Шефът на сръбските железници Миланко САРАНЧИЧ: Пътят към Европа е единственият път пред балканските железници

Генералният директор на Сръбските железници Миланко Саранчич е роден на 3 ноември 1957 г. Завършва икономика в Белградския университет. Преди да започне кариерата си в железниците като шеф на ZTP “Beograd” (предприятие, което през пролетта на т.г. беше преобразувано в Сръбски железници) Саранчич е ръководил селскостопанската кооперация във Връначка Баня. Той е женен и има две деца.

С генералния директор на Сръбските железници разговаря главният редактор Тодор Кондаков.

Г-н Саранчич, как бихте описали сегашната ситуация в сръбските железници, какво постигнахте в хода на реформата през последните няколко години и кои са основните проблеми пред железницата днес?

В съответствие с взетите досега мерки и решения по отношение на процеса на преструктуриране, както и чрез редица договори, които подписахме с европейските финансови институции, осъществяването на амбициозните ни планове в областта на инфраструктурата и подвижния състав и при пълната подкрепа от страна на Министерството на капиталовите инвестиции и Министерството на финансите, както и от страна на правителството, ние очакваме процесът на преструктуриране да приключи по график до края на 2007 г., след което да настъпят по-добри времена за сръбските железници.

През последната година и половина аз ръководя сръбските железници, но при многобройните наследени проблеми и трудности беше необходимо да се положат изключителни усилия, тъй като започнахме, както се казва, “от нулата”. В продължение на десетилетия в железниците не са правени никакви инвестиции, още през 70-те години в тях настъпи криза, а през последните петнадесет години понесохме санкции, преживяхме война и бомбардировки, които спряха развитието и напредъка на железницата. Започнахме процеса на преструктуриране с подвижен състав, чиято средна възраст бе над 25 години, с много висока степен на амортизация, липса на локомотиви и вагони, още по-остаряла инфраструктура и повече служители отколкото бяха необходими и отколкото беше икономически обосновано. В тази ситуация разработихме нови, мащабни стратегически планове, които да ни дадат възможност за бързо и качествено развитие, водени от мисълта, че модернизацията на железницата ще положи началото на икономическия напредък на Сърбия, ще способства за съживяването на няколко хиляди други компании в страната, с които си сътрудничим, и ще повиши жизнения стандарт на железничарите. Особено важно бе, че както профсъюзите, така и всички служители, възприеха новата бизнес концепция, съзнавайки, че тя е едиственият път за излизане от кризата и приобщаване към европейската железопътна мрежа.

Посредством реформите в железницата, по-ефикасната организация на работа и подобрения мениджмънт, дори и при редуцираните държавни субсидии, успяхме да намалим дълговете на предприятието, да повишим ликвидността, да осъществим навременно всички плащания към нашите доставчици и кредитори. Най-важното е, че за първи път през последните петнадесет години постигнахме по-добри резултати от планираните. През 2004 г. превозихме 15,8 милиона пътници и 12,5 милиона тона товари. Статистиката сочи, че тази тенденция продължава и през 2005 г.

Подвижният състав бе остарял и недостатъчен и затова още през миналата година предприехме редица мерки за подобряване на неговото състояние, за да можем да посрещнем нуждите на пазара. В момента извършваме ремонт на хиляда товарни вагона във вагоностроителните заводи в страната. Проектът ще бъде завършен до края на годината. Така железницата ще има по-добри възможности да осъществява товарни превози, тъй като в момента разполагаме едва с около две хиляди товарни вагона. През изминалата година направихме модернизация на други 180 товарни вагона.

В сътрудничество с Кончар, Загреб и МИН, Ниш, осъществяваме модернизацията на 38 електрически локомотива, първият от които получихме преди броени дни. Стойността на целия проект е 25 милиона евро , а финансирането е чрез заем от Европейската банка за възстановяване и развитие.

Миналата година в Румъния модернизирахме други 15 електрически локомотива, които са вече в експлоатация. През настоящата година закупихме шест дизелови локомотива, а до края на годината ще доставим още десет маневрени локомотива от Република Чехия. Средствата за тяхното закупуване, които възлизат на 345 хиляди швейцарски франка, са вече осигурени от Министерството на капиталовите инвестиции.

Кои са основните цели на дългосрочната програма за преструктуриране на сръбските железници до 2007 г.?

Както неколкократно вече сме заявявали, сръбските железници са първенци сред държавните предприятия в областта на преструктурирането. След тригодишна подготовка, през май т.г. беше официално създадено държавното предприятие “Сръбски железници” в съответствие с решението на Скупщината. С подкрепата на международната консултантска фирма “Бъз, Алън, Хамилтън”, в процеса на преструктуриране, предишното предприятие за железопътен транспорт “Белград” беше преобразувано в единна транспортна система, която е ефективна и пазарноориентирана, съгласно европейските стандарти. Новата организационна структура на сръбските железници включва две направления: транспортно и инфраструктурно. Транспортното направление е ориентирано към пазара, докато инфраструктурата се управлява от държавата. Чрез новата организационна структура и елиминирането на монопола на сръбските железници създадохме условия в духа на европейските стандарти и международното законодателство, които ще подготвят преобразуването на железницата в холдингова компания в началото на 2007 г.

Същевременно, само през последните две години намалихме броя на служителите с пет хиляди, без това да предизвика никакви социални сътресения, тъй като следвахме ясно очертани програми, съгласно които съкратените служители напускаха железниците със справедливи обезщетения и при добри условия. Днес щатът на железницата наброява 23 хиляди души. Предвиждаме да съкратим числеността на персонала до оптималния брой от 19 хиляди.

Допълнителен факт, който улесни процеса, бе новото решение на правителството за приватизация на пет от нашите поделения в рамките на сръбските железници. От общо 16 “дъщерни компании” (три от които бяха създадени през настоящата година), 5 са в списъка за приватизация. За останалите предприятия ще изготвим съответна програма, така че някои от тях да останат в рамките на сръбските железници.

Кои са приоритетните инфраструктурни проекти за сръбските железници и как виждате осъществяването им във времето?

В областта на инфраструктурните проекти през изминалата година приоритетен беше Международният транспортен коридор №10, който пресича територията на нашата страна, както и проектите, финансирани чрез заеми от международни финансови институции. Извършихме ремонт на 47-километрова отсечка между Ресник и Валево, която е разположена на линията Белград - Бар. Това ни дава възможност да осъществяваме по-безопасни и бързи превози по тази главна линия, тъй като сега влаковете ще се движат със скорост 120 км/ч, вместо с досегашните 30 - 80 км/ч.

В момента работим по модернизацията и електрификацията на линията Ниш - Димитровград (границата с България). Този проект се осъществява със заем от Европейската инвестиционна банка. Паралелно с това ремонтираме участъка Чортановци - Петроварадин, разположен на главната линия Белград - Нови Сад, както и възстановителните работи по моста в Остружница, който бе разрушен при бомбардировките през 1999 година. Приоритет за нас са и линиите Белград - Шид и Белград - Ниш.

Един от най-значимите проекти, който е важен не само за железницата, но и за цяла Сърбия, е изграждането на новата железопътна гара на Белград в Прокоп и преместването на съществуващата след изграждането на амфитеатъра “Сава” на бреговете на реките Сава и Дунав и на търговски и бизнес център върху един изключителен терен от 80 акъра в центъра на града. Наскоро приключи международният конкурс за финансиране и строителство на бизнес офисите, разположени на 120 хиляди квадратни метра площ, и Централната железопътна гара на Белград (Прокоп). В конкурса участваха тринадесет от най-големите световни компании, всички готови да осъществят този проект на стойност 200 милиона евро. Това са компании от САЩ, Израел, Кипър, Чехия, Гърция, Франция, Италия, Хървтаска, Австрия и Сърбия. Строителните работи ще започнат през октомври и ще приключат след три години.

Най-доброто доказателство за това, че сме взели верните решения и сме предприели верните стъпки, са подкрепата от страна на кредитните институции и многобройните поздравления, които получихме за реализацията на програмата от страна на Европейската банка за възстановяване и развитие, Европейската инвестиционна банка и Международната банка на железниците “Еврофима”, от която очакваме и допълнителни финансови средства за обновяване на подвижния ни състав.

Как оценявате взаимоотношенията между сръбските и българските железници, кои са основните проблеми и кои са перспективите за бъдещото развитие на нашите взаимоотношения?

Самият факт, че модернизацията на линията Белград - Ниш - българска граница е един от приоритетните проекти на сръбските железници, говори достатъчно ясно не само за общите интереси на нашите две железници, но и за твърдата ни европейска ориентация и необходимостта да отворим границите си в най-широкия смисъл на думата. Бих желал да припомня, че в началото на май в Димитровград беше открита първата обща железопътна гара на сръбските и българските железници и премиерите, както и транспортните министри, на двете страни присъстваха на това събитие. Това потвърждава по недвусмислен начин общия ни интерес от ускоряването и увеличаването на пътникопотока и товаропотока между нашите страни чрез интензифициране на строителните работи и повишаване качеството на услугите. Така ще се създадат условията за модернизация и развитие на тази важна европейска железопътна линия.

Модернизацията на линията и откриването на общата гранична гара показват необходимостта от сътрудничество между нашите две железопътни компании. Бих желал да припомня и факта, че водени от интереса на своите пътници, сръбските железници пуснаха през това лято допълнителни влакове до българските туристически центрове Варна и Бургас. Много сме доволни от постигнатите резултати.

Най-добрата гаранция, че сътрудничеството между нашите железници в областта на бизнеса и превозите ще се развива, са общите бизнес интереси, необходимостта от ускоряване и увеличаване обема на превозите на пътници и товари между Сърбия и България, необходимостта от предоставяне на качествена услуга, за да можем заедно да се конкурираме с останалите видове транспорт – най-вече автомобилния, както и общо решение за реализиране на повече приходи от тази главна железопътна линия.

Как виждате във времето осъществяването на високоскоростни превози между София и Белград?

Трудно е да се говори за график във времето, но необходимостта от развитие на конкурентоспособността на транспортния пазар, както и “заличаването” на европейските граници, ще ни принудят да осъществим и подобен мащабен и значим проект. Европа няма време да чака и да се приспособява към нашите “бавни” железници. Ако ние не отговорим ефективно, отговорно и навременно на европейските изисквания за качество и скорост на превозите, ще бъдем “вън от играта”, което не е нито в наш интерес, нито в интерес на Европа като цяло. Ето защо е необходимо да модернизираме тази железопътна линия не само доколкото възможностите ни позволяват, а ако трябва и свръх възможностите си, за да съкратим времепътуването, да предложим качествена услуга и тогава съм сигурен, че ще получим подкрепата и помощта на Европа за реализирането на нашите проекти. Не трябва да забравяме изключително благоприятното географско разположение на тази железопътна линия в Югоизточна Европа – факт, от който трябва да се възползваме при строителството на високоскоростна железница.

Какви са перспективите пред сръбските железници в частност и пред балканските железници като цяло в контекста на бъдещото им присъединяване към транспортната мрежа на ЕС?

Само от нас зависи доколко бързо и ефективно ще успеем да се интегрираме в развитата европейска транспортна система. Европейският съюз със сигурност има интерес от едни модерни и добре развити железопътни линии на Балканите, за да може цялата железопътна система на Стария континент да функционира гладко и ефективно. Разбира се, необходими са значителни финансови средства за модернизацията на балканските железници и привеждането им в съответствие с изискванията на европейския пазар, тъй като в голямата си част те са в твърде лошо състояние. Нашият опит показва, че имаме общи интереси с Европа и международните институции оказват подкрепа за осъществяването на планове, които са в полза на подобни общи интереси. Балканските железници имат историческия шанс да развият и подобрят железопътната мрежа на своя територия благодарение на европейската интеграция.

Не трябва да забравяме и факта, че железниците като най-евтиния, най-безопасния и най-чистия в екологично отношение транспорт се радват на все по-голяма подкрепа на Стария континент. Тази подкрепа има финансово и организационно изражение. В тези условия нашите интереси, дори и различни, трябва да бъдат ориентирани към една единствена цел – изграждането на модерна железопътна мрежа на Балканите, даваща възможност на балканските железници да предоставят качествени услуги, да осъществяват ефективни и бързи превози, да привличат нови клиенти и товари. Една развита железопътна мрежа ще ни помогне да развием и модернизираме интегрираните превози, които са бъдещето на транспорта. Повтарям, това не е само в интерес на балканските железници, а и в интерес на целия Европейски съюз, което е най-добрата гаранция за успешното и ефективно осъществяване на нашите планове.

Какво послание ще отправите към читателската аудитория на нашето списание?

Убеден съм, че времето на сепаратизма на Балканите е вече отминало. Водени от общите интереси да модернизираме региона и да го отворим към нови пътникопотоци и товаропотоци, ние трябва да осъществим своите планове и целите, които Европа поставя пред нас. Колкото по-скоро възприемем тази концепция тук, на Балканите, толкова по-бързо ще можем да се възползваме от общите си интереси и да се присъединим към транспортните потоци на съвременна Европа. Железниците нямат граници и съм убеден, че железничарите от балканските железници, както и досега, ще намерят верния път за осъществяване на своите мечти и ще влязат в света на модерните европейски железници, насочвани от тенденцията към европейска интеграция. В миналото сме правили много грешки. Европа няма да ни прости нови погрешни стъпки и ако се впуснем в дрязги и неразбирателства ще потънем в забвение. Пътят към Европа е единственият път пред балканските железници и ние трябва да дадем своя принос към този процес.

.:: Начало ::.