Президентът на ОАО РЖД Владимир ЯКУНИН: Железниците са локомотива на руската икономика

Президентът на ОАО РЖД Владимир Якунин е роден през 1948 г. във Владимирска област. През 1972 завършва Ленинградския институт по механика. Дълго време работи в Управлението на Държавния комитет на Министерския съвет на СССР по външноикономическите връзки и като началник отдел във Физико-техническия институт „Йоффе” към Академията на науките. От 1985 до 1991 г. е на дипломатическа работа в ООН, а през 90-те години е председател на директорския съвет на Международния център за делово сътрудничество и работи в апарата на руския президент. През октомври 2000 г. е назначен за зам.министър на транспорта на Руската Федерация, а от февруари 2002 г. – за първи зам. министър. От октомври 2003 г. е първи вицепрезидент на Руските железници (ОАО „РЖД”), а от 14 юни 2005 г. е президента на дружеството. Интервюто с г-н Якунин публикуваме с любезното съдействие на агенцията Страна.ру.

Г-н Якунин, по инициатива на президента Путин, стартира реализацията на редица национални проекти, които трябва рязко да променят ситуация в четири ключови отрасли на руската икономика. Какво, според Вас, следва да се промени в транспортната система на Русия?

В условията на динамично развитие на световната икономика, трябва преди всичко да се стремим към конкурентноспособност на страната на международната арена, защото от това това ще зависи и ефективността на развитието на националната икономика, и жизненото равнище на нашите сънародници. Инициативите на президента формират широка база за сериозно укрепване на позициите ни в тази сфера, сега на ход е едрият руски бизнес: време е да създадем в икономиката дългосрочни „огнища на икономическия ръст”, гарантиращи максимален мултипликационен ефект и помагащи на руските предприятия да достигнат световното равнище.

На свой ред, транспортната инфраструктура създава необходимата основа за формирането на единното икономическо пространство, свързва различните компании и отрасли на националното стопанство в едно икономическо цяло и създава предпоставки за ръст на конкурентноспособността, както на държавата, така и на отделните отрасли и предприятия. Затова смятам, че развитието на инфраструктурния комплекс и контролът над него трябва да станат през следващите години основен компонент на държавната политика, целящ генерирането на условия за устойчиво икономическо развитие.

Що се отнася до железопътния транспорт в Русия, той е в състояние не само да покрива потребностите на националната икономика и населението от този род услуги, но и (което е много важно!) може, поради специфичното географско положение на нашата страна, да служи за мост между европейските и азиатски пазари. Затова използването на руския транзитен потенциал трябва да бъде не само приоритет в развитието на транспортната система, но и би могъл да се превърне в самостоятелно „огнище на икономически ръст”.

Според мен, още днес железниците играят ролята на своеобразен „локомотив” на руската икономика, тъй като именно появата на железниците и последвалото им развитие беше, и си остава, най-важното условие за усвояването и икономическото развитие на такива региони като Източен Сибир и Далечния изток. Освен това, ОАО „РЖД” е най-големия потребител на продукцията на руската промишленост и, най-вече, на високотехнологичните и отрасли. И, накрая, фактът, че независимо от постоянния ръст на цените в промишлеността, разходите за транспорт бележат определен спад, несъмнено стимулира руските производители.

За съжаление, ресурсите ни не са безгранични. За развитието на железопътната инфраструктура и финансирането на строителството на различни обекти с национално значение, нашата компания ежегодно се нуждае от поне 50 млрд. рубли външни инвестиции. Според нас, източник на финансиране би могъл да стане Инвестиционният фонд на Руската Федерация. Според мен, ефективността на подобни държавни инвестиции не би трябвало да предизвиква съмнения у никого. За адекватното развитие на транспортната инфраструктура е необходима активна държавна подкрепа, например чрез реализацията на механизмите на държавно-публичното партньорство, но по отношение на нашата компания използването на този механизъм, на практика, си остава невъзможно. Има, разбира се, и други проблеми, чакащи решението си.

Ние, от своя страна, днес си поставяме нова задача – гарантиране конкурентноспособността на руските железници, което, според нас, ще бъде много сериозен принос за развитието на националната икономика. В съвременния свят, изискванията на транснационалните компании към транспортното обслужване на техните товаропотоци са изключително високи. Затова трябва да решаваме задачата за повишаване на транзитния потенциал на Русия, съобразявайки се с потребностите на клиента от качествен, сигурен и бърз превоз на продукцията му до потребителите, при това на една конкурентна цена.

Какви инвестиции предвижда Генералната схема за развитие на инфраструктурата и какви са сроковете за реализирането и?

Плановете ни обхващат периода до 2020 г. Като до 2010 г. общият обем на инвестициите, предназначени за развитието на железопътната транспортна инфраструктура, ще достигне 200 млрд. рубли. Фундаменталните проблеми при създаването на подобна транспортна схема, опират до необходимостта да се гарантира железопътното транспортно експортно-импортно обслужване на товарните превози. Тоест, развитие на инфраструктурата, адекватно на плановите показатели за ръста в сферата на промишлеността. Оттук и задачите за развитието на пристанищата и железопътните подходи към тях. Освен това, схемата включва и плановете за развитие на високоскоростно движение по жп линиите към Хелзинки и Москва – Санкт Петербург.

Има ли напредък в изграждането на руска територия на международни транспортни коридори, които биха могли да оживят националната икономика и да носят големи печалби на държавата?

Активното използване на транзитния и експортно-импортния потенциал на Русия и на преминаващите през територията и международни транспортни коридори е сред основните приоритети във външноикономическата дейност на ОАО „РЖД”. Става дума за създаването на необходимите условия за прехвърляне към железниците на част от товарите, които днес се превозват с други видове транспорт и по алтернативни маршрути. Ще призная, че задачата никак не е лека. Нараства конкуренцията от страна на корабоплавателните компании, изграждат се железопътни трасета, заобикалящи Русия. Всичко това изисква адекватна и оперативна реакция от железниците, както и съответната стратегия и тактика на нашата бизнес-дейност.

Активно разработваме и осъществяваме, съвместно със заинтересованите руски и чуждестранни компании, мерки за упростяване на процедурите при пресичане на границите, внедряване на прогресивни информационни технологии и логистично осигуряване на граничните контролно-пропусквателни пунктове. Активно работим и за внедряването в превозния процес на съвременните информационни технологии, като това се отнася на първо място за електронния обмен на данни за товарителниците и електронното деклариране на товарите, целящо да се ускори митническата им обработка. Пример за решаването на тези проблеми по маршрута Берлин – Москва стана успешно осъщественият наскоро проект за контейнерния влак „Евротранзит - 2005”, с участието (и под специалния контрол) на ръководителите на четири железници – руските, беларуските, полските и германските.

Пак с тази цел, заедно с немската компания “Railion Deutschland AG” създаваме ново съвместно предприятие, тъй като Германия е най-големият европейски износител и вносител на стоки от, и за, Азия.

Активно работим и за свързването на общоевропейския маршрут Берлин – Москва с неговото естествено продължение на изток – Транссибирската магистрала. Заедно, те формират уникалния евроазиатски коридор «Запад – Изток», който в източната си част стига до най-големите азиатски икономически центрове – Япония, Китай, Корейския полуостров и другите държави от Азиатско-Тихоокеанския регион.

Обект на особеното ни внимание е и направлението «Север – Юг». Този маршрут също трябва да гарантира развитието на транзитните евроазиатски превози по руските транспортни комуникации (Северна Европа – Русия, с разклонения към Кавказ, Централна Азия, както и, през Каспийско море, за Иран, Индия и държавите от Персийския залив).

ОАО «РЖД» създава необходимата инфраструктура за усвояването на увеличаващите се превози по този маршрут: така през 2004 компанията ни, със собствени средства, изгради железопътна линия, свързваща новото международно пристанище на Каспийско море Ола с руската железопътна мрежа. Създаден беше нов интермодален маршрут, по който се осъществяват редовни превози на контейнерни товари за Иран. Напоследък, заедно с чуждестранните си партньори, се опитваме да решим и проблема за създаването на пряко сухопътно трасе по западното крайбрежие на Каспийско море, чрез изграждането на нова жп линия на иранска територия.

Разбира се, мащабните работи, насочени към изпреварващото увеличаване на мощностите - най-вече на линиите, които са част от международните коридори, изискват пълна мобилизация, както и съответните източници на финансиране. Повечето от проектите реализираме със собствени инвестиции, но упорито работим и за привличане капиталите на водещи чуждестранни инвеститори. И това е един от най-важните аспекти в реализацията на външноикономическата стратегия на нашата компания.

.:: Начало ::.