Големите железопътни проекти в Индия

 

Жан-Франсоа ДАНКР

Le Rail” – Франция

 

Настъпи часът на крупните публични инвестиции в железопътния сектор на Индия. До 2012 трябва да бъдат пуснати в експлоатация две нови модернизирани линии за превоз на стоки – прелюдия към реализацията на проекта за “Златния четириъгълник”, който ще обхване цялата страна. Заедно със съседните държави, Индия възнамерява да извоюва ключови позиции за железопътната си мрежа в транспортните връзки между Изтока и Запада.

 

Страната не смята да се отказва от частните инвестиции. Тя наскоро го доказа, стартирайки приватизацията на мултимодалния железопътен транспорт. Четиринайсет предприятия веднага проявиха интерес и до момента са платили общо 94 млн. евро за лицензи. Когато започнат дейността си, правителството очаква от тях приходи от около 1,75 млрд. евро годишно.

 

Наблюдателите прогнозират светло бъдеще за релсовите контейнерни превози, още повече, че в момента се извършва преструктуриране на сектора. Собствениците на кораби вече се стараят да се съюзяват с железопътните превозвачи, за да предложат комбиниран транспорт земя-море и така да конкурират шосейните превозвачи. Concor, публично предприятие за контейнерни превози, което притежава пристанищните терминали, е сключило договори със 7 от 14-те превозвачи, които разполагат с влакове за превозване на контейнери.

 

3000 км проектирани жп линии

 

Това развитие се вписва в една много по-широка тенденция за развитие на товарния железопътен транспорт в Индия. В началото на миналия декември парламентът изкара на борсата новия филиал на индийските железници, известен като Dedicated Freight Corridor Corporation of India (DFCCI). Той е натоварен с изграждането на двата “товарни коридора” Изток и Запад – колосална програма на стойност 3,83 млрд. евро.

 

Предвижда се, първият коридор, с дължина повече от 1250 км, да свърже Лудхиана (в северозападната част на страната) със Сон Нагар (Бихар), като пресече Сахаранпур, предградията на Делхи, Агра, Канпур и Варанаси (на брега на река Ганг). По-късно се планира продължение до Калкута, което да обслужва бъдещо ново пристанище, но в края на 2006 беше решено изграждането на линията да започне, без да се чака строежът на пристанището.

 

Вторият коридор, с дължина 1469 км, ще свърже Делхи с пристанище Джавахарлал Неру, на юг от Бомбай. Избраното трасе тръгва от Дадри (в западното предградие на Делхи) и минава през Ревари, Пулера (близо до Джайпур), Паланпур, Ахмедабад и Вадобара, където се свързва с дългата крайбрежна жп линия. Този “Западен коридор” ще има и отклонение, започващо от Лудхиана, което ще заобикаля Делхи от западната му страна.

 

В рамките на една седмица, в края на септември и началото на октомври миналата година, индийският премиер Манмохан Сингх символично постави първия камък на двата обекта, чието изграждане се предвижда да отнеме пет години. По този случай той подчерта: “Модернизацията на железопътната мрежа и изграждането на нова инфраструктура е наш национален приоритет и ясен ангажимент на правителството. Днес всички смятаме, че Индия трябва да продължи по пътя на все по-бързото развитие, затова тя трябва да инвестира в инфраструктурата”.

 

Благодарение на двата коридора, Пенджаб и индустриалните северни щати ще имат пряка връзка и със Западния, и с Източния бряг. По Източния коридор ще се транспортират предимно въглища и стомана, а по Западния ще се движат влакове с контейнери, предназначени за износ през пристанище Джавахарлал Неру. По-голямата част от коридорите ще бъде с двоен железен път – около 435 км жп линии ще бъдат удвоени още тази година. Те ще бъдат предназначени за по-дълги и по-тежки влакове. Управлението ще бъде централизирано, а жп стрелките – с дистанционно управление. Индийските железници (IR) разчитат на двата коридора, за да се конкурират с най-добрите железници в света. Във всеки случай, пътническият и товарният трафик ще бъдат почти напълно разделени и при всеки от тях ще могат да се постигнат по-високи скорости и по-строен график. Друго предимство ще бъде увеличаването на капацитета на свръхнатоварената жп мрежа (по нея ежедневно се движат 8700 влака и се превозват повече от 5 млрд. души годишно).

 

Бъдещото развитие

 

Като цяло, реализацията на двата товарни коридора би трябвало да струва около 1,4 млн. евро на километър. Изграждането им ще стимулира и икономическото развитие на районите, които пресичат. Очаква се по трасето да възникнат нови индустриални центрове. Те ще бъдат отворени за всички инвеститори. Все пак, по силата на подписан с японския премиер договор, “специална икономическа зона” ще бъде запазена за японски индустриалци и представители на третия сектор (т.е. на неправителствените организации). Самото японско правителство се ангажира с изграждането на инфраструктурата в тази зона. На свой ред, индийското правителство смята да приеме програма за социална помощ, чрез която максимално бързо да бъдат премахнати гетата и да се освободят публични терени за реализация на различните проекти за развитие.

 

На основата на тези два коридора, според Манмохан Сингх, може да бъде изграден т.нар. “Златен четириъгълник”, който да улесни товарните жп превози между основните пристанища и индустриалните центрове на страната. Rites (националната служба по инженеринг) беше натоварена да извърши проучвания за изграждането на четири нови линии с временни наименования “Север-Юг” (от Делхи до Мадрас), “Изток-Запад” (от Калкута до Бомбай), “Изток-Юг” (от Харагпур до Виджайвада, важен железопътен възел в Бенгалския залив) и “Юг” (между пристанищата на Оманско море и пристанищата в Бенгалския залив).

 

Схематично погледнато, тези четири нови линии ще допълнят ромба, образуван от четирите големи индийски агломерации (Делхи, Калкута, Мадрас, Бомбай), като ги свържат и по диагонал.

 

Разбира се, точните маршрути по всяка линия ще се определят тепърва и вероятно ще са в зависимост от нуждите на трафика. Реализацията им може да бъде включена в 12-ия петилетен план (2012-2017), но при всички положения за нея ще се мисли след завършването на двата коридора.

 

Новата транспортна ос “Запад - Изток”

 

Това не е всичко: индийските железници са силно заинтересовани от железопътните връзки със съседните страни. Те биха могли да се развият около първите железопътни коридори и да достигнат Бирма, Китай, Русия и Иран. Това ще бъде революция в транспорта, защото в сравнение с морския път, жп връзките Изток - Запад ще бъдат много по-бързи и по-евтини. Индия очевидно се стреми да конкурира “северния” маршрут между Европа и Азия, който ще минава през Сибир и Китай.

 

Като начало, правителството предвижда жп връзка Индия - Камбоджа, която по-късно ще осигури достъп до Китай и Русия. В това отношение държавата може изцяло да разчита на помощта на UIC. Джай Пракаш Батра, бивш президент на IR, наскоро оглави UIC и е твърд привърженик на идеята за развитието на международните коридори за превоз на товари.

 

В зависимост от резултатите от междуправителствените преговори, линията до Камбоджа може да бъде изградена през следващите 3 до 5 години. Връзката Камбоджа - Китай е вече в напреднала фаза на реализация и благодарение на нея от Индия до Русия ще се стига четири пъти по-бързо, отколкото по море.

 

На изток Индия ще се опита по същия начин да се свърже с Пакистан, за да изгради железопътна ос до Иран и Близкия изток.

 

 

3000 вагона годишно

 

Индийските железници (IR) вече притежават два завода за производство на вагони (в Мадрас-Перамбур и Карутхала); скоро ще бъде завършен и трети, в Раи Барели (щата Утар Прадеш), който ще доставя по 1000 вагона годишно, вероятно от модерния клас LHB, които се използват за влаковете Rajdhani и Shatabdi Express. По този начин общият производствен капацитет на IR ще достигне повече от 3000 вагона годишно, за да се ускори подмяната на остарелия подвижен състав. В началото на декември парламентът даде разрешение за изграждането на нов завод за производство на локомотиви в Чхапра (провинция на Бихар). Там ще се произвеждат модерни дизелови локомотиви с голяма мощност, вероятно от типа General Electric 4 000 ch, каквито IR вече доставят.

 

 

Реконструкция на мостове

 

Срутването на моста на гарата в Бхагалпур на 1 декември м.г. отново напомни за лошото състояние на много съоръжения по индийската железопътна мрежа. Лалу Прасад, министър на железниците, подчерта, че 2370 моста трябва да бъдат укрепени или реконструирани със средства от специалния железопътен фонд. Работите по 1920 от тях приключиха от пролетта на 2006 досега, а останалите ще бъдат завършени до пролетта на 2008. Изобщо, безопасността по индийската жп мрежа се подобрява. През периода 2001-2002 са регистрирани 473 произшествия, а през 2005-2006 те са само 234.


.:: Начало ::.