Съвременни изисквания към гаровите коловозни развития

Гл. ас. инж. Дарина НИТОВА – УАСГ София

Съвременната тенденция за пътническите превози по железниците е към значително повишаване скоростта на движение на влаковете, а за товарните – намаляване на маневрената работа по композиране на влаковете чрез организиране на блок-влакове с еднородни товари и комбинирани превози с автомобилния транспорт.

Дейността на нашите железопътни линии и гари следва да се съобразява с тези тенденции. Това са изискванията на Европейския съюз, към който ще се присъедини и нашата страна. Посочените причини налагат реконструкция на коловозните групи и стрелковите развития в редица гари.

Проектите за реконструкции трябва не само да отговарят на съответните критерии от техническа, технологична и екологична гледна точка, но и да бъдат реализирани с минимални средства.

За да могат проектантите и експертите да сравняват параметрите на предлаганите проектни решения, наред с досега ползваните, се предлагат и нови технически показатели за конструиране на стрелковите развития в гарите.

Осигуряване на безопасност и комфорт на пътуване

В настоящето изследване се акцентира на случаите, когато последователно разположени стрелки образуват крива и контракрива, при които не трябва да се допусне скачване на буферите на последователно движещите се вагони, защото това може да предизвика дерайлиране.

Друг аспект, по който се разглежда взаимното разположение на стрелките, е осигуряване на комфорт на пътуване. Най-осезаемо той се нарушава при преминаване през ес-ови връзки. При движение на влакове с повишени скорости, наред с центробежното ускорение, през последните години се изследва и неговото изменение, което се изразява с третата производна на пътя спрямо времето. За да се постигне постепенно и плавно изменение на страничното ускорение, целесъобразно е в стрелките да се оформят преходни криви. Вместо досега прилаганата кубична парабола, се препоръчва клотоида или преходна крива със синусоидално очертание.

Изследване на контура на стрелковите развития

Изследването на контура се прави с цел да се установи дали стрелковата зона е конструирана правилно и каква площ заема.

Първоначално контурът има паралелни очертания, защото в гарата се включват успоредно влизащи коловози, връзки с локомотивното депо, товаро-разтоварни площадки и изтеглителни линии. Едва след междуколовозните съединения започва разгръщане на стрелковото развитие. Контурът има две криви със срещуположно насочени кривини. Първата крива е с по-голям радиус, защото в тази зона са стрелките, свързващи приемно-отправните коловози. Следващата обратна крива е с по-малък радиус. Тя свързва последния гаров коловоз, който се ползва за маневрена дейност или е гаражен.

Контурът може да се изрази с няколко вида криви, но изследванията са направени с квадратна парабола и с полиноми, осигуряващи достатъчна точност. Използвани са данни от 20 гърловини на съществуващи гари и от три примерни проекта за гари с 12, 20 и 28 коловоза. Площите, заети от гърловините по примерните проекти, са показани на фиг. 1.

За да се направи оценка как се разгръщат коловозите се предлага нов показател:

Коефициент на стрелковото развитие

Той се определя от броя на стрелките на единица дължина от стрелковото развитие. Обработени са данни от гърловините на наши, добре работещи, възлови гари. На всяка от гърловините са направени сечения през 20 м. При това са получени 200 точки, позволяващи да се установи зависимост с достатъчна точност. След обработка на данните с подходяща компютърна програма са изведени уравнения. От тях за ползване в практиката се препоръчва логаритмичната зависимост.

Изследван е и още един показател: отношение на дължината на гърловината към дължината на стрелковото развитие

Дължината на гърловината обикновено е по-голяма от тази на стрелковото развитие. И двете се измерват от началото на първата входна стрелка. Гърловината завършва там, където контурът, ограничаващ коловозното развитие, става успореден на гаровите коловози, а стрелковото развитие се измерва до дистанционния знак след последната стрелка. По аналогичен начин, както при предишните показатели, е установена зависимост. Тя е параболична със сравнително малка кривина. Средно гърловините са по-дълги с около 7 % от стрелковите развития.

Площ на стрелковото развитие

Заетата площ също характеризира стрелковото развитие. Колкото то е по-компактно, толкова по-малка е заетата площ. Този показател може да се нарече екологичен. Решава се оптимизационна задача. От една страна, трябва да се спазят съвременните изисквания и да се проектира развитие, осигуряващо повишени скорости при приемане и преминаване на влаковете. От друга страна, целесъобразно е да се заеме по-малка площ.

На фиг. 2 е очертана схематично гарова гърловина. Тя се състои от няколко части:

Площите, заети от гърловините на съществуващи гари, са измерени с електронен планиметър от мащабни ситуационни планове. Площите от примерните проекти са измерени по аналогичен начин, но са определени и чрез интегриране уравненията на контурите в границите на дължините на гърловините.

Установени са зависимости на площите от броя на гаровите коловози и площта, отговаряща на един коловоз, която също е показател за оценка на проектите.

На фиг. 3 е показана снимка на гърловина, а на фиг. 4 – на разпределителна гара.

Изводи и препоръки:

- Подновяването на железния път с унифицирания за Европейския съюз тип релси UIC60 и реконструктивните мероприятия за повишаване на скоростите за движение на влаковете е целесъобразно да бъдат съчетани с преоценка на съществуващите схеми на стрелковите развития;

Надявам се, че предложените показатели и установените нови зависимости ще допринесат за приемане на най-целесъобразни проектни решения за реконструкция на коловозните и стрелковите развития в гарите, осигуряващи възможност за преминаване на влаковете с повишени скорости.

.:: Начало ::.