Железницата като фактор за енергийна ефективност

Тази година цените на петрола изнервиха и най-мощните световни икономики. Официално, техният ръст се обяснява със спекулациите около все по-високото потребление в Азия, ситуацията в Ирак и иранската ядрена криза, политическите катаклизми в Централна Африка и Венецуела или природните бедствия в САЩ. Всъщност проблемът е далеч по-фундаментален. Според американския професор Ричард Хейнбърг, днес светът се намира на ръба на т.нар. “петролно плато”, след което предстои неминуемо свличане надолу, поради бързото изчерпване на петролните запаси на планетата. На свой ред, британският “Таймс” публикува съвсем наскоро обширен анализ, озаглавен “Как да оцелеем, когато свърши петролът?”. Косвено доказателство за реалната опасност от подобно развитие е и решението на американското правителство да инвестира над два милиарда долара в програмите за разработване и използване на водородно гориво (в тази сума не влизат средствата, които отпускат за същата цел частните корпорации).

Естествено, процесът на преминаване от петрол към други енергоносители ще бъде постепенен и продължителен, като първите видими резултати се очакват около или след 2050 г. От години насам обаче въпросът за енергийната ефективност и използването на енергоспестяващи технологии стои изключително остро пред повечето държави по света.

Особено актуален е този въпрос в сферата на транспорта. Неслучайно в редица официални документи на Европейския съюз и Европейската комисия изрично се посочва необходимостта приоритетно да се стимулират енергоспестявящите видове транспорт. И в този смисъл пред железницата се откриват добри перспективи. Известно е, че в сравнение с автомобилния (да не говорим за въздушния), железопътният транспорт предлага възможност за превоз на големи товари на средни и дълги разстояния с многократно по-нисък разход на гориво.

Наред с чисто екологичните съображения и стремежът да се реши проблемът с огромните задръствания по европейските пътища, желанието за постигане на максимална енергийна ефективност в транспорта императивно налага приоритетното развитие на железницата.

Последното с особена сила се отнася до България като страна, която е силно зависима от вноса на енергоносители. У нас въпросът за енергоспестяването стои изключително остро. Което пък е поредният значим аргумент в полза на развитието и модернизирането на железопътните превози. Истината е, че изискванията на Евросъюза за максимално използване на енергоспестяващи технологии в транспорта не само дават шанс на българските железници, но и задължават автомобилния транспорт у нас да търси коопериране с железниците – по линия на ро-ла превозите например, но и не само.

Разбира се, фактът, че железопътният транспорт, сам по себе си, е своеобразен фактор за енергийна ефективност, не бива да ни успокоява. Защото в рамките на самата железница съществуват огромни резерви по отношение на енергоспестяването. И това е сериозен проблем, по който следва тепърва много и сериозно да се работи.

Инж.Тодор КОНДАКОВ

Главен редактор

.:: Начало ::.