„Новият път на коприната” се развива на Изток

Тодор ХРИСТОВ

Българско геополитическо дружество

Наскоро Министерството на транспорта и комуникациите на Казахстан публикува официална информация за състоялите се в края на ноември 2005 г. в Киев преговори с транспортното министерство на Украйна. По време на преговорите казахстанската страна е подкрепила идеята за изграждането на транспортния коридор, известен като „Новия път на коприната” – проект за международни контейнерни превози по маршрута Китай - Казахстан - Русия - Украйна и оттам за Полша, Германия, Унгария, Словакия и Чехия. Според повечето експерти, този път е особено перспективен, тъй като превозът на товари по него ще отнеме два пъти по-малко време, отколкото по море. Дължината на маршрута е около 10 хиляди км, а времето за доставката на товарите от Западен Китай до Германия вероятно ще отнеме около 14 дни.

Този проект, лансиран през пролетта на 2005 г. от предишното ръководство на украинското Министерство на транспорта и съобщенията и тогавашния министър Евгений Червоненко, до момента е получил подкрепата на транспортните министерства на част от страните, формиращи „европейския вектор на маршрута” – Русия, Полша и Унгария, които вече излязоха със съответните меморандуми.

Според министъра на транспорта и комуникациите на Казахстан Аскар Мамин, перспективата, заложена в проекта за „Новия път на коприната”, е свързана с използването на огромния потенциал на товаропотоците от Западен Китай към Европа. Като цяло, занапред това направление ще се разглежда от казахстанското транспортно министерство в рамките на официално одобрената от местното правителство Стратегия за развитието на транспортния отрасъл до 2015 г. (програма, предвиждаща в развитието на транспортната инфраструктура на Казахстан да бъдат инвестирани над 26 милиарда долара).

В хода на преговорите в Киев представителите на Украйна и Казахстан са подкрепили идеята за контейнерни блок-влакове по маршрута Западна Европа - Зерновое (Украйна) - Илецк (Русия) - Достик (Казахстан) - Урумчи (Китай). Взето е решение за организацията на тристранни преговори между Украйна, Казахстан и Русия, на които да се обсъдят и одобрят и съответните транзитни такси.

Всички досегашни споразумения, касаещи проекта за „Новия път на коприната”, са постигнати в рамките на тристранни меморандуми.

Така меморандумите между Украйна, Русия и Унгария и между Украйна, Русия и Полша (от май-юни 2005 г.) очертаха маршрута на контейнерните превози Китай - Европа в транзитните държави, чиято железопътна мрежа е с широко междурелсие (1520 мм). Става дума за територията на ОНД, във формат Русия - Украйна - Изов/Славкув (Полша), Чоп/Батево/Будапеща (Унгария). При това украинската страна декларира намерение да осигури необходимия железопътен подвижен състав, както и да предостави мощностите на граничния логистичен възел Батево (на границата с Унгария). На свой ред Унгария пое ангажимент да предостави железопътна инфраструктура (включително жп участък с широко междурелсие), както и логистичния терминал Захони (част от граничния украинско-унгарски международен транспортен възел Чоп - Захони). Полша пък планира да предостави за нуждите на проекта мощностите на международния контейнерен терминал в Славкув. Русия вече декларира намерението си да предостави своята железопътна мрежа за нуждите на „Новия път на коприната”. Впрочем, интерес към проекта демонстрира и Латвия. Латвийската агенция за инвестиции и развитие вече е подготвила концепция, според която страната трябва да стане основно звено в „Новия път на коприната”. За целта се предвижда изграждането на транзитни търговски бази, които ще обслужват трафика на товари от Китай към Европа. Латвийците разчитат на развитата си мрежа от автомобилни пътища и жп линии, както и на големите си пристанища, разполагащи с подходящата инфраструктура.

Разбира се, така очертаният маршрут съвсем не е единственият в рамките на т.нар. Нов път на коприната”. Като част от ТРАСЕКА, с него е свързан и Паневропейски транспортен коридор №8, който минава през България, и чието продължение е през Южен Кавказ. С ТРАСЕКА е свързано и взетото в края на 2005 г. решение на премиера на Киргизстан Феликс Кулов да бъде ускорено изграждането на китайско-киргизско-узбекската железопътна магистрала, в което ще участват над 150 хил. души. Друг вариант е връзката от Централна Азия, през Афганистан, с иранските пристанища на Персийския залив, или пък, през Иран и Турция, за Европа. Последният маршрут, както и този на ТРАСЕКА несъмнено са по-изгодни за България. В случай обаче, че се реализира украинско-казахстанският проект, страната ни рискува да бъде лишена от значителен потенциален товарен трафик.

.:: Начало ::.