Транспортните връзки между столиците и обслужващите ги летища

Елена ГЕОРГИЕВА

Докторант в УАСГ

Целта на настоящата разработка, с оглед предстоящото въвеждане в експлоатация на новата част и увеличаване на пътникопотока на Аерогара София, е да се обоснове необходимостта от изграждане на релсов път до столичното летище. Новите изисквания за съвременен транспорт налагат търсене на все по-икономични, комфортни и екологични превозни средства. Разглеждат се транспортните връзки между столиците по света с население над един милион души и съответните обслужващи ги летища. Ползването на превози по релси е анализирано по континенти както в зависимост от населението на столицата, така и според натоварването на прилежащото летище.

Аерогара София е разположена на кръстопътя на три от паневропейските транспортни коридори и осигурява основния транспортен достъп по въздух на България към останалата част от света – Европа, Азия, Северна Америка и Африка. Летището се намира на 5 км североизточно от центъра на столицата. Основният въздушен трафик е международен, с пътнически, чартърни и товарни полети. Поради ниска икономическа ефективност, превозите по редовни вътрешни линии се извършват по направлението София - Варна - София. Броят на превозените пътници по въздуха за 2004 г. е над 1,5 млн. души. Транспортното обслужване на Аерогара София се осъществява с автобуси на градския транспорт, маршрутни таксита и леки таксиметрови автомобили. Засега няма реализирана алтернатива за превоз на пътници с друг вид градски обществен транспорт. Изборът на пътниците (особено тези с багаж) се насочва към ползване на таксиметрови услуги или превози с лични и служебни моторни превозни средства. Това води до затрудняване на уличното движение, замърсяване на въздуха от двигателите, увеличаване на пътно-транспортните произшествия и др. От тук произтича и нуждата от повече места за паркиране на Аерогара София. Това е характерен проблем на повечето световни летища, проектирани и строени през 50-те години на миналия век. Капацитетът на паркингите е толкова ограничен, че самите служители са принудени да идват на работа с обществен транспорт вместо да ползват личните си автомобили. Общата цел на авиокомпаниите за непрекъснатото повишаване нивото на обслужване на своите пътници не може да се реализира без наличието на бързи транспортни връзки между центъра на града и обслужващото го летище. По тези причини е необходимо да се предложи такъв вид транспорт, който е в състояние да накара пътниците да предпочетат обществените превози от и до летището, вместо пътуване с лични автомобили.

Световният опит показва, че транспортните връзки между столиците по света с население над 1 млн. души и съответните обслужващи ги летища са организирани в зависимост от влиянието на различни фактори. Повечето европейски столици са възникнали в древността, имат богата история и това определя тяхното развитие. Характерни за тях са сравнително тесните улици в централните градски части и често радиалната транспортна схема. Сходните проблеми, свързани с паркирането, образуването на задръствания и увеличеното замърсяване от двигателите на автомобилите, са сред факторите, наложили търсенето на съвременни транспортни решения. Използването на релсови превози, особено в централните части на града, доказано ограничава вредното въздействие върху околната среда, като същевременно предлага бързина, комфорт и надеждност на пътуването. Огромната превозна възможност, реализирана с транспорта, движещ се по релси, го прави особено подходящ по направления с големи пътнически потоци като например връзката между града и обслужващото го летище.

В зависимост от числеността на населението и обема на пътникопотока по въздуха (представен като брой превозени пътници годишно) се наблюдават следните данни за съществуването на релсова връзка между европейска столица и обслужващото я летище (таблици №1, №2 и №3) [3], [4], [5], [6].

Поради факта, че някои от столиците се обслужват от повече от едно летище, за целите на изследването е прието наличието на релсова връзка дори до едно от летищата да се отрази положително на резултата, посочен в таблиците. От тук произтича и разликата в общия брой.

Анализът на данните сочи, че за европейските летища, прилежащи на съответните столици с милионно население и обслужващи пътникопотоци над 5 млн. души годишно, транспортната система включва превози по релсов път. От европейските летища, обслужващи над 10 млн. пътници годишно (фиг.1), само две нямат организиран превоз по релси. Това са летище Шереметиево – Москва (12 млн. души) и летище Дъблин – Ирландия (15 млн. души). В руската столица Москва ежедневно с обществен транспорт пътуват около 16 млн. души, като метросистемата поема основната част от пътникопотоците в града – 55% от общия обем [7]. Метрото има 11 линии с обща дължина 225 км и 157 спирки и е най-удобното средство за придвижване в региона. До летище Шереметиево има добре организиран автобусен превоз до най-близката метростанция. За международното летище в Дъблин положението е аналогично – на всеки 4 минути в пиковите часове има автобуси до най-близката спирка на релсов транспорт. В тази група са включени и едни от най-натоварените европейски летища като Heathrow – Лондон, Barajas – Мадрид, Leonardo da Vinci – Рим, Charles de Gaulle и Orly – Париж и Schiphol – Амстердам, превозващи над 25 млн души. Лондонското летище Heathrow (63 млн. пътници годишно) заема водещо място в световен мащаб по отношение както на летищните технологии, така и по ниво на обслужване на пътниците. От 1998 г. специален експрес осигурява бърза и ефективна връзка на всеки 15 минути между летището и центъра на столицата. Пътуването трае 15 минути. Експресният влак осъществява до 150 пътувания на ден и 54 750 годишно. Освен това, на гара “Падингтън”, от 1999 г. действа общо гише за обслужване на пътниците на различните авиокомпании, включващо 27 пункта за обработка на багажа. Така пътниците, предали багажа си на гара “Падингтън”, го получават по транспортните ленти в крайната аерогара на пътуването си [8]. Подобна система действа и на международното летище в Мадрид. Чрез удължаване на линия №8 на метрото се получава връзка с центъра на града. На метростанция Nuevos Ministerios има регистрационни бюра на авиокомпаниите Iberia, Portugalia, Al Italia и Lan Chile. Пътниците, които минават на регистрация там, получават талон, който е валиден не само за качването на самолета, но и за пътуването от станцията на метрото до летището. Багажът, натоварен в контейнери, пътува в специално отделение на метрото и се изпраща в терминала на летището към системата за обработка на багажа [9]. При пътникопоток от 1 до 5 млн. души (фиг.2) превоз по релси могат да ползват пътниците на лондонското летище Сити (1,358 млн. души), намиращо се на 10 км от града. Тук транспортното обслужване се осъществява с влак, метро или хеликоптер. Останалите летища от тази група се обслужват с автобуси, микробуси и таксита. Това са следните летища: София (България), Шьонефелд – Берлин (Германия), Варшава (Полша), Портела – Лисабон (Португалия), Букурещ (Румъния), Киев (Украйна), Будапеща (Унгария) и Прага (Чехия). Почти същите столици са и в групата с население от 1 до 5 млн. души (фиг.3), които нямат релсови превози до прилежащото летище. Прави впечатление, че това са основно държави от Източна Европа, които са (в различна степен) в състояние на преход и присъединяване към Европейския съюз. Всички изпитват определени затруднения, но тенденцията е към приоритетно развитие на транспортните коридори на тези страни и поетапно включване към транспортната система на обединена Европа. На пътниците, ползващи летищата в Берлин, е осигурена удобна автобусна връзка до най-близките станции на S-Bahn и U-Bahn и може да се приеме, че ползват предимствата на релсовия транспорт. За следващата група летища с натоварване от 5 до 10 млн. души годишно, всички имат организиран релсов превоз, с изключение на летище Тигел (Берлин) и Вантаа (Хелзинки). Финландската столица Хелзинки е с население 560 000 души, а превозените пътници на прилежащото летище са 9 367 000 души годишно. Интересно е разпределението на столиците със и без релсова връзка до съответното летище, в зависимост от броя на населението и превозените пътници. Съотношението на тези, които имат релсов транспорт, към общия брой варира от близо 30% в зависимост от населението, 39% според превозените пътници и 46% за летищата, обслужващи милионните столици в Европа. В групата на столиците с население от 1 до 5 млн. души (фиг.3), към които се включва и София, може да се установи, че релсови превози от и към летището имат 30% от тях. Това са столиците на Австрия, Гърция, Испания, Италия и Франция, където данните за пътникопотока по въздуха на съответните летища сочат натоварване над 10 млн. пътници годишно.

Столиците по света с милионно население не остават встрани от характерните транспортни проблеми на големите градове. Едни от традиционно най-натоварените международни летища са генератори на мощни пътникопотоци от и към града, като повечето от тях са обхванати от всички видове градски транспорт включително и релсов. В таблици 4 и 5 са представени зависимостите на релсовата връзка и населението и, от друга страна, влиянието на броя на превозените пътници годишно на прилежащото столично летище [10], [11]. Данните са обобщени по континенти, като Европа не е включена. Данните за нея са посочени в таблици 1, 2 и 3. Не са включени столиците с население под 1 млн. души. В данните за Северна Америка САЩ и Канада са представени не само със своите столици, но и с градовете с милионно население. По същия начин е представена и Австралия.

Анализирайки данните, посочени в таблица №4, за световните столици с население над един милион души се очертават някои интересни закономерности. Наличието на релсова връзка за обслужване на прилежащото международно летище се определя от множество фактори. Географското разположение по континенти и климатични пояси влияе в голяма степен на организацията на транспорта в градовете. Не е за пренебрегване и икономическият фактор при решаването на транспортните проблеми. За азиатския континент само в девет от столиците с милионно население съществува релсова връзка между града и летището. Това са страни като Малайзия, Сингапур, Хонгконг и Япония, които заемат едни от водещите места в световен мащаб както по отношение на броя на пътуващите по въздуха, така и по ниво на обслужването на пътниците на авиокомпаниите. Останалите азиатски столици предлагат ползване на автобусен транспорт и такси до прилежащото летище, като на някои места дори няма организиран обществен транспорт (например Ер Риад – Саудитска Арабия и Ханой Виетнам). В Африка само една държава има организиран превоз по релси между летището и центъра на града. В Южна Америка пътниците нямат възможност да ползват релсов превоз. Посочените данни ясно показват разликата в транспортното обслужване на световните летища в зависимост от континента, на който се намират, разбира се, с някои изключения. Близо 1/3 от летищата, обслужващи столици с милионно население в Азия и половината от тези превозващи над 5 млн. души годишно, ползват предимствата на превозите по релсов път. В зависимост от броя на пътниците (таблица 5) в групата с над 10 млн. души съотношението е вече 3:1. В тази група са включени едни от най-натоварените световни летища, предлагащи най-високо ниво на обслужване на своите пътници. Например Сингапур, където връзката между града и летището се осъществява през 1 - 2 минути посредством линия на метрото, летището в Куала Лумпур (Малайзия) с водещо място в летищните технологии, Хонконг (34 млн.души), където специален експрес свързва града с летището на всеки 12 минути, двете традиционно натоварени летища в Токио (Нарита – 25 млн. души и Ханеда – 51 млн. души) и др. Едни от тези, които нямат релсов транспорт, в тази група са Бангкок (Тайланд), където има експресен автобус на всеки 15 минути до жп гарата, и Манила (Филипините). В зависимост от населението, в групата от 1 до 5 млн. души (фиг.3) пропорцията се запазва – 1/3 имат релсова връзка, а при население над 5 млн. души – близо половината ползват релсов транспорт.

Влиянието на климатичните особености е силно изразено при африканските летища, прилежащи към милионни столици. Летището в Кайро, едно от най-натоварените в Африка (8 млн. пътници годишно), намиращо се на 22 км от града с население 6,7 млн. души, се обслужва от автобуси на всеки час. За целия африкански континент единствено в столицата на Мароко – Рабат, с население 2,77 млн. души, пътниците на авиокомпаниите имат възможност да ползват превоз по релси от и до летището. Всички останали африкански столици с милионно население нямат релсов транспорт до прилежащото летище. Аналогично е положението и при страните от Арабския полуостров, където обществените превози между града и летището се осъществяват основно с климатизирани автобуси и таксита, или не се предлагат такива. В бившите азиатски съветски републики (и не само в тях) също няма релсов транспорт до съответното летище, което се дължи на сравнително малкия обем пътници, летящи по тази дестинация (под 1 млн. годишно) и на икономически причини. В тази група се включват Азербайджан, Армения, Грузия, Казахстан, Узбекистан, Бангладеш, Йемен, Камбоджа и др. Влиянието на икономическия фактор е силно изразено в страните от Африка и Южна Америка, където единствено пътниците на столичното летище в Мароко имат възможност да ползват релсов транспорт.

За Северна и Южна Америка общото съотношение между летищата, обслужвани от релсов транспорт, към тези, които нямат такъв, е подобно на онова в Азия - 1:3. В Мексико има евтина и бърза връзка между летище Бенито Хуарес и центъра чрез метросистемата на града, която обаче е силно претоварена. Интересно е разпределението в Северна Америка, където в групата на най-силно натоварените летища с над 10 млн. пътници годишно съотношението е 1:1. В Канада пътниците на всички летища, обслужващи големите градове с население над 1 млн. души, могат да ползват автобуси и няма организиран релсов превоз.

Анализът на данните по континенти определя водещото място на Европа по отношение на съотношението между летища със и без релсов транспорт (фиг. 4 и фиг. 5). За Азия и Америка се установява съотношение от 1:3, докато за Африка релсовите превози от и към летището са изключение. Общо за всички континенти, около 66% от най-силно натоварените летища (над 10 млн. пътници годишно), които осигуряват въздушните превози на столиците с милионно население, имат релсов обществен транспорт (метро или железница).

Изхождайки от световния опит по отношение осигуряването на връзката между столица и летище, е ясно, че успешните транспортни решения са на базата на застъпване на всички видове транспорт, като основната част от пътникопотока поемат релсовите превози.

Основният извод от представения по-горе анализ е, че включването на релсовия транспорт (метро, трамвай или градска железница) в обслужването на Летище София би допринесло за превръщането на столицата ни в модерен европейски град. Освен това би се повишило качеството на обществените превози, а от тук и на живота в столицата като цяло. Възможността на гражданите да ползват бърз и удобен обществен транспорт ще накара мнозина да го предпочетат пред личните моторни превозни средства, като по този начин ще се намали натоварването по софийските улици и булеварди с всички произтичащи от това предимства.

В заключение могат да се направят следните обобщени изводи:

 

Литература:

[1] URL:http://www.skgt-bg.com/

[2] Мутафчиев, Л. Организация на градския пътнически транспорт, С., 1994.

[3] URL:http://www.aci-europe.org/

[4] URL:http://www.worldairportguide.com/

[5] URL:http://www.sofia-airport.bg/

[6] URL:http://www.citypopylation.de/Europe.html/

[7] Голденберг, В. Значението на Малката околовръстна железопътна линия за обществен транспорт в Москва, сп.”Железопътен транспорт”, 2000, № 4, стр.13 -15.

[8] Джоб, Джереми. ”Хийтроу експрес” – нов начин за пътуване по железница, сп.”Железопътен транспорт”, 2002, № 3, стр.35 - 37.

[9] Хенкок, Д. “Интеграцията между въздушния и железопътния транспорт”, сп.”Железопътен транспорт”, 2004, № 5, стр.39 - 41.

[10] URL:http://www.airwise.com/

[11] URL:http://www.airports.co.za/

 

 

Таблици и графики

Таблица №1

Европейски столици – наличие на релсова връзка до прилежащото летище

НАСЕЛЕНИЕ

ДА

НЕ

до 1 млн. души

6

18

от 1 до 5 млн. души

5

10

От 5 до 10 млн. души

1

0

над 10 млн. души

0

1

ОБЩО:

12

29

Таблица №2

Летища, обслужващи европейски столици – наличие на релсова връзка

БРОЙ ПРЕВОЗЕНИ ПЪТНИЦИ ГОДИШНО

ДА

НЕ

до 1 млн. души

0

16

от 1 до 5 млн. души

1

9

От 5 до 10 млн. души

4

2

над 10 млн. души

14

2

ОБЩО:

19

29

Таблица №3

Летища, обслужващи европейски столици с население над 1 млн. души – наличие на релсова връзка

БРОЙ ПРЕВОЗЕНИ ПЪТНИЦИ ГОДИШНО

ДА

НЕ

до 1 млн. души

0

4

от 1 до 5 млн. души

1

7

От 5 до 10 млн. души

3

1

над 10 млн. души

8

2

ОБЩО:

12

14

 

Таблица №4

Световни столици с население над 1 млн. души –

наличие на релсова връзка до прилежащото летище

НАСЕЛЕНИЕ

АЗИЯ и ОКЕАНИЯ

АМЕРИКА

АФРИКА

ДА

НЕ

ДА

НЕ

ДА

НЕ

От 1 до 5 млн. души

5

14

4

13

1

12

От 5 до 10 млн. души

3

3

2

4

0

1

над 10 млн. души

1

2

0

0

0

0

ОБЩО:

9

19

6

17

1

13

Таблица №5

Летища, обслужващи световни столици с население над 1 млн. души –

наличие на релсова връзка

БРОЙ ПРЕВОЗЕНИ ПЪТНИЦИ ГОДИШНО

АЗИЯ и ОКЕАНИЯ

АМЕРИКА

АФРИКА

ДА

НЕ

ДА

НЕ

ДА

НЕ

до 1 млн. души

0

6

0

2

1

8

от 1 до 5 млн. души

1

6

0

9

0

4

от 5 до 10 млн. души

0

5

0

3

0

1

над 10 млн. души

9

3

8

8

0

0

ОБЩО:

10

20

8

22

1

13

Фиг. 1. Летища с брой превозени пътници над 10 млн. души, обслужващи милионни столици

Фиг. 2. Летища с брой превозени пътници от 1 до 5 млн. души, обслужващи милионни столици

Фиг. 3. Световни столици с население от 1 до 5 млн. души

Фиг. 4. Световни столици с население над 1 млн. души - общо

Фиг. 5. Летища, обслужващи световни столици с население над 1 млн. души - общо