Ролята на държавата в улесняване пътуването на трудноподвижните лица

Д-р ик. Борислав ГОТУРАНОВ

Определянето на отговорностите на държавата за финансовото осигуряване работата на службите, извършващи услуги, необходими за преодоляване на бариерите пред трудноподвижните лица на територията на инфраструктурните транспортни обекти, е нов за страната ни проблем.

В страните от ЕС достъпността на превозните средства и транспортната инфраструктура за трудноподвижни лица е осигурена. Когато пътуват, те плащат транспортните разходи, а средствата за организиране на пътуването и за оказването на необходимата им помощ се предоставят от правителството. Целта е да се преодолеят проблемите при пътуването в случаите, когато общественият транспорт не е напълно достъпен за инвалидите без чужда помощ.

В условията на пазарна икономика най-целесъобразният начин за възстановяване на разходите за извършените услуги е реализацията им срещу заплащане. Някои услуги обаче не се заплащат, поради социалното им значение и/или ограничените възможности на потребителите им. В ЕС реализирането на подобни мероприятия е ангажимент и приоритет в държавната социална политика. В България обаче, все още не е гарантирана възможността на трудноподвижните лица да пътуват като равнопоставени със здравите хора. Отношенията пътник - превозвач не се формират на доброволна основа, за разлика от свободния транспортен пазар, където пътникът е независим в своя избор, тъй като транспортните услуги за тях се предлагат от ограничен брой изпълнители:

- Само БДЖ ЕАД, притежава специализирани пътнически вагони за инвалиди, а на Централна гара София, Централна гара Пловдив, Гара Стара Загора и Гара Бургас, работят диспечерски гарови служби за трудноподвижни лица;

- Специализирани автобусни превози за трудноподвижни лица се извършват в градовете: София, Пловдив, Стара Загора, Варна, Бургас, Русе и Кърджали;

- Поради наличието на бариери от различен характер (например, част от трудноподвижните лица не са информирани за предлаганите за тях услуги) достъпа до тях е ограничен;

- Автобусните фирми не определят цената за превозите;

- Извършването на този вид услуги е регламентирано с Наредба № 6 на Министерство на транспорта, където са посочени изискванията, на които трябва да отговарят фирмите и превозните средства, обслужващи трудноподвижните лица.

Гаровите диспечерски служби и диспечерските служби на автомобилните превозвачи приемат заявки за пътуване и предлагат актуална информация. В случай на необходимост, за преодоляване на архитектурни бариери, или за настаняване на пътниците във влаковете, се извършват следните услуги:

- Пренасяне на лица в инвалидни колички, през входове, тунели, тротоари и други съоръжения, препятстващи свободното придвижване на инвалидната количка;

- Качване/сваляне на лица в и от специализираните автомобили и обезопасяване на тяхното транспортиране;

- Превозването (със съдействието на определен гаров служител) на лица с автомобили със съобразена скорост през тунелите и по пероните на железопътните гари до и от влаковете, в състава на които са включени специализираните вагони;

- Качване/сваляне и настаняване на лица в купето на специализирания вагон, със съдействието на влаковата бригада;

Организацията на работата на гаровите служби, изискванията към техническото им обезпечаване, както и взаимодействието им с диспечерските служби на автобусните служби за специализиран транспорт на трудноподвижни хора се осъществява по ред, установен, в Наредба No 6 на Министерство на транспорта.

Предлагането на пълния обем от необходимите услуги, за хората, които имат потребност от тях за да могат да пътуват, е възможно, ако в страната ни функционира пазарна икономика на конкурентноспособно равнище, която е достатъчно комплексна и мощна. Изпълнението на посочените условия, позволява на правителството да разполага с финансови ресурси за провеждането на такава социална и/или транспортна политика, която да задоволява потребности на гражданите. Към момента обаче, българската икономика трудно ги покрива. И, като последица, няма възможност за отделянето на пълният обем от средства за осигуряване на достъпен транспорт. Затова, още по-остро стои въпросът, къде, как и доколко ефективно държавният бюджет ще отделя от ограничените си средства за решаването на проблема. Както е известно, равновесието при предлагането на стоки (услуги) се установява, когато се постигне равновесна пазарна цена, при която общото пазарно търсене, в количествено измерение, се равнява на общото количество, което е готов да достави на пазара производителят при тази цена. Равновесието при общественото благо се установява, когато общата готовност да се заплати за него съответства на стойността, за която производителят е готов да го предостави за потребление. Това обаче е свързано с изясняване на готовността да се финансира производството на обществено благо от страна на неговите потребители. Това производство може да се извършва от отделни стопански субекти, работещи с цел постигане на печалба, или за сметка на държавния бюджет.

За осигуряването на устойчиво предлагане на услуги, трябва да се реши проблемът за осигуряването на необходимите средства за покриване на извършените за дейността разходи. Формите и отношенията на собствеността, определящи цялата обществена система в една държава, определят и типа на финансиране на службите. Начинът на финансиране пък определя отношенията, като вътре в системата, така и между фирмите и обществото, като цяло, или отделните граждани.

На първо място, следва да се определи какви видове услуги ще бъдат извършвани и каква част от разходите ще бъдат покривани от различни източници за финансиране. Според източниците на финансиране, то може да бъде: бюджетно - централизирано; децентрализирано - от обществени фондове; неправителствено - общинско (бюджетно); от вътрешни резерви на фирмите, извършващи тази дейност; средства отпускани от благотворителни и др. организации.

Бюджетното финансиране се ползва, когато фирмите и правителството разполагат с ограничени ресурси за задоволяване на потребности на трудноподвижните лица. Правителството ползва наличните си ресурси с оглед на приоритетите си. Този вид финансиране има следните предимства: създава възможност за безплатно или преференциално обслужване с частично заплащане, т.е. общодостъпна възможност за ползване на услуги, като се уеднаквяват правата на всички граждани с увреждания за ползването им; по-равномерно е териториалното разпределение на бюджетните средства и координиране работата на местните служби. Недостатъците му пък са: недостиг на средства особено в период на икономически трудности; неритмичност на финансирането; неяснота за източниците на финансиране; липса на механизми за самоуправление; бюрократизиране на процеса на разпределение; недостатъчна социална справедливост - лица с високи доходи и привилегии потребяват наравно с бедните; липса на система за обвързване на работната заплата и доходите на фирмите с по-ефективното използване на ресурсите, на основата на достигнато равнище на разходите в предходните години, а не на обема, вида и качеството на дейностите; слаби икономически стимули за повишаване на качеството и развитието на предлаганите услуги; липса на механизми за въздействие и контрол от страна на потребителите върху качеството на предлаганите им услуги.

Неправителственоно финансиране се основава на целеви фондове. Има следните преимущества: изпълнителите, сключвайки договори със спонсорите си, получават средства за договорените качество и обем на услугите. Персоналът е мотивиран да повишава квалификацията си, а оттам се повишава и качеството на предлаганите услуги. Недостатъците са: увеличават се административните разходи по издръжката на самия апарат на фондовете; трудно координиране на работата на фирмите от различните видове транспорт и с различна форма на собственост, поради свободното договаряне на стойността на услугите; непрекъснато нарастване на стойността им и оттам необходимост от мерки за регулиране на разходите; увеличаване участието на правителството за облекчаване на разходите по издръжката чрез преференции за изпълнителите и въвеждане на пределни цени.

При смесения модел на финансиране държавният бюджет осигурява субсидии за изпълнението на приетите програми за транспортно обслужване. Фирмите, които извършват услуги, трябва да имат възможност да кандидатстват за получаване на средства, ако отговарят на определените условия. За допълнително извършвани услуги, те събират такси от клиентите.

Прилагането на различните начини за заплащане на услугите ще има многоаспектен ефект. Например: създаване на възможност за ползване на услуги от деца, старци, инвалиди, хронично болни, т.е. от хора нуждаещи се от определени грижи за да могат да осъществяват своите пътувания; материално стимулиране на фирмите и частните лица; подкрепа на нагласата у населението за оказване помощ на инвалидите и т.н.

Необходимо е въвеждането на обективни критерии, отчитащи различията в потребностите от услуги по вид и количество в различните населени места, съобразено с броя на потенциалните потребители, наличието на финансови ресурси в съответната община, географските различия и тези в инфраструктурата. Работата на фирмите, извършващи такива услуги, следва да се наблюдава и оценява от Министерството на транспорта, Министерството на труда и социалната политика и общините, като при необходимост да се извършват корекции на поставените им задачи.

Разработването на система от показатели, адекватно отразяващи ползите за обществото от извършените услуги, трябва да се основава на изпълнението на критериите за:

- Ефективност - трудноподвижните лица следва да бъдат обслужвани, при възможно най-ниски разходи;

- Равнопоставеност - достъпът до предлаганите услуги да е гарантиран за всички нуждаещи се от тях;

- Ефикасност - отразява използването на ресурсите за постигане на формулираните от обществото цели. Например: подобряване на условията за отглеждане и възпитание на деца с увреждания; запазване и/или подобряване на здравословното им състояние; повишаване на възможностите за намиране и упражняване на работа за лицата в трудоспособна възраст, доколкото запазената им трудоспособност го позволява; издигане на образователното и интелектуално равнище на хората с увреждания; формиране на по- добро отношение към инвалидите, като цяло.

Без подобряването на условията за свободно придвижване на българските граждани, няма да се уеднаквят условията ни за живот с тези в ЕС. Изборът на подходящия модел за финансиране, както и работата на службите, извършващи услуги със социално значение, е свързан с изпълнението на този критерии.

.:: Начало ::.