Инфраструктурата като гарант за европейското ни бъдеще

Все още се спори, дали в основата на поредното разширяване на ЕС и предстоящото присъединяване на България и Румъния към съюза стоят икономически, или пък чисто геополитически, причини. Вероятно и едните, и другите. Азбучна истина обаче е, че евроинтеграцията означава преди всичко изграждане на обща европейска инфраструктура, включително и в сферата на транспорта.

Неслучайно, именно върху инфраструктурните проблеми беше поставено ударението в много от последните изявления на министър-председателя, министъра на транспорта и съобщенията и редица други министри, както и на водещи представители на българския бизнес и, разбира се, на високопоставените европейски представители у нас.

С наближаването на 1 януари 2007 въпросът за развитието на националната транспортна инфраструктура придобива съдбоносно значение за бъдещето на България в обединена Европа. В специалното си интервю за „Железопътен транспорт”, което публикуваме в настоящия брой, министър Петър Мутафчиев потвърждава тревожната констатация, че жп мрежата на страната ни не е в добро състояние. Впрочем, показаха го и проблемите, породени от валежите и пролетното топене на снеговете и предизвикали временно прекъсване движението на влаковете в участъка Вакарел-Костенец.

Някои твърдят, че няма смисъл да се строят или модернизират линии там, където няма достатъчно трафик. Истина е обаче и обратното – че модерната инфраструктура привлича трафика като магнит. Фактът, че през страната ни преминават пет от общо десетте паневропейски транспортни коридори означава, че според преценката на европейските транспортни експерти, тези трасета имат потенциал за привличане на сериозен трафик. Само че за да се реализира въпросния потенциал е необходимо огромна работа. И тя трябва да се свърши сега, защото и без това сме отчайващо закъснели в изграждането на подходящата железопътна инфраструктура, способна безболезнено да се интегрира към европейската жп мрежа.

Няма да е преувеличено, ако кажем, че сегашните проблеми на националния превозвач БДЖ ЕАД (а и не само неговите), в немалка степен, са функция именно от лошото състояние на железопътната инфраструктура. Глупаво е да разчитаме, че БДЖ ще може да привлече повече товари или пътници (дори ако разполага със сравнително съвременен подвижен състав) ако не може да гарантира основното – бърз и сигурен транспорт.

Затова изграждането на модерна и сигурна жп инфраструктура е не тясноведомствена, а национална задача. Впрочем, тя винаги е била такава – още от времето на следосвобожденските „строители на нова България”. Но за изпълнението и днес разполагаме и с допълнителни инструменти в лицето на т.нар. еврофондове. Казват, че източноевропейските страни, включително и България, сериозно изостават в усвояването на средствата от тях. По отношение на жп инфраструктурата у нас, това обаче не бива да е така. Защото, образно казано, дори 100%-ното усвояване на тези пари, няма да е достатъчно. Толкова сериозно е изоставането ни. А от състоянието на железопътната мрежа зависи не само бъдещето на българските железници, но и мястото на страната ни в нова Голяма Европа.

Инж. Тодор КОНДАКОВ

Главен редактор

.:: Начало ::.