Министърът на транспорта Петър Мутафчиев: Държавното участие в развитието на железниците ще се разширява

В първото си интервю за «Железопътен транспорт», дадено през септември м.г. само месец след встъпването му в длъжност, министър Мутафчиев представи основните приоритети в бъдещата си работа. Днес, шест месеца по-късно, той очертава пред читателите ключовите моменти в новата транспортна стратегия на България, а също проблемите и перспективите в развитието на българските железниците в навечерието на присъединяването ни към обединена Европа.

С министър Петър Мутафчиев разговаря управителят на Груп Актис България и съиздател на списание «Железопътен транспорт» Цветина Русева.

Г-н Мутафчиев, до влизането ни в ЕС остават броени месеци. Какво, според Вас, задължително трябва да се направи в транспортния сектор през този кратък, но изключително важен период? Следва ли да бъде предложен на Народното събрание нов проектозакон за железниците и кои трябва да са основните постановки в него?

Правителството подготвя и предстои да приеме цялостна стратегия за развитието на инфраструктурата в страната – транспортна, енергийна и телекомуникационна. До края на месец април ще бъде готов проектът за транспортна стратегия на страната, която ще включва както развитието на железопътната инфраструктура, така и на превозите и подвижния състав.

За успешното приключване на структурната реформа в сектора, като основен приоритет до края на 2006 г. е предвидено изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт и свързаните с него подзаконови актове, с което да се решат належащи актуални промени. Измененията и допълненията ще обхващат проблемите, свързани с: пълната хармонизация с европейското законодателство; условията и реда за отдаване на концесия на обекти от жп инфраструктурата; механизма за инфраструктурно таксуване в концесионираните жп участъци; създаване на условия и стимулиране на публично-частното партньорство в жп транспорта; регулиране на съотношението между публичната и частната държавна собственост на жп инфраструктурата под управлението на НК ЖИ; осигуряване на разрешителен режим за дейностите по прилагане на съвместимост в рамките на Европейската железопътната транспортна система; разширяване правата на регулаторния орган за координиране и регулиране на технологичното взаимодействие между управителя на инфраструктурата, концесионерите и превозвачите; създаване на фондове за развитието на жп инфраструктурата и гарантиране на условия за внедряване на съвременни системи за управление на безопасността. Сами разбирате колко огромен обем работа трябва да се извърши за изключително кратки срокове.

До присъединяването ни към ЕС следва да се направи подготовка и прединвестиционни проучвания по изпълнението на инвестиционни проекти за реконструкцията на трасетата на главните жп линии по Общоевропейските транспортни коридори, както и за развитие на комбиниран транспорт, което ще ни позволи да кандидатстваме за финансиране от фондовете на ЕС. Сред сериозните задачи в жп сектора е и въвеждането на европейските технически стандарти и изисквания за взаимодействие и оперативна съвместимост. В бъдеще се предвижда значително разширяване на държавното участие в развитието на жп транспорта.

Миналата година предишното правителство лансира проект за национална транспортна стратегия, който не беше приет официално. От няколко месеца Министерството на транспорта работи по изготвянето на нова стратегия. Кои, според Вас, следва да бъдат основните моменти в нея?

Положени са огромни усилия за въвеждане и утвърждаване на европейските стандарти за модерен, екологосъобразен и сигурен транспорт, предприети са интензивни действия за хармонизиране на българското законодателство с европейското, създадени са условия за смяна на собствеността в транспортния сектор и навлизане на голям брой частни компании на пазара на транспортни услуги, което да повиши качеството на предлаганите услуги на базата на изградените конкурентни отношения. Основен момент тук е развитието на транспортната инфраструктура. Модернизирането й е задължително условие за успешно интегриране в европейската транспортна система. За строителството на модерна транспортна инфраструктура е нужно време и осигуряване на стабилни финансови потоци, както и решителност и ангажираност на всички институции и организации, имащи отношение към процеса. От ключово значение е пълното усвояване на значителните европейски фондове, за което държавата подготвя жизненоважни инфраструктурни проекти и има намерение да съфинансира изграждането им. Следва да се създадат и условия за засилване ролята на частния сектор в развитието на инфраструктурата, включително чрез различни форми на публично-частно партньорство. Тенденцията е повечето пристанища, летища и автомагистрали да се развиват чрез отдаването им на концесия. В този смисъл, като цели на транспортната стратегия се очертават: да анализира и оцени състоянието на транспортната инфраструктура на страната към настоящия момент; да очертае основните приоритети по поддръжката, развитието и модернизацията на транспортната инфраструктура и набележи мерки за постигането им, както и да определи най-важните инфраструктурни проекти и техните параметри. Приоритетите на транспортната ни политика са: модернизиране на транспортната инфраструктура по най-важните направления от европейско и национално значение; модернизиране на транспортния парк; подобряване на безопасността, сигурността и екологосъобразността във всички видове транспорт; повишаване качеството на предлаганите транспортни услуги и устойчиво развитие на обществения транспорт; постигане на съвременен модел на икономически взаимоотношения в транспортния сектор и повишаване на професионалния и административния капацитет на работещите в транспортния сектор

Как оценявате мястото на железниците в националната транспортна система и доколко, според Вас, българските железници са в състояние да се впишат в общата европейска транспортна политика, която, както е известно, предвижда нарастване дела на жп транспорта на единния европейски транспортен пазар?

В геостратегически план благоприятното географско разположение на България осигурява големи възможности за превръщането й в транспортен мост между страните от Западна и Централна Европа, от Близкия Изток, Западна и Средна Азия, както и по направлението “Север-Юг”. От друга страна, по-добрата свързаност с транспортните системи на съседните на България страни предлага съществени възможности за допълване и промяна на маршрутите, което ще доведе до оптимизиране на транспортния трафик. При определяне на приоритетните направления, от ключово значение е процесът на развитие на Трансевропейската транспортна мрежа. Като първи приоритет се очертават линиите Видин - София - Кулата (Коридор №4) и река Дунав (Коридор №7), които са и най-важните оси за развитие на Трансевропейската транспортна мрежа. Като втори приоритет ще посоча клон С на Коридор №10, свързващ Белград - Ниш и София и оттам по тросето на Коридор №4: Пловдив - Свиленград - Истанбул - ТРАСЕКА; Коридор №8 и морските магистрали т.е. връзките на пристанища Бургас и Варна с пристанищата на Украйна, Русия, Грузия и Турция. Трети приоритет е балканският участък от Коридор №9 (Букурещ - Русе - Димитровград - Александруполис). Накрая, като четвърти приоритет ще посоча допълнителните връзки от мрежата ТINA: жп линиите Мездра - Плевен - Горна Оряховица и Русе - Каспичан - Синдел (Варна) и пътните връзки Ботевград - Плевен - Бяла и Свиленград - Бургас. Подписан е финансов меморандум по програма ИСПА за техническа помощ за модернизацията на железопътната линия Видин - София. Изработва се и меморандум за финансиране на участъка София – Пловдив. Подготовката на проекта за подобряване на навигацията по река Дунав е предложена за финансиране по новия инструмент за техническа помощ на Европейската комисия, Европейската инвестиционна банка и Европейската банка за възстановяване и развитие JASPERS.

Наскоро посетихте Германия и можахте да видите как функционира една от най-мощните железопътни компании в света, както и как работи прочутата немска железопътна индустрия. На този фон, какво е виждането Ви за бъдещето на българските железници – какво следва да се промени незабавно, а какво – в обозримо бъдеще? Какво можем да заимстваме в това отношение от немския опит?

С посещението в Германия и проведените срещи беше отбелязано началото на нов етап във взаимоотношенията между немските и българските железници. Той обхваща използването на немския опит в няколко направления: стриктно спазване на единните Европейски стандарти за функционирането на железниците в либерализирания транспортен пазар на континента; използване опита на немските железници за етапите на преструктурирането и финансовата стабилизация; създаване на възможности за бизнеса при концесиониране и приватизация на транспортните услуги, концесиониране на железопътните гари и други обекти; използване практиките за публично-частно партньорство за подобряване качеството на превозите, обхвата на транспортните услуги и инвестиране в развитието на железопътната инфраструктура; съвместно участие в разработването на нови транспортни технологии; създаване на съвместни програми за подобряване обучението на кадрите и повишаване на квалификацията им и създаване на смесени дружества във всички области на транспорта.

Изразихте недоволство от състоянието на железопътната инфраструктура у нас, което е проблем за безболезненото ни вписване от европейската транспортна мрежа. Какви мерки смятате за крайно наложителни за подобряване на ситуацията? И още един въпрос – ние, журналистите, а и не само ние, често бъркаме понятията високоскоростни и скоростни превози. Бихте ли уточнили какво следва да се разбира под „високоскоростни превози” и доколко те действително са възможни в България в обозримо бъдеще?

Действително, състоянието на инфраструктурата не е добро. Провежданата досега политика по отношение на жп инфраструктурата беше насочена към подновяване и/или ремонтиране на отделни отсечки, което не променя като цяло превозната способност на българската железница. От друга страна, постоянният недостиг на средства за ремонт на железния път и съоръженията през последните десет години води до удължаване на междуремонтните срокове, а оттам до намаляване на максимално допустимите скорости, критично състояние на експлоатацията и ограничения в капацитета на жп мрежата. Разработваните програми за поддържане и развитие на жп инфраструктурата не са обезпечавани с необходимите финансови средства от държавния бюджет, а неизпълнението им води до натрупване на изоставането в ремонтните дейности за поддържането на инфраструктурата. През последните десет години са подновени едва 806 км от жп мрежата, или 18,6% от общата й дължина и е извършен среден ремонт на 790 км главни жп линии и само на 41 км второстепенни линии, което е крайно недостатъчно за привеждането на жп инфраструктурата към европейските стандарти.

В железниците за високоскоростни се смятат специализирани жп направления и участъци за движение на пътнически влакове със скорости над 200 км/ч. При българските условия и финансови възможности за такива може да се мисли след 2020 г. Днес приоритет в развитието на основните жп магистрали у нас са скоростните превози до 130 км/ч, както и модернизацията на отсечките Пловдив - Свиленград и Пловдив - Бургас.

За преодоляването на сериозните проблеми пред българските железници са нужни мащабни инвестиции. Доколко в това отношение ще може да се разчита на държавата и доколко – на инвестиции отвън, включително от големите европейски структурни фондове? Бихте ли изброили онези първостепенни, според Вас, проекти в жп сферата, за чието осъществяване може да се разчита на външни инвеститори?

Националната жп мрежа значително изостава в сравнение с тези на много европейски държави и в голяма степен е “затворена” поради ниския брой връзки със съседните страни. Общото състоянието на жп инфраструктурата определя и необходимостта от неотложни мерки за възстановяване, подобряване и увеличаване технико-експлоатационните параметри на железния път, контактната мрежа, съобщителната и осигурителната техника, най-вече по линиите от Общоевропейските транспортни коридори. Що се отнася до приоритетните инфраструктурни проекти, два от тях вече се изпълняват: изграждането на втория мост на Дунав при Видин - Калафат (обща стойност 226 млн. долара, краен срок 2009 г.) и реконструкцията и електрификацията на жп линията Пловдив - Свиленград (обща стойност 345,2 млн. евро, краен срок 2010 г.). Планирани са: модернизацията на жп линиите Видин - София, София - Пловдив, София - Перник - Радомир, София - Драгоман, Видин - София, София - Пловдив, Русе - Горна Оряховица, Русе - Варна, Горна Оряховица - Каспичан, София - Карлово - Бургас и Радомир - Гюешево, а също електрификацията и реконструкцията на жп линия Свиленград - Турска граница, подновяване на участъци по жп лините Пловдив - Бургас и Мездра - Горна Оряховица, удвояване и електрификация на жп линиите Първомай - Ябълково и Пловдив - Бургас. Общо за периода до 2020 г. по Секторната оперативна програма транспорт с използуването на кохезионните и структурните европейски фондове за регионално развитие е предвидено рехабилитация и подновяване на 668 км железен път и ново строителство на 36 км, на обща стойност 1160 млн. евро. Ще се използват средства от държавния бюджет и други източници за финансиране.

Напоследък, в рамките на официалната схема на паневропейските транспортни коридори, се забелязва тенденция по-развитите като транспорт и инфраструктура страни да „придърпват” значителна част от трафика по осите Изток - Запад и Север - Юг. Какво се прави, за да се защитят българските интереси и естествените геополитически предимства на страната ни?

Този въпрос има еднозначен отговор. Необходимо е бързо и рязко подобряване параметрите на жп инфраструктурата и повишаване качеството на транспортните услуги. Ще го постигнем с реализацията на Оздравителната програма, Секторната оперативна програма транспорт и ефективно използване на финансовите ресурси.

Господин Министър, в навечерието на приемането на България и Румъния в ЕС, кои, според Вас, са плюсовете и минусите на регионалното интегриране на балканските железници и какви са перспективите в тази посока?

Интегрирането на балканските железници може да бъде разглеждано само в контекста на развитие на Европейската железопътна система. От особено значение е развитието на железопътната инфраструктура в този район, като се държи сметка за естественото направление на превозите между Европа и Азия и основна цел пред нашите железници е привличането на максимален обем транзитни превози. Това е свързано с максимални усилия за привличане на допълнителен финансов ресурс от Обединена Европа.

.:: Начало ::.