Единната евроазиатска транспортна система

Владимир ЕРОФЕЕВ*

Съветник по транспорта към ИСКАТО на ООН

Във връзка с процесите на икономическа интеграция и глобализация, развитието на международната търговия и туризма, нараства необходимостта от надеждни и ефективни международни транспортни връзки, включително между Европа и Азия.

Както е известно, в своята декларация, Третата международна евро-азиатска конференция по транспорта (състояла се през септември 2003 г.) очерта новите пътища за сътрудничество в транспортната сфера между страните от Европа и Азия, насочено към изграждането интегрирана и хармонична Евроазиатска транспортно система.

Именно тази визия за транспортната система в евроазиатското пространство, наред с определянето на основните евроазиатски транспортни коридори от предишната такава конференция (състояла се през септември 2000 г. в Санкт Петербург), по предложение на Икономическата и социална комисия за Азия и Тихия океан на ООН (ИСКАТО на ООН) и на Европейската икономическо комисия на ООН (ЕИК на ООН), са най-важните съвместни постижения на държавите от Азия и Европа, както и на съответните международни и други организации, за развитието на евроазиатския транспорт.

Важен резултат от споменатата по-горе Трета конференция беше и препоръчаната от нея стратегия за развитие на евроазиатската транспортна система, разработена от ИСКАТО на ООН (табл.1).

Таблица 1. Стратегия за развитие на Евроазиатската транспортна система

Компоненти на стратегията

1

Определяне на мрежите на интегрираните интермодални международни евроазиатски транспортни маршрути (коридори).

2

Официално оформяне статута на на международните транспортни маршрути (мрежи), в съответствие с международните споразумения.

3

Опростяване на процедурите за пресичане на границите, достъпа до пристанищата и т.н., на базата на съответните международни конвенции, създаване на национални междуведомствени комисии за съдействие на транспорта (търговията).

4

Извършване на анализ на маршрутите (коридорите) с цел да се очертаят физическите и нефизическите бариери.

5

Въвеждане в действие на международните транспортни маршрути на основата на сключени споразумения и създаване на ефективни експлоатационни механизми по всеки отделен маршрут.

6

Внедряване на съвременните информационни технологии.

7

Развитие на транспортната логистика.

8

Задълбочаване на партньорството между частния и държавния сектори и привличане на заинтересованите товародатели, спедитори на товари, оператори на мултимодален транспорт и т.н.

9

По-нататъшно развитие на ефективното сътрудничество между международните и другите организации.

10

Внимателен анализ на потребностите на страните, лишени от излаз на море, както и на тези с икономика в преход.

Естествена основа за създаването на единната евроазиатска транспортно система са евроазиатските транспортни коридори и маршрути.

Евроазиатските транспортни коридори и маршрути

В декларацията на споменатата по-горе Втора конференция са определени следните евроазиатски транспортни коридори, както и връзките им с паневропейските транспортни коридори (PETCs):

- Транссибирски транспортен коридор: Европа (PETCs 2,3 и 9) – Руска Федерация – Япония, с три разклонения от Руската Федерация към: Казахстан-Китай, Корейския полуостров и Монголия-Китай;

- ТРАСЕКА: Източна Европа (PETCs 4,7,8,9) – през Черно море – Кавказ – през Каспийско море – Централна Азия;

- Южен транспортен коридор: Югоизточна Европа (PETCs 4) – Турция – Иран, с две разклонения към: Централна Азия-Китай и Южна Азия-Югоизточна Азия-Южен Китай;

- Транспортен коридор Север-Юг: Северна Европа (PETCs 9) – Руска Федерация, с три разклонения към: Кавказ-Персийския залив, Централна Азия-Персийския залив и през Каспийско море-Иран-Персийския залив.

Определянето на евроазиатските транспортни коридори, на свой ред, поставя задачата за очертаването и оценката на евроазиатските транспортни маршрути.

Международният транспортен маршрут (т.е. конкретния път, по който върви трафикът) е сред най-важните елементи на международната транспортна система.

Значението на очертаването и оценката на тези маршрути се определя от следните фактори:

І. Технически показатели. Например, наличието по маршрута на участъци, ограничаващи превоза на контейнери в зависимост от техните габарити, осево натоварване, липса на средства за претоварване в терминалите и т.н.

ІІ. Търговски показатели. Това са: времето за доставка, цената на превоза, нивото на предлаганите услуги (надеждност на графика на движението, гаранция за доставка на товарите в срок, съхранението на товарите, вазможност да се получи информация на местонахождението на товарите във всяка точка от пътя и по всяко време и т.н.).

От все по-голямо значение в случая е времето за доставка, във връзка с масовото възприемане на принципа „доставка точно навреме”.

ІІІ. Екплоатационни механизми. Това е механизмът на организация на експлоатацията по целия международен маршрут, гарантиращ стабилността на очертаните по-горе показатели (и, най-вече, времето за доставка) в течение на продължителен период.

Съществуващите и разработваните транспортни мрежи на Европа и Азия формират основата за определяне на международните евроазиатска маршрути.

Транспортните мрежи на Европа и Азия

Транспортните мрежи на Европа и Азия са основните компоненти на единната евроазиатска транспортна система. В тази връзка, определен интерес представляват споразуменията, подписани поотделно от ЕИК на ООН и ИСКАТО на ООН в областта на транспортната инфраструктура, които са представени в табл.2, отчитайки и, че се работи усилено за това тези споразумения да обхванат и държавите от Кавказ и Централна Азия.

Таблица 2. Споразумения между ЕИК на ООН и ИСКАТО на ООН

в областта на транспортната инфраструктура

ЕИК на ООН

ИСКАТО на ООН

1. Европейско споразумения за международните автомагистрали (СМА) от 1975 г.

1. Междуправителствено споразумение за мрежата на Азиатския автомобилен път от 2004 г.

2. Европейско споразумение за международните магистрални жп линии (СМЖЛ) от 1985 г.

2. Междуправителствено споразумение за мрежата на Трансазиатската жп линия (във фаза на предварителна разработка).

3. Европейско споразумение за най-важните линии на международните комбинирани превози и съответните им обекти (СЛКП) от 1991 г.

 

4. Европейско споразумение за най-важните вътрешни водни пътища с международно значение (СМВП) от 1996 г.

 

Развитието на азиатските автомобилни пътища (фиг.1) и на трансазиатските жп линии (фиг.2) се осъществява в рамките на комплексния проект АЛТИД – Проект за развитие на инфраструктурата за сухопътния транспорт в Азия (включващ проектите за азиатските автомобилни пътища (АА) и трансазиатските жп линии (ТАЖЛ), както и изработването на мерки за усъвършенстване на процедурите при пресичане на границите), в съответствие с Усъвършенстваната стратегия за реализация на проекта (табл.3), приета от 54-та Сесия на ИСКАТО на ООН.

Таблица 3. Усъвършенствана стратегия за осъществяване на проекта АЛТИД*

Част

Съставляващи стратегии

А

Общи бележки

Основни принципи: максимално използване на съществуващата инфраструктура, създаване на ефективни механизми за сътрудничество, оптимално използване на ресурсите.

В

Съставляващи стратегии

- Опростяване на преминаването през границите и пристанищата на основата съответните международни конвенции и споразумения;

- Завършване на разработването на мрежите на АА и ТАЖЛ, покриващи цяла Азия;

- Официално оформяне статута на маршрутите/мрежите на АА и ТАЖЛ под формата на споразумения на ИСКАТО на ООН;

- Повишаване на експлоатационната ефективност на маршрутите на АА и ТАЖЛ;

Усъвършенстване на транспортната логистика, включително развитие на мултимодалните превози и спедиция, както и развитие на електронния обмен на данни;

- Пропаганда на предимствата на АА и ТАЖЛ.

С

Механизъм за реализация на стратегията

- Разглеждане на сходните проекти на субрегионално и национално равнище;

- Задълбочаване на сътрудничеството с другите международни организации, особено с ЕИК на ООН и Европейския съюз с цел обединяване, в крайна сметка, на мрежите на наземния транспорт в Европа и Азия;

- Етапен подход в осъществяването на проекта АЛТИД на базата на двегодишни планове за действие;

- Контрол върху осъществянето на стратегията и оценка на резултатите.

* Документът на ИСКАТО на ООН от 13.10.1997 г. „Основни въпроси в сферата на транспорта и телекомуникациите: Развитие на инфраструктурата на сухопътния транспорт в Азия – усъвършенствата стратегия за реализиране на проекта АЛТИД”

С подписването на „Междуправителственото споразумение за мрежата на Азиатските автомобилни пътища” от 26 държави, по време на 60-та Сесия на ИСКАТО на ООН, проведена в Шанхай през април 2003 г., както и планираното за 2006 подписване на аналогично споразумение за мрежата на Трансазиатските жп линии, очертаването и окончателното оформяне на статута на мрежите на международните пътища, както в Азия, така и в Европа, ще бъдат (по принцип) завършени, откривайки нови възможности за определянето и експлоатацията на евроазиатските транспортни маршрути – железопътни, автомобилни и интермодални.

Следва да отбележим също процеса на формиране, въз основа на мрежите на АА и ТАЖЛ, на маршрути и мрежи на сухопътния транспорт в субрегионите на Асоциацията на държавите от Югоизточна Азия (АСЕАН), Организацията за икономическо сътрудничество (ОИС), Асоциацията за регионално сътрудничество на страните от Южна Азия (СААРК), Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС), както и в рамките на специалната програма на ООН за Централна Азия (СПЕКА) и програма за развитие на ООН (ПРООН) за развитие на района на река Туманган в Североизточна Азия и развитието на регионите, през които минава т.нар. „Път на коприната”.

Сред организациите, участващи в определянето и експлоатацията на маршрутите в рамките на евроазиатските транспортни коридори, следва да посочим ИСКАТО на ООН, ЕИК на ООН, ОСЖД, Международният съюз на железниците (UIC), ОИС, ТРАСЕКА и др. Обща информация по този въпрос (с изключение на ОСЖД) е представена в табл.4.

Таблица 4. Някои проекти на международни организации за развитие на евроазиатските транспортни връзки

       

Организация

Проекти/работи

Забележки

1.

ИСКАТО и ЕИК на ООН

Проект „Данни за развитието на ООН”. Укрепване на административната съставляваща в развитието на транрегионалните сухопътни и сухопътно-морски транспортни маршрути: евроазиатски компонент на проекта.

Евроазиатският компонент на проекта се реализира на три етапа. Първи етап (2004 г.) – определяне на маршрутите в транспортните коридори между Европа и Азия; очертаване на приоритетните мършрути и проекти. Втори етап (2005 г.) – анализ на времето за осъществяне на транзита и стойността му за отделните маршрути; реализацията на международните споразумения и конвенции; укрепване на националните органи за развитие на транспорта; представяне на резултатите от анализа.Трети етап (2006 г.) – разпростряване на информация и разработка на база данни с контактна информация за експертите и привлечените институции; създаване на уеб-сайт на проекта.

2.

UIC

Международните транспортни коридори

През 1999 г. UIC създаде целеви групи за изучаване на международните транспортни коридори, от които непосредствен интерес за развитието на евроазиатските железопътни маршрути представляват следните: (І) Япония/Корея – Китай – Централна Азия – Европа и (ІІ) Китай – Средния изток – Европа. През последните години UIC отделя повишено внимание на развитието на северния коридор за товарни превози Изток-Запад (т.нар. Коридор N.E.W.), който съединява с интермодален железопътно-морски транспорт Китай/Далечният изток, Казахстан, Руската Федерация, Северна Европа и Североизточна Америка.

3.

ОИС

Развитие на международния транспорт

Включително маршрутните контейнерни и пътнически влакове между Алмати и Истанбул.

4.

ТРАСЕКА

Развитие на международните маршрути по транспортния коридор ТРАСЕКА.

Извършена е значителна работа за развитие на транспорта в държавите от коридора ТРАСЕКА.

5.

ПРООН

Проектът ПРООН за развитие на региона на „Новия път на коприната”.

В рамките на транспортния коридор Китай - Централна Азия - Европа.

Що се отнася да ОСЖД, дейността на тази организация заслужава специално внимание.

Ролята на ОСЖД в развитието на евроазиатските транспортни маршрути

Както е известно, ОСЖД е международна неправителствена организация. С приемането, през 1997 г., на „Споразумението за организационните и експлоатационни аспекти на комбинираните превози в съобщението Европа-Азия”, ОСЖД заяви претенциите си за водеща роля в развитието на евроазиатския железопътен и комбиниран транспорт. Извършва се сериозна работа за повишаване ефективността и конкурентноспособността на евроазиатските транспортни маршрути.

Споразумението на ОСЖД за организационните и експлоатационни аспекти на комбинираните превози между Европа и Азия. Тринайсетте железопътни коридора/маршрута с многобройни разклонения, определени от това споразумение, са изключително важен компонент на единната евроазиатска транспортна система.

Обстоятелството, че в Азия тези маршрути на ОСЖД са част от Трансазиатските железопътни линии, се превърна в основа за ефективно сътрудничество между ИСКАТО на ООН и ОСЖД в развитието на железопътния транспорт.

Сътрудничеството между ИСКАТО на ООН и ОСЖД. Сътрудничеството между ИСКАТО на ООН и ОСЖД се осъществява в съответствие с „Меморандума за договореност”, подписан от двете организации през 1999 г. Днес основното внимание се отделя на следните проекти:

- Съвместния проект на ИСКАТО на ООН и ОСЖД за пускането на демонстрационни маршрутни контейнерни влакове между Европа и Азия, по маршрутите на Северния коридор на ТАЖЛ. През 90-те години на миналия век в ИСКАТО на ООН беше проведено изследване на маршрутите по Северния коридор на ТАЖЛ. При това беше установено, че при средна скорост на маршрутните контейнерни влакове между Западна Европа и пристанищата на Североизточна Азия от 1000 км за денонощие, предимството на жп транспорта в сравнение с морския е не по-малко от 7 дни. Тоест, то може да се смята за достатъчно за да привлече вниманието на товародателите.

В тази връзка интерес представляват и данните на Главно управление (ГУ) „Трансконтейнер” към руското транспортно министерство от септември 2003 г. (табл.5).

Таблица 5. Варианти за организацията на контейнерните превози от държавите от Азиатско-тихоокеанския регион към Западна Европа по Транссибирския маршрут

Маршрут

Разстояние (км)

Стойност на превоза 20-фут.контейнери ($)

Времепътуване (денонощия)

Пусан-Восточни-Красное-Брест-Берлин-Хамбург

12 047

1 285

18

Пусан-Лянюнган-Забайкалск-Красное-Брест-Берлин-Хамбург

12 248

2 459

26

Пусан-Хамбург-Берлин (морски маршрут през Суецкия канал)

19 500

2 290

25

Споменатият по-горе съвместен проект беше иницииран за да се демонстрират на практика предимствата на маршрутите от Северния коридор на ТАЖЛ и очертаване на физическите и нефизически бариери по тези маршрути. Опитът от експерименталните пътувания на маршрутни контейнерни влакове, осъществени от железниците на Русия и Беларус, през април 1998 г., между Находка и Брест, а също от железниците на Китай, Казахстан, Русия, Беларус, Полша и Германия, през декември 2001 г., между Урумчи (Китай) и Берлин, потвърдиха практическото значение на проекта.

Основните етапи от осъществянето на проекта за показани в табл.6.

Таблица 6. Основни етапи в осъществянето на съвместния проекта на ИСКАТО на ООН

и ОСЖД за демонстрационни контейнерни влакове по маршрутите

на Северния коридор на ТАЖЛ

Основни етапи

Основни резултати

1.

Септември 2001 г., съвещание на група експерти

Препоръчва се създаването на Ръководен комитет за осъществяването на проекта и изготвянето на Меморандум за взаимно разбирателство относно пропускането на демонстрационните маршрутни контейнерни влакове

2.

Ноември 2001 г., Конференция на министрите, отговарящи за транспортната инфраструктура, организирана от ИСКАТО на ООН (Сеул, 12-17 ноември)

Подписване на Меморандума от министрите на пет държави и от ИСКАТО на ООН, покана за провеждане на първото заседание на Ръководния комитет във Владивосток

3.

Юни 2002 г. Първо заседание на Ръководния комитет по проекта във Владивосток, Русия

Оценка на съществуващия опит и определяне на основните насоки на работа

4.

Октомври 2003 г., Второ заседание на Ръководния комитет по проекта в Улаан баатар, Монголия

Определяне на конкретните маршрути на експерименталните контейнерни влакове по основните участъци на ТАЖЛ в Северния коридор през 2004 г.:

1. Тянцзин – Улаан баатар;

2. Лянюнган – Алмати;

3. Восточни – Берлин;

4. Брест – Улаан баатар.

Препоръчват се и маршрутите от Начжин (Северна Корея) по ТАЖЛ, от Дандонг, през Китай, от Тянцзин до Финландия и между Китай и Северна Корея

Както вече отбелязах по-горе, подобни експериментални пътувания на контейнерни влакове позволяват да се очертаят физическите и нефизически бариери по маршрутите и тяхното преодоляване, с което да се повиши експлоатационната ефективност и конкурентноспособността на маршрутите.

Анализът на маршрутите в подобни случаи се осъществява като се използва методиката на ИСКАТО. Тя се свежда до очертаването на две диаграми (едната отразява времепътуването на контейнерния влак като функция на разстоянието, а другата – стойността на превоза като функция на разстоянието) за всеки международен маршрут и последващ анализ на тези диаграми с цел да се определят основните участъци, където е налице значителна загуба на време и нарастване на стойността на превоза.

Тези изключително прости диаграми са ефективно средство за определяне, анализ и обсъждане на основните бариери по целия международен маршрут. А сравнението между съответните диаграми, начертани след определени промеждутъци от време, може нагледно да демонстрира прогреса в ликвидирането на „тесните места” по конкретния маршрут.

- Съвместният проект за повишаване ефективността на евроазиатските железопътни маршрути и, на първо място, на онези водещи към държавите от Азия и Кавказ, лишени от излаз на море.

Този съвместен проект беше иницииран през 2003 г., в рамките на по-нататъшното развитие на сътрудничеството между ИСКАТО на ООН и ОСЖД и отчитайки Програмата за действия от Алмати за „удовлетворяване специфичните потребности на развиващите се страни, лишени от излаз на море, в новите глобални рамки за сътрудничество в сферата на транзитните превози между развиващите се държави без излаз на море и транзитните развиващи се държави”. Тази програма беше приета от Международната конференция на министрите на развиващите се страни, лишени от излаз на море, развиващите се транзитни държави, страните-донори и представителите на международните институции, занимаващи се с проблемите на финансирането и развитието, по въпросите на сътрудничеството в областта на транзитните превози, състояла се в Алмати през август 2003 г.

Основна цел на този проект е анализът на евроазиатските железопътни маршрути, водещи към държавите от Азия и Кавказ, лишени от излаз на море (от общо 12 такива страни, 7 са членки на ОСЖД), и определяне на механизмите за повишаване на експлоатационната им ефективност. При извършването на подобен анализ, основното внимание се отделя на параметрите и показателите, представляващи непосредствен интерес за товародателите и спедиторите на товари с цел да се привлече вниманието им и така да се генерират допълнителни товаропотоци. За да се повиши практическото значение на проекта, се предвижда в реализацията му активно да участва частният сектор (товародатели, спедитори и т.н.).

Възможностите на ОСЖД за управление на евроазиатските железопътни маршрути

Огромният опит на ОСЖД в решаването на конкретните проблеми на железопътния транспорт и в развитието на транспортните връзки между Европа и Азия, междуправителственият характер на тази организация, очертаването на евроазиатскити маршрути на ОСЖД и ефективното и сътрудничество с другите заинтересовани международни организации – всичко това говори за значителния потенциал на организацията за повишаване ефективността на евроазиатските желозопътни и комбинирани маршрути.

Очерталата се тенденция за анализ на всеки евроазиатски маршрут на ОСЖД с цел повишаване на експлоатационната му ефективност и привличането на допълнителни товаропотоци е сред най-перспективните насоки в дейността на тази организация.

Освен това, вече е натрупан значителен опит в организацията на редовни маршрутни контейнерни влакове по мрежата на железниците-членки на ОСЖД, чиито прецизен анализ е особено важен за развитието на контейнерните превози между държавите от Европа и Азия.

Сътрудничеството на международно и национално ниво

Значението на сътрудничеството на всички нива за развитието на евроазиатския транспорт и създаването на единна Евроазиатска транспортна система се признава практически от всички. Струва ми се полезно обаче, да очертаем основните форми и посоки на това сътрудничество:

А. Сътрудничество на международно равнище, което включва:

- Международните конференции, сред които следва да посочим: Общоевропейските конференции по транспорта (Крит, 1994 г. и Хелзинки, 1997 г.), Конференцията на министрите, отговарящи за инфраструктурата, организирана от ИСКАТО на ООН (Делхи, 1996 г. и Сеул, 2001 г.), Европейската конференция на транспортните министри, Международната евроазиатска конференция по транспорта (Санкт Петербург, 1998, 2000, 2003 г.), Международните конференция „ТРАНСЕВРАЗИЯ” (Казахстан, 1998, 2000, 2003 г.) и ежегодните конференции на транспортните министри на ОСЖД;

- Сътрудничеството на регионално равнище, особено в рамките на ОИК на ООН и ИСКАТО на ООН (както и сътрудничеството между организациите на ООН), заети с разработването на техническата политика, стандартите и нормите на международните транспортни мрежи и маршрути, приемането на мерки за упростяване на пресичането на границите и внедряването на съвременните информационни технологии, опазване на околната среда и т.н.

Основа за подобно сътрудничество, в рамките на ИСКАТО на ООН, представляват „Меморандумите за взаимно разбирателство”, сключени с ОСЖД, Международната федерация на пътищата, субрегионалните комисии на ИСКАТО на ООН и др.;

Важно е и сътрудничеството между водещите международни организации в транспортната сфера.

- Конструктивното сътрудничество между регионалните и субрегионални организации. Такива субрегионални организации за региона на ИСКАТО на ООН (т.е. Азиатско-Тихоокеанския регион) са например, АСЕАН, ОИС, СAAРK, ТРАСЕКА, или ШОС. Сътрудничеството в рамките на тези организации включва разглеждането на конкретни въпроси, а приеманите решения, по правило, биват отразявани в националните стратегии и програми за развитие;

- Сътрудничеството в сферата на анализа и развитието на всеки конкретен транспортен маршрут и специфичните му технически, експлоатационни и търговски показатели, представляващи интерес за товародателите и спедиторите на товари и, следователно, влияещи върху привличането на допълнителни товаропотоци.

Б. Сътрудничество на национално равнище

Във всяка страна, към развитието на международния транспорт, по правило, отношение имат няколко министерства и ведомства (отговарящи за транспорта, митниците, пограничния и санитарния контрол и т.н.). Координацията на дейността им е сред най-важните фактори за развитие на международния транспорт.

Задълбочаването на това сътрудничество днес се осъществява с подкрепата на ЕИК на ООН и ИСКАТО на ООН чрез учредяването в отделните държави на национални междуведомствени комисии по търговия и транспорт.

Характерни особености на формирането и дейността на тези комисии са:

- В комисиите следва да бъдат представени всички заинтересовани ведомства. При това рангът на представителите на отделните министерства следва да е достатъчно висок за да гарантира осъществянето на препоръките на комисията в съответните организации. Важна особеност на комисията е участието в нея на представители на частния сектор (товародатели, спедитори и т.н.), от чиято активна и конструктивна ангажираност, в голяма степен, зависи и резултатът от работата на самата комисия;

- От особено значение е постът на председателя на комисията. За осигуряване на необходимата координация, препоръчително е той да бъде зает от вицепремиера на съответната страна;

- В кръга на задълженията на комисията влизат: разработването на националната политика в сферата на транзита и международния транспорт, подлежаща на утвърждаване от правителството, както и нейното осъществяване; определяне на основните направления на участието на страната в съответните международни организации и неговата оценка, включително на работата на делегациите на основните форуми и т.н.; разглеждане на проектите, свързани със съответните двустранни или многостранни споразумения; усъвършенстване на процедурата за пресичане на границите; разработката на съответните предложения за възможното им включване в националните планове и програми за развитие; сътрудничеството с аналогични междуведомствени комисии от други страни, особено от онези, през чиято територия преминават международните транспортни маршрути, представляващи интерес за съответната държава; периодична оценка на работата на комисията, съпроводена от доклад, в правителството или парламента.

- Междуведомствените комисии трябва да изработват планове за работа и редовно да провеждат заседанията си, оформяйки подробни работни протоколи за тях.

Опитът сочи, че създаването на подобни национални междуведоствени комисии и осигуряването на тяхната ефективност нерядко изискват големи усилия и немалко време. Струва ми се, че за ефективното решаване на проблема е необходимо приемането на съответното правителствено постановление.

Сътрудничеството, във всичките му форми, включително участието в съответните международни конвенции и споразумения, а също двустранни или многостранни договори, е сред основните условия за развитието на международния транспорт и създаването на транспортни системи, способни сигурно и ефективно да обезпечат растящите потребности от транспортни услуги.

Растящите изисквания към международните транспортни системи

Както вече отбелязах по-горе, основа за намаляване стойността на транспортните услуги е наличието в международната транспортна система на няколко ефективни и алтернативни, конкуриращи се маршрути (железопътни, автомобилни, морски, въздушни, интермодални).

Следва да очакваме и появата на нови изисквания към международните транспортни системи. Така например, вече са известни препоръките за осигуряване на по-гъвкави условия на превозите в рамките на транспортните системи. Към новите изисквания, в частност, спада възможността за оперативна промяна на крайния пункт, за който е предназначен превозваният товар (контейнер), който вече е на път.

Така, създаваната единна Евроазиатска система (като интегрална част от глобалната транспортна система) трябва да отчита и новите изисквания.

Дейността на ООН в тази сфера, с активното и конструктивно участие на ОСЖД, другите заинтересовани международни организации и страни, както и наличието на необходимата воля за сътрудничество на всички нива и във всички възможни форми, ще позволи да се решат успешно тази, а и редица други важни задачи.

* Статията препечатваме от бюлетина на ОСЖД с любезното съдействие на главния редактор А.Филимонов