SOS! Откраднаха сигурността ни!

Цветелина СТЕФАНОВА

stefanova_ts@abv.bg

 

Тази есен температурната скала в железопътния сектор често отчиташе необичайни висоти. Кошмарната поредица от горещи дни за железничарите обаче не беше следствие от топлите слънчеви лъчи. Все по-задълбочаващите се проблеми на железницата неизбежно се изляха като лава от негативните емоции върху тях. Съвсем естествено настана небивала суматоха в медийното пространство. Железопътните инциденти на гарите Казичане и Владо Тричков заеха първите страници на печатните издания и централно място в новините на електронните медии. Почти едновременно бяха изнесени и актуални данни за продължаващите кражби на части от железопътната инфраструктура, което застрашава сигурността на превозите. Тъжната констатация е, че собственикът на инфраструктурата изразходва средно по 200 000 лв. месечно, за да възстанови нанесените щети. Инцидентите и неспирните посегателства срещу имуществата на железниците видимо разтревожиха цялата ни общественост.

 

Доскоро войната по българските пътища беше далеч от релсите. Железопътният транспорт се беше превърнал в своебразен остров на сигурността за своите пътници. Само за няколко дни обаче тази увереност претърпя сериозен трус. А поредицата тежки железопътни катастрофи в Европа само подсилваха мрачните мисли на пътниците.

 

За съжаление, изброените пробойни в системата на железопътния транспорт не се обсъждат за първи път. Независимо дали темата се дискутира на извънредни заседания на високо ниво или железопътни форуми, присъства на страниците на вестниците или пък просто е повод за разговор между колеги, резултатът винаги е един и същ. Безброй пъти единодушно стигахме до заключенията, че железопътната инфраструктура спешно се нуждае от обновяване, вагонният парк е морално остарял, а железницата може да предложи конкурентна услуга само ако повиши скоростта на движение… Повече от ясно е, че движейки се с 50 км/ч скоро няма да стигнем до Европа. И? Ентусиазмът рязко спадаше, когато финансовото измерение на тези дълго бленувани подобрения ставаше точка от дневния ред. Според експертите, 2/3 от железопътната инфраструктура е в окаяно техническо състояние. Сравнително лесно се калкулира, че главозамайващата сума от 2,5 млрд. лв. ще бъде необходима за реконструкцията й в периода до 2015. Далеч не толкова лесно е осигуряването им. Сериозна инвестиция в размер на поне 200 млн. лв. годишно трябва да се предвиди и за нови пътнически и товарни вагони. Железопътният оператор не може да реагира на нуждите на пазара поради недостиг на вагони. Логично е, че това причинява загуби за всички по веригата. По-тревожен е фактът, че националната икономика също прави крачки назад поради съществуващите ограничения. Дори извънредните 20 млн. лв., които Министерски съвет гласува в помощ на потъващите железници, са капка в морето. Море от проблеми...

 

Огромните размери на необходимите средства попариха като сутрешна слана най-запалените радетели за възвръщане старата слава на железницата. И отново се завъртяхме в омагьосания кръг – “Имаме проблеми – нямаме средства”. Специалисти от различни институции рецитираха добре заучения урок, че са нужни огромни инвестиции в сектора. В един момент заприличахме на ученици, които отлично познават материала, но въпреки това нямат шанс да вземат своя изпит. Дори на поправката. Повече от ясно е, че държавната субсидия е крайно недостатъчна, за да изведе двете железопътни компании от дълбоката дупка, в която пропаднаха през последните 15-20 години. Своевременното обсъждане на варианта за публично-частно партньорство в сектора е крайно необходимо.

 

В един момент сякаш се уморихме да говорим и пишем… Суеверно “чукахме на дърво” с надеждата неприятностите да ни подминат…Уви! Съдбата явно се умори да прави компромиси. Убедихме се, че лошото техническо състояние на железния път е предпоставка за катастрофи. И този път професионализъмът на железничарите и шансът предотвратиха кървави сцени, но... Никой не може да гарантира, че подобен род инциденти ще са изолиран случай. Дори се страхуваме да мислим, че един ден кошмарът може да се сбъдне и поредната нагла кражба на елементи от жп инфраструктурата ще отнеме човешки живот.

 

Практиката сочи, че точната диагностика на проблема и верният извод невинаги водят право към решението му. Опитът от изминалите години ни убеди, че пряк и бърз път към целта няма. Най-важното в създалата се ситуация е да се предприемат решителни мерки, за да поемем по правилната пътечка в лабиринта от железопътни неволи.


.:: Начало ::.