азия. В същото време свързването на пристанището Платияли (което, между другото е по-дълбоко от Пирея и може да приема гигантските товарни кораби, движещи се по маршрута Суец-Сицилия-Гибралтар) с железопътната мрежа на страната, ще позволи част от контейнерния трафик за Югоизточна Европа, Турция и държавите от постсъветското пространство да бъде насочен през Северна Гърция.

Западният железопътен коридор ще включва единична електрифицирана, сигнализирана и снабдена със система за телеуправление жп линия със стандартно междурелсие, съответстваща на изискванията за оперативна съвместимост на ЕС, както и 126,9 км тунели и 31,11 км жп мостове, като общата му дължина е 741 км. Скоростта по новата жп мрежа ще е 160 км/ч за конвенционалните влакове с изключение на някои “трудни” отсечки, където тя ще е 120 км/ч. Ако обаче (както се очаква) се използват влакове с накланящи се кошове, скоростта ще достигне 200 км/ч.

Основните линии

Основните линии, формиращи Западния железопътен коридор, са както следва:

- Каламбака-Янина-Игуменица. Тя се разделя на два участъка (Каламбака-Янина и Янина-Игуменица). Първият е с дължина 79,2 км и включва 8 тунела с обща дължина 15,5 км, два от които са с дължина, съответно 7,75 км и 4,4 км, както и много жп мостове, най-големият от които ще е дълът 990 м. Вторият участък е с дължина 68 км и ще включва 10 тунела с обща дължина 26,7 км (най-големият ще е дълъг 7,2 км). Максималната скорост ще е 160 км/ч;

- Каламбака-Кочани. Единична жп линия със стандартно междурелсие и дължина 105 км, за скорост 160 км/ч;

- Антирион-Янина. По тази линия се предвижда отклонение към пристанището Платияли, годно да приема големи товарни кораби и танкери, което гърците планират да превърнат в нова западна “морска врата” на Балканите;

- Рион-Патрас-Пиргос-Каламата. Линията се разделя на два участъка (Рион-Патрас-Пиргос-Олимпия, с отклонения към пристанищата Килини и Катаколон, обслужващи фериботната връзка към островите Закинтос и Кефалония; и Пиргос-Калонеро-Зевголатио-Каламата). Първият участък, чието изграждане ще се финансира от Кохезионния фонд на ЕС, включва нова двойна електрифицирана и сигнализирана жп линия. Дължината на жп линията между новото пристанище на Патрас и Пиргос ще бъде 99 км, а скоростта по нея 160 км/ч. Вторият участък Пиргос-Калонеро-Зевголатио-Каламата е с дължина 120 км, като ще позволи скорост от 160 км/ч.

Практическата реализация на проекта за Западния транспортен коридор, чието завършване се очаква до 2014 г., ще осигури връзката между гръцките провинции Западна Македония, Епир и Тесалия и ще даде мощен тласък за икономическото развитие на най-изостаналите гръцки региони. Тя ще съкрати драстично времепътуването между западномакедонските градове и района около столицата Атина. Така пътят с влак между Каламбака и Кочани ще отнема само 50 мин; Трикала-Кочани - 1 час; Атина-Кочани (през Каламбака) - 3. 45 ч; Атина-Флорина - 4.55 ч; Атина-Янина - 3.30 ч.

В същото време взаимодействието между железниците и западните гръцки пристанища ще доведе до драматичен ръст в товарния трафик, който след 2015 г. ще достигне 3 млн.т/км годишно. Смята се също, че още през първата година от ефективната експлоатация на Западния железопътен коридор трафикът на пътници между Игуменица и Кочани ще бъде 4 хиляди души дневно, между Янина и Рион - 5 хиляди, а между Патрас и Каламата - 1500 души на ден.

Наред с огромния положителен ефект за икономиката на Епир, Тесалия и Западна Македония, изграждането на Западния транспортен коридор ще осигури пряка железопътна връзка между основните гръцки пристанища - Игуменица, Платияли, Патрас, Иконио (Пирея), Солун и Александруполис. Както се посочва в представянето на проекта от ръководството на OSE, включването на Игуменица в гръцката жп мрежа ще гарантира ориентирането на товарния трафик към т.нар. Виа Игнатия (и нейния железопътен вариант), отклонявайки го от маршрута през България и Румъния (последното директно се подчертава и в представянето на проекта, публикувано на официалния интернет-сайт на OSE).

Международните измерения на проекта

Както е известно, Гърция е крайна точка на три от десетте паневропейски транспортни коридори - Коридор №4 (Солун), Коридор №9 (Алекснадруполис) и Коридор №10 (Солун). Към тях трябва да добавим и проекта за т.нар. POLCORRIDOR (вж.стр.24 - б.р.), чиято крайно точка също е Солун. Всички тези коридори, както и формулираните от ЕС паневропейски транспортни зони (PETraZ) са индиректно свързани с гръцкия проект за Западния железопътен коридор. Нещо повече, изграждането на последния дава възможност т.нар. Виа Игнатия окончателно да добие вида на самостоятелен транспортен коридор (притежаващ и железопътна връзка между Истанбул и Игуменица), изцяло дублиращ (и до голяма степен обезсмислящ) Паневропейски коридор №8, който трябва да свърже албанските адриатически пристанища с българските Бургас и Варна.

Нещо повече, “хоризонталната” железопътна връзка между Игуменица и Волос, в комбинация с железопътните фериботни линии Бриндизи (Италия) - Игуменица, Волос - Латакия (Сирия) и Волос - Измир (Турция) укрепва ролята на Гърция като ключов транспортен възел в трафика между Европа и Близкия изток (Азия). Накрая, изграждането на Западния железопътен коридор ще улесни значително транспорта между южноевропейските държави членки на ЕС (и най-вече Италия) и Гърция.

Що се отнася до България, макар че страната ни също би могла да извлече определена практическа полза от новите железопътни връзки в Западна Гърция, фактът, че Западният транспортен коридор ще бъде завършен през 2014 г., а изграждането на Паневропейски коридор №8 вероятно ще приключи не по-рано от 2020 г. (според програмата Ван Мирт), не може да не предизвиква опасения от евентуално допълнително отклоняване на товарен трафик от наша към гръцка територия.

.:: Начало ::.