Заграждения на съвестта

Докато свят светува... Сагата на българската железница с пътниците без билети ми напомня сцена от известния сапунен сериал.

Понякога си мисля, че призракът на недобросъвестните клиенти вечно ще преследва железницата. Едва ли има мерки, с които ефективно да се противодейства на човек, който съвсем съзнателно и целенасочено заобикаля нормативните документи. Още по-тревожен е фактът, че нарушителите сякаш нехаят за законните санкции. Поредицата от внезапни проверки и информационни кампании се разбиват с грохот в една невидима стена. „Стената на плача за БДЖ ЕАД. Всеки нередовен пътник прилежно издълбава името си на нея. И така ден след ден...

Пътникът без билет ми прилича на капка кръв, която бавно и необратимо изтича от тялото на железницата. А това е особено опасно за състоянието на компания, която прекара едно мрачно лято – на системи в интензивното отделение.

Вирусите и болежките са ни до болка известни - наглите бандитски набези и опустошителната водна стихия. Нима те не доведоха железницата до ръба на пропастта? Нима сега тя не ви прилича на боксъор, който бавно се изправя и се окопитва от вцепенението на нокдауна? Ситуацията е взривоопасна и точно в този момент е недопустимо БДЖ ЕАД да си позволят да понасят безмилостни удари под кръста от нередовни пътници. . .

Вероятно някой външен наблюдател би коментирал ситуацията така: ”Стига сте драматизирали, та нали пътниците ощетяват БДЖ ЕАД с броени стотинки или с по няколко лева? Не ги съдете строго, хората са гладни.” Отговорът на подобно мнение е повече от очевиден. Защото, железницата изпита на гърба се верността на максимата, чекапка по капка.... проблем става”. На всички обаче е ясно, че едно търговско дружество живо се вълнува от приходите от билети. И съвсем естествена реакция е да се опитва да търси ефикасна противоотрова срещу пипалата на гратисчиите.

На война като на война. Инициативата на БДЖ ЕАД с поставянето на експериментални заграждения на Централна гара – София е доказателство, че компанията има сили да се изправи очи в очи с проблема и да се опълчи на сплотената гилдия на пътниците без билети. Това е и поредната надежда, че начинът на мислене на българина ще стане поне малко европейски и байганьовското поведение ще остане далечен спомен от миналото. За съжаление, основна движеща сила в живота на нашенеца все още са вечният стремеж да излъжеш системата и после гордо да се похвалиш с келепира.

И сякаш нищо не е в състояние да промени или да повлияе на това закостеняло мислене. Явно информационната кампания през март не успя напълно да убеди нарушителите, че всъщност тъкмо те имат реална полза от закупуването на билет. Изненадващите проверки от страна на допълнително наети проверители също не успяха да изкоренят проблема. По пътя към Европа някак безучастно подминаваме важнният факт, че парите от билетите се изразходват за безопасността и сигурността на пътуването. Същите тези приходи компанията би могла да инвестира в обновяване на парка си, да подобри условията на пътуване и качеството на обслужване.

Обществената реакция на експерименталните заграждения беше донякъде предвидима. Министърът на транпорта Петър Мутафчиев публично подкрепи начинанието на българския железопътен превозвач, с което затвърди увереността на екипа на БДЖ ЕАД, че са поели в правилната посока. Интересът на медиите в лицето на националните телевизии – БНТ, BTV и Нова телевизия, подкрепени от всекидневниците с най-висок тираж и най-предпочитаните радиостанции показа, че проблемът не е вътрешнокорпоративен. Напротив, темата има обществено значимо звучене. Самите пътници реагираха по различен начин. Някои подкрепиха начинанието, други негодуваха, че процедурата с допълнителната проверка им отнема ценно време, а трети най-нагло прескачаха коловозите, излагайки живота си на сериозна опасност. Слушах непремерените им коментари и се чудех, дали някой от тях би оценил по същия начин няколкочасовото приключение, на което са подложени пътниците на всяко едно летище например. Без изключение. Но те просто го приемат безмълвно, като необходима част от пътуването.

Мисля си, че е право на всеки превозвач, във всеки транспортен сектор, да прилага нови и модерни методи, за да постигне по-добри резултати в дейността си. Особено след като пътниците масово демонстрират, че предпочитат да заобикалят правилата и да стимулират корупцията. Именно затова, ако анализът на проведените експериментални заграждения покаже, че те наистина са ефективни, железопътният оператор трябва уверено да поеме по пътя на въвеждането им в редовна употреба. Сигурна съм в едно - физическите прегради не могат да спрат морално нечистите хора. Желаният ефект ще постигнем само със заграждения на съвестта.

.:: Начало ::.