Сто и десет години списание на българските железници

Инж.Тодор КОНДАКОВ

Главен редактор на сп. „Железопътен транспорт”

Трийсет години след появата на железницата по българските земи и само осем години след създаването на Български държавни железници, през януари 1896 г., излиза от печат брой първи на „Железопътен сборник”, като „ежемесечно списание на Министерството на обществените сгради, пътищата и съобщенията”. Инициатор за издаването му е самият тогавашен министър Михаил Маджаров. В железопътната преса, дори в европейски и световен мащаб, изданията, просъществували повече от век и продължаващи до днес да радват читателите си, са единици. Що се отнася до България, нашето списание несъмнено е най-старото сред специализираните научно-технически издания и продължава да бъде единственото, посветено на необятния свят на железниците.

В 110-годишната му история можем, макар и доста условно, да разграничим четири основни периода: 1896-1914 (т.е. от основаването му до Първата световна война, когато издаването му временно е спряно), 1926-1944 (т.е. от възстановяването на списанието след двете национални катастрофи, сполетели България, до повторното му спиране в разгара на Втората световна война), 1948-1991 (т.е. от новото му възстановяване до началото на реформите в железниците, свързани с прехода от централно планирана към пазарна икономика) и от 1991 до днес – период на реформи както на националната ни икономика, като цяло, така и на българските железници, в частност.

През първия период списанието се нарича „Железопътен сборник”. То излиза всеки месец в обем от 64 страници и има два основни раздела: официален, в който се публикуват закони, предписания и разпоредби, касаещи железниците, и неофициален, където се поместват съобщения и новости за железопътното дело у нас и в чужбина. През първите пет години списанието е издание на Министерството на обществените сгради, пътищата и съобщенията. Между 1901 и 1904 г. то се издава от Дирекцията на БДЖ, а от 1905 нататък става издание на Главната дирекция на железниите и пристанищата, като редактирането е възложено на началника на Търговското отделение при БДЖ. Тиражът е около 3000 броя. Постепенно „Железопътен сборник” се утвърждава като основен и назаменим помощник на различните служби в БДЖ, както и като основен източник на информация за персонала, свързана с новостите и постиженията в света на железниците. Сред основните теми, анализирани в списанието през този период, са стратегията в изграждането на новите жп линии и, особено, осъществяването на пряка жп връзка между Северна и Южна България и перипетиите по откупуването на Източните железници, а сред авторите са хора от ранга на Михаил Маджаров и Лукан Хашнов.

Издаването на българското железничарско списание се възобновява през 1926 г., този път под името „Списание на държавните железници и пристанища”. Редакционният комитет включва д-р Б.Янчулев – гл. инспектор в БДЖ, както и инженерите Г.Згурев и Г.Топузов – по онова време началници на отделения в Главната дирекция на БДЖ. В списанието се публикуват изключително интересни материали, касаещи «актуалните железнични и пристанищни въпроси у нас и в чужбина» и посветени на тракцията, поддръжката на железниците и тарифната политика, корабоплаването, а също разкази и пътеписи. За списанието са абонирани над 11 хиляди железничари (от общо 20-хилядния личен състав на БДЖ), което говори за огромния интерес към него. От 1927 г. то става официален орган на Научния комитет при Главната дирекция на БДЖ, а за главен редактор е назначен инж. Ю.Данчов. През 1932 г. Данчов е заменен от инж. Г. Згурев, който ръководи списанието цели десет години. През 1942 г. главен редактор става инж. Г.Филипов, а на следващата го заменя инж. А.Драндаров.

Обемът на списанието през този период е 32 страници, а тиражът през различните години се колебае между 9500 и 15 хиляди броя.

Много от статиите, публикувани през онези години, са образец на пазарно икономическо мислене, което ни е толкова необходимо и днес, а сред авторите са най-големите български железопътни специалисти на епохата, която някои определят като «златна» в историята на родните железници: Ст. Сарафов, Г. Згурев, Ю. Данчев, Л. Божков, Ив. Доросиев, Т. Влайков, Р. Михайлов, Н. Поборников, Ал. Атанасов, Г. Филипов и много други.

Наред с редактирането и издаването на списанието, Научният комитет при Главната дирекция на БДЖ публикува и различни други издания – включително книги, съдържащи обширни материали по важни, често дискусионни, теми с теоретичен и приложен характер. Тук следва да споменем «Половин век железопътна политика», «Преди стотина години» (история на локомотива), «Железопътни строежи през Световната война 1915-1918 г.», «Преустройството на пътническа гара София», «Мостът на Дунава и международните жп линии през България» и т.н.

За съжаление, в началото на 40-те години, бушуващата с пълна сила Втора световна война и ангажиментите на България, свързани с нея, водят до изключителното натоварване на българските железници, които търпят тежки загуби и влошават финансовото си състояние. В тези условия Научният комитет на практика престава да съществува, а списанието и съпътстващите го издания спират да излизат през юни 1944.

Едва четири години по-късно и в съвършено различна политико-икономическа ситуация, издаването на железопътното списание отново е подновено. През 1948 г. то започва да излиза под името „Транспортно дело”, като орган на Министерството на железопътните, автомобилните и водните съобщения, като в него се публикуват материали, касаещи всички видове транспорт. Истината обаче е, че списанието е повече политическо, отколкото техническо, като голяма част от материалите са силно идеологизирани. Обемът му е 48 страници, а тиражът - 5 000 броя. Негови главни редактори в периода 1948-1953 са Теню Казака, Асен Славчев и инж. Ангел Кисимов. От 1953 г. списанието се поема от Методи Пейчев, който го ръководи чак до 1979, т.е. цели 26 години. Постепенно списанието усъвършенства своето съдържание и полиграфичен вид. Наред с политическите материали, в него все по-често намират място статии, касаещи важни за бъдещето на българските железници проблеми – тарифната политика, състоянието на железопътните линии на БДЖ, оптималното използване на товарните вагони, контейнерните превози, стоманобетонните траверси, сравнението между парни, електрически и дизелови локомотиви, безнаставовият път. След 1953 г. публикациите, касаещи автомобилния и водния транспорт видимо намаляват за да изчезнат окончателно след 1962 г., когато списанието получава сегашното си име в „Железопътен транспорт” (преди това, през 1961, то е преименувано в „Транспорт и съобщения”). По онова време в българските железници се осъществява мащабна техническа реконструкция, свързана със замяната на остарелия парен, с дизелов и електрически подвижен състав и списанието активно участва в обсъждането на свързаните с нея проблеми. След средата на 60-те години, наред с многото чисто технически статии, нараства броят на тези, посветени на икономически въпроси – различните системи на стопанско ръководство и стопанската сметка в жп транспорта, мрежовото планиране, увеличаване на производителността на труда и свързаните с това палетизация, контейнеризация, внедряване на специализирани вагони, или контейнерните превози. В началото на 70-те например, особено актулна е темата за повишаване скоростта на влаковете. Сред авторите от този период са инж. Тодор Македонски, проф. Гено Иванов, проф. Ст.Цанков, проф. Марин Георгиев, проф. Ст.Занков, проф. Т.Барбов и др.

През 1979 г. главен редактор на списанието става инж. Рад Синигеров, който го ръководи до пенсионирането си през 1984 г. През този период на страниците на „Железопътен транспорт” се разискват изключително актуалната и днес тема за повишаване качеството на товарните и пътнически превози. Интересна дискусия се развива в средата на 80-те за развитието на железопътната мрежа в България, като в нея своите виждания за модулното и развитие изказва бележитият наш учен проф.Марин Деведжиев.

През 1984 г. списание „Железопътен транспорт” е оглавено от инж. Кирил Радев, който преди това цели дванайсет години е бил и негов зам.главен редактор (1957-1969 г.). Инж. Радев има изключителна заслуга за модернизацията на списанието, в което приоритетно се публикуват материали за внедряването на автоматизирани системи за управление, съвременни транспортни технологии, както и повишаване ефективността на транспортното обслужване. Започва широко се популяризира чуждестранният (и, особено, западният) опит и световните тенденции в областта на железопътния транспорт. Независимо от проблемите с качеството на хартията и печатната база, значително се подобряват графичното и художествено оформление на списанието, а богато илюстрираните цветни броеве, отпечатани през 1988 г. (по случай стогодишнината на БДЖ) и през 1991 г. (посветен на френските железници), по-късно се превръщат в образец за новия облик на списанието в периода след 1991 г. През 1989, въпреки възражението на редакцията, ЦК на БКП решава да слее железопътното списание със списание „Пътища”, в резултат от което през 1990 г. излиза списание „Транспорт”. Още на следващата година обаче, изданието възстановява старото си име.

В края на 1991 г., тогавашният генерален директор на БДЖ и транспортен министър Веселин Павлов възлага ръководството на списанието на поета-машинист Минчо Минчев (главен редактор до 1997 г.) и инж.Тодор Кондаков (зам.главен редактор до 1997 г. и главен редактор от тогава до днес).

В сложната обстановка на вече стартиралия преход към пазарна икономика, списание „Железопътен транспорт” съумя бързо да се адаптира към новите изисквания, превръщайки се в основен източник на информация и идеи за начините, по които следва да се осъществят реформите в железниците, както и за огромния чуждестранен опит и постижения в това отношение. Широкото отваряне на списанието за публикациите на най-големите съвременни жп специалисти, както и стремежът да се анализират особено наболелите проблеми на прехода (като например драстичния спад на превозите с жп транспорт и конкурентноспособността на железниците в новите условия, за усъвършенстването на управлението, за маркетинговите проучвания и т.н.) окончателно го утвърди като водеща трибуна на научно-техническия елит в сферата на железопътния транспорт.

През последните години особено внимание отделяме на проблемите, свързани с предстоящото присъединяване на България към Европейския съюз и включването ни в европейската железопътна мрежа. Неслучайто на страниците на списанието доминират стратегическите и икономически анализи, очертаващи шансовете и капаните пред българските железници по пътя им към обединена Европа.

Сред авторите на списанието през 90-те години на миналия и първите години на настоящия век бих искал да спомена професорите Йордан Мирчев, Димитър Стоянов, Евгени Василев, Михаил Събев, Жельо Димитров, Марин Деведжиев, Йордан Тасев и Райко Райков, принадлежащите към по-младото поколение доц. Ненчо Ненов, Красимир Ангелов, Симеон Евтимов, Иван Гогев, както и представителите на най-новата генерация Христина Николова, Георги Арнаутски, Димитър Дичев и още десетки други, на които списанието наистина дължи много. Отделно ще посоча имената на инж.Димитър Деянов и Стефан Стоичков, с изключителен принос за съхраняване на славната история на българските железници, включително и на страниците на „Железопътен транспорт”.

През последните осем години списанието се опита да възроди и старата традиция да участва в издаването на книги, посветени на железниците. Ще спомена издадените с решаващото участие на нашия екип две великолепни книги на инж. Деянов – албумът „Локомотивите на БДЖ”, отпечатан през 1998 г. и излязлата през 2005 г. книга „Железопътната мрежа в България 1866-1975”.

Стремежът за постигане на европейско равнище в облика и съдържанието на списание „Железопътен транспорт” намери своят израз в сключеното в началото на 2005 г. споразумение между БДЖ ЕАД и френската издателска група „Груп Актис” (издаваща три железопътни списания на френски и английски език), в съответствие с което „Груп Актис – България” пое управлението на списанието. С това споразумение стартира нов етап в историята на българското железопътно издание. То даде възможност не само за рязкото подобряване на дизайна и структурата на списанието, което днес по нищо не се отличава от западноевропейските си събратя в тази сфера, но и осигури на българските читатели достъп до актуална информация и анализи на проблемите, с които се сблъскват железниците в ЕС и с които предстои да се сблъскаме и ние. За първи път в историята си, сп. „Железопътен транспорт” вече има и страници на английски език, даващи възможност на западноевропейските ни партньори да се запознаят с постиженията и проблемите на българските железници. Поемайки рекламното осигуряване на списанието, „Груп Актис” успя още през първата година да съкрати средствата, които БДЖ отделя за издаването му, като тенденцията е през следващите години приходите от реклами да покриват все по-значителна част от тях.

И така, списание „Железопътен транспорт” посреща своята 110 годишнина като интегрална част от семейството на железопътните издания на обединена Европа. Струва ми се, че в това има и определена символика. Защото списанието винаги е било своеобразна „визитна картичка” на българските железници. А публикуваните през годините на страниците му материали са очертавали пътя, който им предстои да изминат в стремежа да се приобщят към най-високите стандарти в сферата на жп транспорта. В този смисъл е нормално, че още преди присъединяването на страната ни към ЕС и окончателното превръщане на българските железници в част от тези на обединена Европа, списание „Железопътен транспорт” вече направи изключително важна изпреварваща крачка в тази посока. А опирайки се на опита от първата година на съвместната ни работа с „Груп Актис”, можем да споделим с колегите си железничари, че макар предизвикателството да е много сериозно, определено си струва то да бъде прието.

.:: Начало ::.