Възстановяването на музеен парен локомотив 16.о1

Инж. Димитър ДЕЯНОВ

Съгласно решение на Съвета на директорите на БДЖ ЕАД (Протокол № 70/27.10.2004 г.), от началото на 2005 г. започна възстановяването за движение със собствена сила на музейния парен локомотив 16.о1 в Локомотивно депо Горна Оряховица.

Историческа справка

Така нареченият втори тип военен локомотив (DR-BR 42), от който е образувана нашата серия 16, е замислен като по-усилен и усъвършенстван вариант на първия военен тип (DR-BR 52, БДЖ - серия 15) и също като него е създаден след обсъждането на редица конкурентни конструктивни решения, предложени от няколко локомотивни фабрики, представляващи част от германската индустрия по време на Втората световна война*. Общият брой на произведените от 1943 до 1950 г. в Германия, Австрия и Полша локомотиви BR 42 е 1094.

В частност, между края на 1945 и началото на 1950 г., във Wiener Lokomotivfabrik-Floridsdorf са построени (от подготвени по времето на Втората световна война детайли, възли и комплектни машини) 72 локомотива BR 42. От тях нашите железници закупуват 33 броя през 1952 г. (БДЖ - серия 16) и това всъщност е последната серия нови парни локомотиви, които се доставят за БДЖ. Те са строени през 1948 и 1949 г. (само две машини през 1947 г.) и са стоели готови на склад във WLF- Floridsdorf. Пристигат в България от април (първите 6 броя) до октомври (последните 9 броя) 1952 г. Локомотивите 16.о1 до 16.30 са зачислени в депо Горна Оряховица. Експлоатацията им започва по Презбалканската линия Горна Оряховица - Стара Загора. За около две години последните три локомотива 16.31, 16.32 и 16.33 остават на работа в депо София, след което са предадени на депо Тулово за помощна служба в нагорнищата от южната страна на споменатата линия.

Всички локомотиви серия 16 са доставени с: обикновена скара, която има подвижно скарно поле в средата; вертикални инжектори Fredmdnn № 9 (180 L/min) и питателни гърнета, разположени върху задната челна стена на стоящия котел (единствените наши локомотиви с питателни гърнета в будката на машиниста); едно водопоказателно стъкло и две водопробни кранчета; един продухвателен вентил Gestra в средата на крепса; обикновени цилиндрични шибри с автоматичен парен уравнител Winterthur; чугунени предохранителни мембрани на парните цилиндри, шатуните и сцепното движение с втулкови лагери, буксови лагери със стоманени черупки и бронзови вложки, заляти с композиция, и турбогенератор 550 W/25V.

Впоследствие у нас са извършени следните промени: скарата е реконструирана в тръскаща с две полета (предно и задно), заемащи цялата повърхност на скарната решетка; лявото питателно гърне е изнесено отвън в предната част на цилиндричния котел и левият инжектор е заменен с хоризонтален - Fredmdnn № 11 (275 L/min); продухвателният кран Gestra е заменен с тип "Любен", като такива са монтирани още отляво и отдясно, над основния пещен пръстен на стоящия котел, и един отдолу на цилиндричния котел под края на питателните тръби. До 1960 г. на всички локомотиви са монтирани шибъри - уравнители система "Трофимов", предохранителните мембрани на парните цилиндри са заменени с предохранителни клапани, а турбогенераторът е заменен с такъв 1250 W/25V. Освен това първият локомотив в България, преустроен за смесено въглищно-мазутно горене, е именно от серията 16 (16.17) през 1955 г., като до 1960 г. локомотивите от цялата серия са преустроени за такова горене.

След 1966 г., когато започва въвеждането на дизелова тракция в района на депо Горна Оряховица, локомотивите серия 16 са извадени постепенно от експлоатация и оставени в резерв. До 1975 г. на външни предприятия са продадени седем от тях, а до 1994 г. са снети от отчет всички останали. Те са бракувани и впоследствие по-голямата част -унищожени. Междувременно през 1993 г. на Баварския музей в Nordlingen е продаден локомотивът 16.16, който е възстановен там за стационарно експониране с № 42.2768, а през 1995 г., също за музейни цели, са закупени машините 16.15, 16.18 и 16.19 от Австрийското дружество по история на железниците в град Линц и са изпратени там на 5 декември 1995 г. с шлепове по река Дунав.

Към 2000 г. от цялата серия 16 са оцелели само четири локомотива: 16.о1, 16.23, 16.27 и 16.33. От тях 16.23 е в пълна негодност и може да се използва само за скрап, поради което със заповед № 1155/20.07.2001 г. за музейната колекция на БДЖ са отбелязани само 16.о1, 16.27 и 16.33.

Възстановяването на локомотив 16.о1

Решението да се възстанови за движение със собствена сила именно машината 16.о1 произтече от сравняването на общото техническо състояние и комплектованост на споменатите три локомотива. Първоначално локомотив 16.о1 (WLF фабричен № 17647/1949 г.) е зачислен на 11 април 1952 г. в депо Горна Оряховица и през целия си експлоатационен живот не е сменял местодомуването си. Последният заводски ремонт, при който са извадени всички тръби на котела и е извършен цялостен ремонт на парната машина и колата, с престъргване на колоосните бандажи, е направен на 18 септември 1974 г. След този ремонт локомотивът постъпва в база Асеново и не е използван в редовната експлоатация, което благоприятства значително сегашните възстановителни работи, тъй като не се откриват почти никакви механични износвания. По време на престоя в базата на локомотива са извършвани всички предвидени по правилниците прегледи на парния му котел и изпитването с водно налягане 21 kgf/cm2, последният от които е отбелязан в паспорта на машината на 28 юли 1989 г., когато са сменени и два броя пламъчни тръби.

След изпитването на котелната стомана в лабораторията на Катедра "Металознание" при Техническия университет в София, през декември 2004 г., самото възстановяване на локомотив 16.о1 за движение със собствена сила стартира на 15 януари 2005 г. То се извърши съобразно с действащия "Правилник за ремонта на парните локомотиви в депата" от 1965 г. Положи се старание челният външен вид на машината да се доближи максимално до този при доставката, като стандартният БДЖ-плуг се замени с оригиналните пътеочистващи плочи и се демонтираха ламаринените престилки под димовата врата между стъпалото и челната греда. Така се откриха надбуферните фенери, които тук са монтирани под димната камера, върху обшивките на предната челна повърхност на двуцилиндровата локомотивна парна машина. Особени усилия костваше довеждането на будката на машиниста до що-годе приемлив външен вид, тъй като тя беше пострадала чувствително при произшествие още в годините на експлоатация на локомотива. Частично се възстановиха една от страните на въглищния бункер, стените на мазутния резервоар и цялата мазутна инсталация. При серията от пробни изпитания на котела и добрите резултати от тях се реши той да остане с максималното си работно налягане 16 kgf/cm2.

За възстановяването на локомотив 16.о1 се сформира шлосерска работна група, ръководена от Алберт Ат. Иванов, в състав: Росен Д. Тодоров, Михаил Ст. Стойчев, Любомир Г. Радованов, Пеньо П. Василев и Иван Д. Иванов - котляр. Впоследствие във възстановителния ремонт се включиха и Благой Т. Минчев, Иван Хр. Янков, Николай Л. Копчев, Николай Г. Иванов - заварчик, Петър П. Марков и др.

Следва да отбележим отзивчивостта на инж. Милчо Михайлов - районен инспектор от Държавния технически надзор, който своевременно извърши и осигури извършването на всички изискващи се контролни изпитвания, измервания и проверки на парния котел, въздушните резервоари и контролните уреди на локомотива.

Голям принос във възстановителните работи на 16.о1 има инж. Димо Димов - заместник-началник депо по ремонта, благодарение на който, особено в заключителната фаза на работата, се осигури извършването на редица трудоемки операции и се отстраниха някои недостатъци по външния вид на локомотива. Своя дял в тази специфична дейност даде и инж. Атанас Кишев - началник КТБ.

Бих искал специално да отбележа пълното съдействие от страна на инж. Камен Трифонов - заместник-директор на ПТП и началник на Локомотивно депо Г. Оряховица, при организиране на работната група и преодоляване на обичайните за подобна ремонтно-възстановителна дейност затруднения.

Парният локомотив 16.о1 беше въведен в експлоатация от началото на октомври т.г. и вече извърши първите си атракционни пътувания с чуждестранна група от 50 души, предимно туроператори от различни страни, в участъка Димитровград - Момчилград (на 14 октомври 2005 г.).

С неговото възстановяване общо действащите към настоящия момент парни локомотиви за обслужване на атракционни, юбилейни и туристически пътувания с ретроподвижен състав в БДЖ ЕАД стават четири. Локомотивът остава да домува, както и преди, в депо Горна Оряховица.

Поради растящия интерес и търсене на атракционни пътувания с исторически подвижен жп състав се подготвя възстановяването за движение със собствена сила и на други музейни локомотиви.

.:: Начало ::.