16 лъча на надеждата... и още нещо

Цветелина СТЕФАНОВА

 

Пролет е. Природата се събужда за живот. С настъпването на новия сезон сякаш се завърна и надеждата, че по българските железопътни релси можем да видим по-мила гледка от задъхани и остарели влакове. Помислих си, че и БДЖ се събужда от дългия зимен сън. Не, че пролетната фея набързо е заличила проблемите на железницата с магическата си пръчица. Нито пък съм заслепена от лъчите на пролетното слънце. Истинският повод за приповдигнатия ми тон е посещението (в края на февруари) на българска делегация в Берлин. Железопътните ни експерти, водени от министъра на транспорта Петър Мутафчиев, пиха за пореден път от извора. Вероятно вече се досещате, че той се нарича “Deutsche Bahn”.

Резултатът от визитата е повече от очевиден – път има. И БДЖ ЕАД просто трябва да тръгне по него. Първата стъпка беше направена преди повече от година. Закупуването на 25 мотриси “Desiro” от немския концерн “Сименс” е най-смелото решение, вземано от ръководство на железницата от четвърт век насам. Те продължават да пристигат в България и вече се превърнаха в 16 бисера в тежката корона на националния превозвач. Ако наредим една до друга всички публикации по повод решението за закупуването им, сигурно ще имаме достатъчно хартия да покрием жп линията от София до Пловдив. Мнения, анализи, откровени критики – палитрата на отзвука е пъстра като дъга.

Правилна или прибързана беше тази сделка? Позицията на пишещите братя варира от “Осанна” до “Разпни го”. Безспорно журналистите са барометърът на общественото мнение. В днешно време дори най-мощните компании не могат да си позволят да пренебрегнат предупредителните сигнали на “четвъртата власт”. Затова специалистите на националния превозвач внимателно трябва да анализират реакцията на обществеността. Независимо от различните гледни точки по този наболял въпрос, само пътникът може да ни изтегли като локомотив до истината. Няма място за политически убеждения и лични пристрастия. Крайно време е да осъзнаем, че Негово Величество Клиентът е най-важен за една търговска компания. Спомням си изражението на първите пътници по време на демонстративното пътуване на мотрисите “Desiro” в студения януари на 2005 г. Настроението рязко контрастираше на минусовите температури. Всички се радваха на лъскавите возила като деца на нова играчка. България обича своите влакове “Желание”.

Лукс, чистота, съвременни технологии – новите мотриси въплътиха дългогодишните копнежи на пътници и железничари. Сигурна съм, че Одата на радостта, която тържествено звучеше при излизането на 500-ната мотриса от завода на “Сименс”, е отекнала в душите на всички, милеещи за железницата. Едва ли е случайно, че именно юбилейната мотриса беше предназначена за България. Надявам се това да е щастливо предзнаменование за българския жп транспорт. Дано качествените и нови влакове не останат само в сферата на пожеланията и добрите намерения.

От Берлин долетя и друга блага вест. В най-кратък срок ще бъде сформирана работна група, която ще проучи възможността за увеличаване на карго превозите от Германия през нашата страна към Близкия изток. Остава да си пожелаем специалистите да работят по конкретни проекти и да постигнат видими резултати в обозримо бъдеще.

Медалът винаги има две страни. И често се обръща. Винаги трябва да бъдем подготвени, че хубавите новини неизменно отстъпват място на неприятните. Новите мотриси наистина накараха пътниците да си помислят, че вече сме прекрачили прага на ЕС. Но... съвсем наскоро бяха нанесени черни краски по картината с име “Български железопътен транспорт”. Шефовете на БДЖ ЕАД и НК ЖИ Олег Петков и Димитър Гайдаров запознаха журналистите с негативните резултати на ръководените от тях компании по време на представянето на програмите за финансова стабилизация. Статистиката е тревожна. Двете компании отчитат десетки милиони левове загуба. Над 4 млн. пътници вече не пътуват с железопътен транспорт, защото са недоволни от остарелия парк и лошото обслужване. Повод за тревога са и по-ниските стойности на превозените товари. Ниските скорости на движение на влаковете вследствие на лошото състояние на ифраструктурата също предизвикват отлив на клиенти. Поройните дъждове през лятото на 2005 г. сякаш заковаха поредния пирон в ковчега на железницата.

Програмите за финансова стабилизация са похвален опит да бъде възкресен железопътният транспорт. Двете ръководства неуморно търсят изход от тежката ситуация. Принудени са дори да продават недвижими имоти. Важен психологически стимул за железничарите беше изказването на транспортния министър Петър Мутафчиев, че правителството поема преки ангажименти към железопътния сектор.

Ето че коментарът ми доби сладко-кисел привкус. Дано негативните резултати останат в миналото. А ако още се вълнувате от темата “Desiro“, помнете, че 16 е повече от нищо.


.:: Начало ::.