Заедно или поотделно към Европа?

Неведнъж сме писали за сложните взаимоотношения между железопътния и автомобилния транспорт у нас, както и за опасния дисбаланс между тях, поставящ под въпрос успешното ни интегриране в единния европейски транспортен пазар.

До присъединяването на България към Европейския съюз остава по-малко от година. Приоритетите на съюза за възраждане на железопътния транспорт и възстановяването на баланса в транспортния сектор са ясно декларирани в редица официални документи, изпълнението на част от които е препоръчително, а на други – задължително. И всички у нас, свързани по някакъв начин с тази сфера, би трябвало добре да ги познават и стриктно да ги следват.

Въпреки това, спорадично се демонстрира отчайващо нежелание за съобразяване с европейските транспортни приоритети, както и упорит стремеж към изтласкване на железниците от транспортния пазар, напук на точно обратните указания, идващи от Брюксел. Ето само един пример.

В предварителната програма на насрочената за 14 март т.г. в София конференция „Еврофондовете и финансирането на инфраструктурни проекти в България, която се организира от Сдружението на пътните инженери консултанти, Българска браншова камара „Пътища” и вестник „Строителство Градът”, темата на т.нар. втори панел е формулирана така: „Изяжда ли жп транспортът европарите на пътната инфраструктура?”. Няма да коментирам крайно некоректното и тенденциозно поставяне на темата. По-неприятното е, че организаторите, свързани с автомобилния транспорт и пътното строителство, в името на тясно корпоративните си интереси, се готвят да атакуват транспортната политика на ЕС, и то в присъствието на ръководителя на Делегацията на Европейската комисия у нас Димитрис Куркулас и транспортния министър Петър Мутафчиев (чието участие в конференцията е предварително заявено), т.е. на хората, които най-активно защитават прилагането на същата тази политика в България.

Очевидно, някои все не могат да осъзнаят две простички неща. Първото е, че продължилото десетилетия толериране на автомобилния транспорт драстично е нарушило баланса на транспортния пазар и тласка целия сектор в задънена улица. И второ, че възстановянето на баланса, чрез целенасоченото подпомагане на железниците, не облагодетелства единствено тях, а помага на транспортния сектор, като цяло, да преодолее кризата.

И още нещо много важно. България няма особен шанс да се впише успешно през следващите години в единния европейски транспортен пазар, ако отделните транспортни отрасли у нас продължат да си нанасят удари под кръста, игнорират приоритетите и указазанията на ЕС в тази сфера и поставят тесните си корпоративни интереси пред тези на националния транспорт.

Абсурдно е някой да си мисли, че железниците у нас са обречени да изчезнат, тотално изместени от автомобилния транспорт. Родните автомобилни превозвачи и пътни строители би трябвало да са наясно, че само ръка за ръка с българските железници биха могли да разчитат на достойно място на единния европейски транспортен пазар. Впрочем, индикация, че някои от тях вече го осъзнават е и решението на организаторите на въпросната конференция (след разговори с представители на БДЖ) да преформулират злополучното заглавие на основната тема на своя втори панел така: „Оптимално ли се разпределят средствата за пътната инфраструктура?”. Което все пак е нещо.

.:: Начало ::.