Магическото число 7

Цветелина СТЕФАНОВА

stefanova_ts@abv.bg

 

Здравейте европейци,

Обръщам се към вас с тези думи, окриляна от мисълта, че най-после дойде денят, в който те не звучат само като хубаво пожелание. Да ви се представя. Аз съм една 119-годишна дама, която всички наричате Железница. И с право. Отличавам се с железен характер – през изминалото столетие станах свидетел на няколко войни, преживях шока от смяната на политически режими, а напоследък се втрещявам от ужас при неспирните вандалски нападения на криминални банди. Съдбата ми поднесе безброй предизвикателства… Разграбваха ме, хулиха ме, раздираха ме скандали и противоречия… Докато един ден се събудих с празни вагони. Хилядите пътници си бяха отишли, а аз бях потънала в прах и мръсотия… Някогашният ми блясък беше отстъпил място на мизерно съществуване. Животът ми приличаше на истински кошмар. Но, въпреки всичко и всички, аз съм жива! Завръщането ми към върха започна на заветната дата 1 януари 2007. На този празничен ден за първи път пристъпих в уютния дом на европейските железници. Чувствам се прекрасно като част от голямото и сплотено семейство на железопътните оператори. Усещането, че мога да разчитам на тяхната подкрепа, ми дава сили да продължа напред и поема отново по трудния път на реформите. От опит знам, че той е стръмен и каменист, осеян с безброй дупки, които зеят застрашително. И всеки момент могат да погълнат мечтите ми за един европейски облик. Съдбата обича смелите, затова гледам към бъдещето, стиснала здраво в ръка европейския си лиценз за извършване на железопътни транспортни услуги. Сигурна съм, че с много усилия и безценната помощ на моите европейски приятели един ден ще излетя от пепелта като птицата Феникс.

 

Не си мислете, че през последните години никой не направи опит да ме събуди от летаргията. За съжаление, реформаторският ентусиазъм неизменно биваше попарен от корупция, непрофесионализъм, а понякога и от лош късмет. Но… дойде денят на истината и за мен! Чувствам, че след толкова безуспешни опити за промяна, най-накрая се появи моят спасител. По негова инициатива ще се реорганизирам в отделни дружества, административно и финансово независими едно от друго. Магическото число 7 сякаш е белязало живота ми. През 2007 ще бъда разделена на 7 части. Щастлива съм, че новото ми семейство ще застане до мен в този труден момент, предоставяйки финансови средства от общата каса – европейските фондове. По техен съвет ще извърша подробни изследвания на психо-физическото си състояние и ще лекувам проблемните области. От години изпитвам пронизваща болка в ставите. Докторът, който ме прегледа в Брюксел, беше категоричен, че здравословното ми състояние не отговаря на европейските изисквания. И препоръча своевременно да подобря състоянието на мускулатурата си. Горките ми стари вагончета вече не ме държат. Явно времето, когато кръстосваха железопътните линии на Стария континент, безвъзвратно е отминало. Въпреки лошите новини, не изпаднах в отчаяние. Знам, че със специален комплекс от реформи ще успея да изградя нови, по-здрави вагони-мускули, с които безпроблемно ще се разхождам из европейските градове.

 

В един миг осъзнах, че напоследък заприличах на фокусник, за да продължа да съществувам. Все търсех нови източници на финансова помощ, принудих се да продам част от собствеността си, но уви... Уви! Дори тази отчаяна стъпка не ме спаси от тежката участ на длъжник. Години наред се въртя в омагьосан кръг – сякаш на челото ми пише с големи букви “Длъжник”.

 

Надеждата за оздравяване се крепи на лекуващия ми лекар, който предписа нови медикаменти за старите ми болежки. Лечението ще струва скъпо, затова съм принудена да се разделя с още 37 от имотите си. Мъчно ми е, че продавам значими обществени обекти, но трябва да бъда твърда и да поема своята отговорност в трудната ситуация. Обнадеждена съм, че от грохнала старица, каквато съм сега, ще се превърна в достолепна дама, която ще се радва на дълъг и прекрасен живот. Промяната ще стане възможна благодарение на професионално планирана инвестиционна програма.

 

Не искам новите ми роднини да се срамуват от мен и планирам да предприема решителни мерки, за да не изглеждам като “тъмен балкански субект”. Най-тържествено обещавам да подобря хигиенните си навици и стриктно да следя за спазването на европейски стандарти за обслужване на любимите ми пътници. Непременно трябва да отговоря на новите, по-високи изисквания на българите, за да не остана завинаги в 9 -ти глух коловоз.

 

Сигурно почувствахте странна смесица от отчаяние и оптимизъм в писмото ми. От една страна, се страхувам, че поредните гръмки реформи в живота ми отново могат да имат болезнено лош край. От друга, не мога да спра да се надявам, че най-накрая ще успея да вдигна високо глава като истинска европейка! Вярвам, че ще изплувам от дъното, само ако работя всеки ден с пълна сила. Нямам време за почивка. Чака ме дълго пътуване към новия ми живот!


.:: Начало ::.