Кадрите - гарант за добро бъдеще на железниците

 

Железниците винаги са разчитали не само на техническия, но и на човешкия си потенциал. Неслучайно, още с появата на този вид транспорт, железничарите се превръщат в част от инженерния елит, осъществил глобалната индустриална революция и поставил основите на съвременния свят, такъв, какъвто го познаваме днес.

 

През последните десетилетия много неща в железниците се промениха. Осъществиха се революционни технологични нововъведения, измени се транспортната среда, като цяло. Паралелно с това сериозна промяна претърпяха структурата и специфичните характеристики на железничарския персонал.

 

В модерните съвременни железници нараства числеността и ролята на икономистите мениджъри, на специалистите по информационни технологии и логистика или по европейско и международно право. В същото време относително намалява броят на принадлежащите към старите „железничарски династии”, т.е. на хората, които са второ или трето поколение железничари. Железниците се „отварят” за представители на новите професии, без чиито познания не е възможно да се управлява успешно един толкова значим отрасъл.

 

В това отношение българските железници се сблъскват с много сериозен проблем. Както можеше да се очаква, упадъкът през последните двайсетина години доведе до масово изтичане на опитни кадри от сферата на железопътния транспорт. В същото време рязко намаля и броят на качествените млади специалисти, избрали да работят в железниците. Като това особено се отнася до представителите на изброените по-горе „нови” професии, чието масирано присъствие е от ключово значение за успешното ни интегриране в европейския железопътен пазар.

 

Разбира се, нещата в тази сфера опират и до нарушената приемственост, и до неотговарящата на съвременните изисквания подготовка на част от новите кадри на железниците. Истината обаче е, че решаването на кадровия проблем изисква наличието и стриктната реализация на специална стратегия, отчитаща както водещите европейски и световни тенденции, така и ситуацията в българските железници.

 

В тази връзка възниква и друг проблем. Трудно може да се разчита на привличането на перспективни млади специалисти (както и съхраняването на сегашните качествени кадри в железниците), без да им се гарантира адекватно заплащане, поне донякъде сходно с това в конкурентните транспортни сектори или в частния бизнес. Макар че железниците са (все още) държавни, това не пречи да се търсят възможности за въвеждане на една по-диференцирана и стимулираща инициативните и квалифицирани специалисти система на заплащане, която да подобри значително кадровия потенциал на железниците.

 

В противен случай те рискуват окончателно да изпаднат в ариергарда на транспортния отрасъл не само заради лошото състояние и липсата на подвижен състав или зле поддържаната инфраструктура, но и заради недостига на добре подготвени и висококвалифицирани специалисти. В цялата си история, българските железници никога не са си позволявали компромиси с качеството на своя кадрови потенциал. Още по-неуместни биха изглеждали те днес.

 

Инж. Тодор КОНДАКОВ

Главен редактор


.:: Начало ::.