Реконструкцията на железопътен възел Виена

Проф. инж. Йордан Тасев
Инж. Петър Тасев

Граничната проверка между Унгария и Австрия е стриктна, но се извършва по време на движението на влака. Престоят в граничната гара Хегешхалом е само 3 минути. През това време се превключва системата за токозахранване на двусистемния локомотив и се сменя влаковият персонал. Престоят на влаковете за Швейцария, Чехия и Словакия е сведен до минимум. Тези предпоставки дадоха възможност за значително нарастване на пътническия трафик в Австрия и най-вече в железопътен възел Виена.

Историческа справка

Железопътното строителство в тогавашната Австро-Унгарска империя започва през тридесетте и началото на четиридесетте години на XIX век. Както и в другите европейски държави, в началото се строят отделни железопътни линии към различните направления. Всяка от тях има по една челна гара в центъра на града. Във Виена се изграждат 6 гари. Три са в северната част на града (фиг.1). В югоизточната част на града, в близост до двореца Белведере, са построени източната и южната гара (фиг.2). Изградена е и западната гара, която обслужва влаковете към централните райони на Австрия и свързва Виена с Линц, Залцбург, Инсбрук и други големи градове. От тази гара заминават влакове за Швейцария и Германия (фиг. 3).

Австрийската държава става независима след Първата световна война (т.е. след разпадането на Хабсбургската империя), а нейната железопътна администрация се обособява през 1923 г. Новото препятствие за Австрия и за нейните железници е германската окупация през Втората световна война. След нея през 1947 г. се основават Австрийските федерални железници (ЦВВ).

Пътническите гари на Виена, пострадали през войната, и съоръженията са морално остарели. Поради това се изгражда нова западна гара, която е най-голямата пътническа гара във Виена (фиг. 4). Двете коловозни групи на източната и южната гара се удължават. Поради денивелация на терена те се разполагат на различни нива. Преминаването на пътниците се улеснява от ескалатори. Гаровото здание е обединено.

В източна посока от Виена се намира разпределителната гара. Тя е съоръжена със съвременна механизация и автоматизация.

Реализация на програмата „Нова железница”

Това е програма за цялостно обновяване на ЦВВ.

Възстановителният период след Втората световна война продължава над 20 години. Подвижният състав е недостатъчен, а честотата на далечните пътнически влакове не отговаря на съвременните изисквания.

Необходимостта от пътнически вагони е задоволена на два етапа чрез собствено производство на две генерации вагони от известните заводи в Jenbach и SGP (Simmering, Graz, Pauker). Едната партида вагони са за максимална скорост 160 km/h, а втората - за 200 km/h. Съоръжени са с модерна климатична инсталация (фиг. 5).

Най-голямото постижение на ЦВВ е въвеждането на тактов график в пътническото движение. В началото на изпълнението на новата програма от гара Виена-запад на всеки час заминаваше по един влак Евросити за Швейцария, Германия или до Брегенц - град, който се намира на брега на Боденското езеро и граничи с Германия. За съжаление влаковете не се запълваха. Поради това тактовият график на Евросити се промени на два часа. Между Виена и Залцбург останаха влаковете Интерсити на всеки час през деня.

От гара Виена-юг заминават влаковете за Клагенфурт и Вилах на всеки два часа. Обиколка на Австрия от Виена-запад до Виена-юг с две прехвърляния - в Залцбург и във Вилах, може да се осъществи за 11 часа.

Предвижда се програма „Гарова офанзива”, според която се реконструират всички големи гарови здания, строят се нови перони с малки чакални и други съоръжения за обслужване на пътниците.

Добре е организиран превозът на леки коли във вагони, прикачени на бързите влакове. Много удобен е влакът, заминаващ от Виена сутрин в 7.00 часа. Само с две спирания в Залцбург и Инсбрук, той пристига в граничната гара с Швейцария - Фелдкирх в 13.40 часа. Обратно тръгва в 15.00 часа и се връща във Виена в 21.40 часа.

Към нощните влакове има вагони за леки коли, които се качват върху вагоните с помощта на удобно съоръжение в края на челните коловози.

Големи са успехи на ЦВВ в организацията на комбинираните товарни превози и в трите модификации: товарни автомобили върху платформени вагони (т.н. “подвижно шосе”), сменяеми каросерии и контейнери.

Интерес представлява връзката на железопътния с въздушния транспорт. До 2002 г. до летището Швехат се пътуваше с автобуси, тръгващи от терминала в центъра на Виена и от западната гара. Сега се ползва удвоена линия в направление Братислава, по която се движат влакове през интервали от 15 min, със скорост 120 km/h. Времепътуването до гарата при летището е 20 min. В същия район са построени спирки за автобуси, таксита, лични автомобили и др.

ЦВВ имат традиция и в организиране на атракционни пътувания с влакове, теглени от парни локомотиви и съставени от стари вагони.

Перспективи за реконструкция на железопътен възел Виена

Основен проблем на възела са челните гари, чието разположение се вижда на фиг. 6. Въпреки че пътническите влакове се обслужват предимно в двете големи гари Виена-запад и Виена-юг, проблем е придвижването на пътниците между тях. Сега има три възможности за това: с метро, с трамвай или с градската железница S-Bahn. Преминаването от пероните до спирките и изчакването на превозните средства създава трудности за пътниците.

Генералният план на възела предвижда на мястото на южната гара да се построи нова главна гара . От нея ще има железопътни връзки и в четирите посоки. Най-съществен е проблемът за свързване на бъдещата главна гара със западната. Поради наличието на застроени градски площи се налага проектираната линия да бъде подземна и да минава през тунела Лайцнер, показан с пунктир на фиг. 6. Това изисква значителни капитални вложения.

В генералния план се предвижда всички изходящи линии от Виена към Братислава, Прага и Берлин да се реконструират за скорост 160 km/h, а по магистралата до Линц - за 200 km/h. Разстоянието от Виена до Залцбург, което е 320 km, ще се изминава за по-малко от 2 часа.

Реконструкцията на железопътен възел Виена ще позволи той да стане разпределителен за пътникопотоците от Източна Европа към Швейцария, Германия, Франция, Чехия и Словакия. Сега тази роля играе Будапеща. Надяваме се, че реконструкцията на жп възел Виена ще окаже положително влияние и върху нашите железници. Вярваме, че ще се възродят експресите от Париж и Берлин през Виена, Будапеща, Белград и през нашата страна за Истанбул.

След построяването на тунела под Босфора магистралата Виена-Будапеща-София ще стане важен елемент от транспортния коридор, свързващ Европа с Близкия Изток.

.:: Начало ::.